Тази седмица започва истинската битка в Шампионската лига. Осминафиналният етап ще мине под знака на английско-италианското съперничество, след като жребият противопостави Интер и Манчестър Юн; Челси и Ювентус; Арсенал и Рома. Дълго време италианците имаха предимство в директните сблъсъци с английските отбори в Европа. Миналата година обаче тимовете от Апенините претърпяха пълен крах в тези мачове - Милан бе отстранен от Арсенал, Интер - от Ливърпул, Рома - от Манчестър Юн. Списание "Чемпиънс" припомня историята на съперничеството между двете страни в евротурнирите.

Милано, стадион "Сан Сиро", 25 ноември 2003. Тифозите на Интер не вярват на очите си. Току-що Арсенал е разкъсал техния отбор на парчета - 5:1. Три седмици по-рано "Олимпико" в Рим е преживял същия шок: Челси мачка 4:0 Лацио.

Почти половин век италианските клубове имаха превъзходство срещу английските тимове в турнира за КЕШ. Ненадминатите майстори на калчото сякаш омагьосваха недодяланите си английски братовчеди. Но докато опитваха да осъзнаят сполетялото ги бедствие, нерадзури и бианкочелести знаеха, че господството на Италия е приключило.

***
Повече от 100 години преди славните нощи на сини и Топчии на италианска земя футболът, непознато английско изобретение, дебютира на Апенините. Едоардо Босио, търговец на платове от Торино, се влюбва в играта, докато живее в Англия. През 1887 година Босио се връща в Торино с няколко топки.

Той основава Интернешънъл футбол клъб - първия в Италия, през 1891. Англичани създават Дженоа и Милан. Бившият играч на Рединг, Уулуич Арсенал и Блекбърн Роувърс Уилям Гарбът става първият професионален треньор в историята на Италия.

Заради него и до ден-днешен италианските футболисти се обръщат към треньора с "Мистер". Италианците бързо усвояват уроците. Стават световни шампиони през 1934 и 1938 под ръководството на Виторио Поцо, приятел на Уилям Гарбът. Англия не участва на световни първенства до 1950 г. Серия А започва да просперира през 50-те години. Интер, Милан и Ювентус вече имат авторитета на големи клубове.

Това продължава и през 60-те, когато Юве разчита на някои от най-големите футболисти в света. Италианските лири примамват световния елит. През 1961 г. дори Челси продава нападателя си Джими Грийвз на Милан. Лондончани имат нужда от пари, а Грийвз е изкушен от финансовите условия в Италия. При подписването си получава 15 000 паунда, а заплатата му е 130 паунда на седмица. Това си е като да спечелиш от тотото по сравнение с мизерните надници в Англия.

Грийвз обаче не успява да се адаптира и само пет месеца след трансфера (през ноември 1961) подписва с Тотнъм. Грийвз страда заради по-строгата тактика, упражненията за физическа форма и тренировките. Той не може да понася лагерите, задължаващи футболистите да прекарват нощта преди всеки мач заедно в хотел. Военната дисциплина на Серия А е абсолютно непоносима за Грийвс.

Различията между играта в двете страни обясняват защо толкова дълго италианските тимове имат предимство в мачовете с англичани. Джон Фут, автор на книгата "Калчо. История на италианския футбол", обяснява: "Италианците имат по-добра техника, превъзходство в тактиката и използват по-добри тренировъчни методи. Също така играят на контри, което дълго време беше по-подходящо в евротурнирите."

През 60-те г. Интер и Милан печелят общо четири пъти КЕШ. В началото на 90-те пък вече имат ореол на неуязвимост, който стряска английските опоненти. Габриеле Маркоти, италиански футболен журналист и биограф на Фабио Капело, обяснява, че консерватизмът доста пречи на англичаните.

"Доскоро английските играчи знаеха само една схема - 4-4-2. Когато Жозе Моуриньо беше в Челси, той се оплака, че не може да ползва Джо Коул както трябва. Във всяка друга страна атакуващият халф щял да играе като типичен играч с №10. В Англия обаче се налагало да бъде пратен на крилото."

В момента Висшата лига е най-богатото първенство в света. Невинаги е било така. "Италианските клубове имаха много пари да купуват чужденци", казва Фут. От Жозе Алтафини до Мишел Платини, от Марко ван Бастен до Зинедин Зидан, световните суперзвезди отиваха в Италия в разцвета на кариерите си в продължение на 40 години.

Балансът на силите обаче се променя през април 1999. В полуфинала реванш от Шампионската лига Манчестър Юн се изправя срещу Ювентус на "Деле Алпи". Бианконерите гонят четвърти пореден финал. Халфовата им линия е блестяща - Зидан, Едгар Давидс, Дидие Дешан, Антонио Конте. Манчестър Юн обаче сътворява парченце история. Побеждавайки с 3:2 (от 0:2),

Червените дяволи стават първият английски тим, спечелил мач за КЕШ на италианска земя (в редовното време).

"Това беше моментът, в който английският футбол започна да се отървава от комплекса", твърди Маркоти. Следват нови победи, които обаче бледнеят в сравнение с разгромите, причинени от Челси и Арсенал през ноември 2003.

Италианските тифози не можеха да проумеят промяната в съотношението на силите. Запалянковците на Апенините дълги години бяха убедени, че Серия А превъзхожда английския елит във всичко, като се изключи уникалният дух, карал мнозина италианци да изпаднат в страхопочитание и да се чувстват леко озадачени. И британският наблюдател Патрик Баркли признава за наличието на комплекс за малоценност.

"Дори Фърги изпитваше страхопочитание към италианците", твърди Баркли. "Този комплекс изчезна, когато Юнайтед отстрани последователно Интер и Ювентус през 1999." Как изобретателите на играта успяха да отвърнат на удара?

Петте години без участие в евротурнирите (след трагедията на "Хейзъл" през 1985) предизвикаха самоанализ и промени в Англия. "Те построиха нови стадиони, въведоха нови закони за безопасност, изготвиха дългосрочни планове и сформираха Висшата лига - казва Стефано Канталупи от "Гадзета дело Спорт". - С Висшата лига бе въведен един от най-печелившите бизнес модели в Европа."

Парите от тв права позволиха на клубовете да купуват първокласни чужденци в разцвета на силите им. Но не само играчи. Треньорите чужденци модернизираха английския футбол, промениха тактиката, физическата подготовка и дори храненето", пояснява Канталупи.

Маркоти добавя, че мощта на английските клубове до известна степен се дължи на глобализацията. "Футболът вече е толкова космополитен, че е почти безсмислено да се говори за английски и италиански клубове", изтъква той. Думите му се потвърждават от факта, че в последните 5 сезона в Шампионската лига са били картотекирани едва 150 английски играчи. За сравнение броят на италианците за същия период е 253.

И все пак безвъзвратно ли са отминали дните, в които италианците прегазваха англичаните? "Милан и Юве имат застаряващи звезди, Рома и Фиорентина нямат статута на големи клубове в Европа нито като състав, нито като финансови ресурси - коментира Канталупи. - Интер е солиден и има треньор като Жозе Моуриньо, но разчита твърде много на Ибрахимович, Майкон и Камбиасо.

Във всеки отделен мач италиански отбор може да бие английски тим, но в момента италианският клубен футбол отстъпва на английския."

"Италианските клубове разчитат твърде много на възрастни играчи - казва Баркли. - Италианските тимове вече не могат да диктуват темпото срещу по-млади, по-добре подготвени физически играчи. Ако искат да променят това, трябва да се върнат към бързината, силата и положителната нагласа на Милан при Саки и Капело."
Маркоти вярва, че калчото има достатъчен тактически ресурс, за да отвърне на удара. "Много италиански треньори работят в чужбина, те все още са най-добрите в света."

Също така той намеква, че световната финансова криза може да изравни силите на игралното поле. "Много английски клубове имат огромни дългове. А ако погледнете последния летен трансферен пазар, много от купувачите бяха италиански клубове."

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".