„На 06.09.2014г. българският шампион Кубрат Пулев се изправя срещу Владимир Кличко, в спор за титлите на Световната боксова асоциация, Световната боксова организация и Международната боксова федерация". Така започват от късно снощи емисиите на всички медии в малка, скромна България. Водеща новина? Материал за първа страница? Не, хора. Това не е просто хедлайн. Това е събитие! Това е от моментите, които са „веднъж в живота", от шансовете, отдаващи се един-единствен път, хей така - напук на историята.

И футболно-замъглените мозъци веднага побързаха да направят паралел с класирането на националите за Световното през 1994-а и да определят Кубрат за „Ицо Стоичков на българския бокс", „Камата на ринга" и т.н. Да, ама не съвсем. Паралелът щеше да е пълен и правилен, ако глуповато-недодяланият и като външен вид, а и като решения на терена френски рефер Жоел Киню нямаше избирателно-астигматична кокоша слепота и ни бе позволил да достигнем до последния мач в САЩ. Там, където всичко е история. Където всичко се решава лице в лице и имаш само един шанс да покажеш всичко, на което си способен. Така, както ще бъде в главата, ръцете, сърцето и душата на Кубрат пред препълнената „O2 World Arena" в Хамбург на 6-ти септември - големият финал, утопичната, химеричната, немислима стъпка, след преодоляването на която „останалото е само мълчание", по думите на Шекспир.

Но нека оставим сравненията встрани за момент. Да се съсредоточим върху голямата картинка, същественото, неоспоримия факт - българин ще се бие за всичко най-ценно в света на професионалния бокс в един-едничък двубой. В рамките на едва няколко минутки. Мисъл, еретична за поколения стойностни наши боксьори, подвизавали се на ринга из най-престижните места в Европа и света.

Кое е лошото, в случая - че неминуемо се появиха разбирачите, критикарите и радетелите за безрезервното ползване на неизчерпаемите запаси от българска завист, които побързаха да окачествят Пулев като „задължителен губещ", като „справил се добре до момента" и „обречен на поражение". Да, това са същите онези паплачосъставители, които мрънкаха под нос и редяха обвинения и злостни подмятания в продължения на месеци наред, преди срещата да бъде потвърдена. Онези, които нямат търпение Кобрата да загуби, за да започнат с оригиналните си шегоубийства в социалната мрежа. Да му направят някой и друг колаж, да го осмеят и „подбутнат" към пропастта на ежедневното си, мизерно съществуване, да го направят част от типичния за България „шум в комуникационния канал". Уважаеми недорасляци, изоставени откъм човечност и патриотизъм субекти, уважаеми душевноограбени невидимки, дано получите звучен, запомнящ се шамар от един мощен български титан със славно, паметно име! Дано той накара малките ви, злобни сърчица да се свият и пръснат чак до предсърдията. Дано той отново застане в средата на ринга, след като всичко в Хамбург е приключило. И дано се изсмее на завистта ви с всичка сила, стискайки флага на една малка, миниатюрна държавица, която за пореден път в историята си се обединява само по една ексклузивна причина - заради спорта. Не заради основната част от политиците, непрестанно разпределящи си заплатите на простия българин, не заради лидерите на мнение, които уж не искат да са в парламента, а пък съвсем случайно все ги влече натам като мъртво вълнение спукан пояс. Не. Заради спорта. Заради бокса. Заради Кубрат.

И само можем да си пожелаем завистниците да бъдат заглушени от радостта, от вълнението и да потънат в шума от победата на ринга в Германия - там, под силните прожектори и безмилостната публика, подкрепяща украинския гигант. Хей така - напук на историята!