Администрацията на ПФК Левски се мести от луксозния си офис на столичната ул. "Леге". Президентът Тодор Батков предприемал крайната предислокационна мярка заради световната финансова криза и липсата на пари за наем. Новината гръмна в началото на седмицата и разстрои правоверните левскари, като в същото време накара противниковия лагер да потрива доволно ръце.


Всъщност намеренията за смяна на централния офис на Левски с този в старата къща край стадион "Георги Аспарухов" датират поне от година и половина. За тях се шушукаше под сурдинка още в златната финансова ера на Станимир Стоилов и Наско Сираков, когато клубът спечели близо 8 милиона евро от УЕФА заради успехите си в европейските турнири през 2005 и 2006 г. Така че световната финансова криза е малко като удобното оправдание. През всичките тези години, откакто сините наеха сградата на "Леге" 15, беше плащан наем от 30 хил. лв. месечно. Само си представете, ако бяха спестявани в продължение на 5 г. примерно, каква сума щеше да се е събрала за инвестиция в съборетината "Георги Аспарухов".

На Герена от година и половина не спират да правят ремонти, но обстановката там беше и си остава повече от потискаща. Нищо не подсказва, че в освежаване на съоръжението са инвестирани 10-15 млн. лв. С изключение на официалния терен, тренировъчните игрища, фитнеса и общежитието за детско-юношеската школа всичко останало си лъха на социализъм. За което, разбира се, актуалният клубен собственик не е съвсем виновен. Тъй като няма икономическа логика, по която Батков да бъде накаран да изгради чисто нов "Георги Аспарухов" без гаранции, че ще е негов ползвател в следващ дългосрочен период.


Думата ми е за местенето на офиса. По ирония на съдбата той вече ще се помещава на ул. "Тодорини кукли". Която може да се прекръсти на "Тодорини Баткови кукли". Всеки, който някога е влизал в Къщата на духовете на номер 47, би трябвало да изпитва искрено съжаление за личния състав от администрацията на ПФК Левски. Въпреки че в съседство беше изграден модерен хотел за младите таланти на 25-кратните шампиони, къщата на "Тодорини Баткови кукли" не беше пипната. Вътре си мирише все така на мухъл и запушени тоалетни, при включването на повече от един климатик електрическата инсталация неизбежно гърми, а за такива екстри като топлоизолация и съвременни дограми изобщо не може да става и дума. Представяте ли си в какви условия ще трябва да работи най-силното и добре организирано звено напоследък в ПФК Левски. Финансовият директор Константин Баждеков има много недостатъци, но не може да му се отрече, че когато не се занимава с футбол, знае какво прави. Организационно Левски е на светлинни години пред конкуренцията главно благодарение на отряда за бързо реагиране на Баждеков. Сега обаче финансово-административните "барети" ще бъдат натикани в дупката. Те и без това бяха използвани в мирно време да продават билети на касите, както и да играят ролята на контрольори на входовете за домакинските мачове, сега поне ще им е близо.


Заслужили ли са обаче подобно отношение? Какво пречеше на шефовете им да мислят по-дългосрочно и да направят поне козметичен ремонт на бъдещия главен офис на ПФК Левски? Все въпроси, които, подозирам, ще останат без отговори. Но твърдението, че този ход е предохранителна мярка срещу финансовата криза, която се задавала, е прах в очите на общественото мнение. Най-вече защото финансовата криза не се задава. Тя е вече тук. И до голяма степен е предизвикана не от сриването на световната икономика, а от неразумната клубна политика на Левски, която направи няколко обратни завоя през последната една година. Непоследователност, която нямаше как да остане ненаказана. Съчетана с оттеглянето на Майкъл Чорни от финансиращата му роля, клубният бюджет не можеше да не пострада.


Интересно ми е сега дали с оглед на днешната ситуация Тодор Батков отново с такава лекота би направил месечната заплата на Георги Петков 18 хил. евро месечно. Публична тайна е, че точно това възнаграждение "убеди" най-добрия вратар в "А" група да остане на Герена и да преподпише договора си. При положение че месец по-рано най-високата заплата в Левски не стигаше и 10 хил. евро.


Финансовото състояние на сините обяснява и пасивната им позиция на трансферния пазар през тази зима. Докато ЦСКА и Литекс привличат нови футболисти, на Герена засега могат да се похвалят само с Йордан Милиев от Локомотив (Пд). В същото време духом в отбора като че ли отдавна не е най-добрият защитник Юсеф Рабех. А това си е колосална загуба за състава на Емил Велев. Най-голямото предизвикателство пред треньора тази пролет се очертава да мотивира мароканеца да се завърне в най-добрата си форма. Рабех демонстративно пропусна първите дни от подготовката в София по неясни причини, а появата му възвести наднормено тегло от няколко килограма. Имайки предвид, че още в средата на сезона Юсеф изглеждаше понатежал, физическата му форма след празниците сигурно се приближава до определението трагична. А това никакъв Милиев не може да го компенсира. Ако ще и с хеликоптер да кацне на стадион "Георги Аспарухов".Най-интересните коментари около бранителя на бяло-черните всъщност бяха свързани със свръхлуксозния автомобил, с който пловдивчанинът акостирал на Герена, а не толкова с чисто спортно-техническите му качества.


Другата трансферна битка на Левски е свързана с португалеца Фелипе да Коща, който пък неясно защо се превърна в ябълка на раздора с ЦСКА. Червените по традиция съзряха световна конспирация в техен ущърб, след като полузащитникът разтрогна по вина на клуба заради неизплатени суми. Правилата на ФИФА и УЕФА в това отношение са толкова простички, че чак ме напушва смях, като чета специално разпространената декларация на ЦСКА по случая, в която Левски е заплашен със съд. Да Коща разтрогва заради неизплатени по договора суми. Ако комисията към БФС е сбъркала, разрешавайки на футболиста да скъса контракта си, за съд е футболният съюз, а не Левски. Ако обаче португалецът е разтрогнал съгласно нормативната уредба и юридическа грешка не е допусната, тогава ЦСКА е заплашен от спиране на трансферните права за един прозорец и жестока глоба. Световната и европейската футболни асоциации са безкомпромисни в подобни ситуации и винаги наказват клуба длъжник. Поне така е от няколко години насам. Затова в европейския футбол никой вече не си позволява да не плаща на даден футболист, колкото и некадърен или нежелан да е той. Да си мислил, преди да си го привличал, така да се каже.


Оправданията на ЦСКА, че Да Коща се бил скрил и не можели да му дадат парите, са толкова нелепи, че граничат с глупостта. Има банкови сметки, бордера и куп други документи, които могат да свидетелстват в полза на твърдението, че футболистът няма да получава пари. Силно се съмнявам в Арбитражната комисия към БФС да работят идиоти, които не са се съобразили с документацията по случая. Няма нищо по-логично от това Фелипе да Коща да замине за лагера на Левски в кипърския курорт Агия Напа след няколко дни, когато изтече законовият срок. Да не говорим, че реакцията на ЦСКА с повторните опити футболистът да бъде обвързан с клуба с нов договор и по-висока заплата, издава виновно поведение.