Илиан Стоянов е един от големите любимци на феновете на Левски. Коловати печелеше симпатии със сърцата си игра на терена и безкомпромисното представяне срещу противниковите футболисти.
Днес Стоянов е доста по-улегнал човек, а емоционалността му от терена се е превърнала в увереност в живота, която му дава сили да следва мечтите си. А те не са никак малко.
Коловати откри собствена академия в Япония, която се радва на голям успех. Талантливи деца се записват в „Академия Стоянов“ с мечтата да станат новите Лео Меси и Кристиано Роналдо или поне Шинджи Кагава. Техният единствен треньор е Илиан Стоянов. Той има тежката задача да бъде треньор, ръководител и организатор в академията. Материалната база не е на добро ниво, а финансите стигат единствено за покриване на нуждите на школата. Коловати обаче е убеден, че си струва, защото това е неговата голяма мечта.
Илиан Стоянов разказа подробно пред ТОПСПОРТ за академията си и разкри какви са целите, които си е поставил. Коловати сподели методите си на работа в треньорството и обяви, че един ден може и да се върне в България, но този момент все още не е дошъл.
МЕЧТАТА, КОЯТО СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ
„Това ми е мечта още от преди да започна да играя футбол. Исках да имам своя академия и да се занимавам с деца. Още когато отидох да играя в Япония, на първия месец, знаех, че искам да остана в тази страна. От начало беше само академия, без да играем официални мачове, провеждахме само контроли. Преди две години и половина регистрирахме клуба. Беше страшно трудно, може би около половин година чакахме за разрешаване. Академията е от 2012 г в Хирошима, сега съм в друг град – Шунан, малък град. Има много отбори, жестока конкуренция е. Реших да е на моето име академията, тъй като хората ме познават. Аз съм лицето и правя всичко, за да функционира школата. Само аз съм треньор. Такива са обстоятелствата. Нужни са ми поне 1-2 треньори да ми помагат, но за момента нямам финансовата възможност за това. В академията тренират около 60 деца, в 4 групи. Най-малките са на 7 години, а най-големите на 15 години. Имам възможност да вдигна границата и до 18 години, но просто нямаме училище”.
СЕЛЕКЦИЯТА НА ТАЛАНТИ
„Избирам децата с кастинг. Школата не е с комерсиална цел, а искам да създавам футболисти. В началото беше свободен приемът, бяха по-малко деца, но сега нещата малко се промениха. Извършвам един вид проби. Родителят се свързва с мен, разказва ми повече за детето, искам информация. След това ги каня да тренират при нас 1-2 седмици и аз преценявам дали да останат или не. Някои път още на загрявката казвам дадено дете да остане, тъй като виждам качества. Обръщам внимание най-вече на техниката. Аз обичам стила на игра да бъде такъв. За мен не е важно дали е 130 см или 160 см. Контролът на топката е важен.
УСЛОВИЯТА
„Децата не плащат такси. Имаме спонсори. Това не е практика в Япония. Така го реших, тъй като този регион около нас е по-беден. Нямаме бази, терените на които се готвим са като пясъчни. Имам 18 спонсора, дават по 200, 300 евро да кажем. Покриваме разходите. Децата ни играят в първенства, на същия принцип като в България. Държавата не помага на частните клубове. Повечето отбори в Япония са училищни, там всичко е осигурено от държавата. Аз имам един добър приятел от Германия, архитект, сега ми прави скица за терен. Искам да изградя терен със съблекални, с помещение за спане. Ако го направим това нещо, това ще искаме такси, защото няма как, трябва да се покрият тези разходи. В тази област няма изобщо изкуствени терени, нито естествени, само пясъчни настилки”.
ВИСОКИ ЦЕЛИ
„Имам един спонсор, който много се е запалил. Имахме разговор с него и той ми каза – Илиане, колко ще струва да имаме мъжки отбор във Втора, Трета дивизия? Аз му казах, че преди да направим това нещо, трябва да имаме основата – база, школа, наши деца. Искам да налагаме наши кадри. Децата, които за момента приключват с академията, по-добрите от тях са привличани от отбори. Давам им съвет да са близо до мен, поне до 18 години, за да им помагам, наблюдавам. След като станат пълнолетни, вече ще могат да бъдат привлечени от даден клуб – в Япония, Европа, а защо не и в България?! Има много добри деца, талантливи. Около 10 деца, ако половината им се даде шанс, пак е добре. В Япония футболът е популярен. На първо място е бейзболът. Сумото вече отива надолу. То е историята на Япония и феновете му са предимно стари хора. Младите предпочитат бейзбол и футбол, карате, джудо”.
УРОЦИТЕ ПО ФУТБОЛ И ЧОВЕЧНОСТ
„Основното за мен е да бъдат хора – в училище, в града, да се държат като личности. Не е въпросът да си добър футболист, а и да си добър човек. Уча ги, постоянно им говоря. Искам да учат, аз държа много на образованието. Постоянно си говорим. За мен това е важно нещо. В България треньорите са различни. Всеки един треньор си има стил на работа. Относително е. В школите е хубаво да се гледа не само на големите, но и на най-малките. В един клуб професионален са по-важни треньорите отдолу, тези които се занимават с децата, а не толкова наставникът на първия отбор. Ако ги няма тези специалисти, няма да ги има и децата”.
СРАВНЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ
„Един от проблемите в България е, че треньорите от професионалния футбол нямат смелостта да налат млади футболисти. Тук се търсят резултати на мига. Нямало таланти? Според мен има. Дайте шанс на тези деца. Има правило за младите футболисти, но нека да е минимално поне 60-70 минути, за да има време този младеж да се разгърне, да покаже какво може. Японският футбол и българският не може да се сравняват. Там базите са много по-добри, има условия, финанси. Кризата малко удари по клубовете".
БЪДЕЩИТЕ ЦЕЛИ
„За момента нямам амбиции да се връщам в България. Искам да развия академията, да направим наша си база. За мъжки отбор ще ни е трудно, почти невъзможно. Дай Боже, когато имам Про лиценз, искам да съм треньор и на професионални футболисти в Япония. Ако ме поканят в България на такъв етап от развитието ми, бих приел. Приоритет винаги ми е бил Левски. На Левски не се отказва”.
Илиан Стоянов прекара наскоро една седмица в България, в която обмени опит с колегите си от Футболна академия „Царско село”. Коловати доведе със себе си един от талантите от школата си „Стоянов академия”, за да тренира с български деца. Япончето Хабики Ямада се готви седем дни с набор 2003’ на Царско село, където имаше възможност да се учи от треньора Виктор Димитров, който е син на Димитър Димитров-Херо. Азиатският талант разкри пред ТОПСПОРТ впечатленията си от престоя в България.
Хабики, от колко време тренираш футбол. Разкажи нещо повече за себе си?
- Започнах, когато бях на 5 години. Казвам се Хибики Ямада. Роден съм на 18.04.2003г, сега съм на 13 години. Играя като централен защитник и централен нападател.
Защо избра академията на Илиан Стоянов?
- Защото е професионален играч, който е известен с хубавата си кариера, и мога да се уча от него самия.
На какво ви учи Илиан Стоянов?
- Да се борим за всеки пас и винаги, като има възможност, да нападаме смело. Винаги да играем уверени в себе си. В отбора да има общуване, добра отборна игра и да играем като един.
За една седмица тренираш в Царско село. Разкажи своите впечатления. Различават ли се с нещо тренировките тук, отношението?
- В Япония тренираме винаги на игрище с пръст, затова се впечатлих колко хубави условия има в България. Самата тренировка не се различаваше особено. Само когато тренирахме по двойки, хванати за ръце, бях много объркан, понеже не знам езика. Но беше забавно.
Следиш ли европейския футбол? Имаш ли мечта да заиграеш на този континент и къде, ако е така?
- Харесвам европейския футбол. Гледам мачовете, когато са в удобен час, понеже има голяма часова разлика. Мечтата ми е да стана достатъчно добър, за да мога да играя в Европа.
