Той е борбено момче. Силен характер и неизчерпаем извор на енергия. Гори когато хване оранжевата топка. Тръпне във всеки един момент на мача. Има непримирим дух. Перфекционист е. Изследва всеки детайл от играта. Премерва всяко свое движение. И не се страхува от критики. Скача надолу с главата в дълбокото и не спира да се предизвиква. Играе, за да надскочи себе си. А междувременно си повтаря "Можеш и още! Можеш!".
Източник: topsport.bg
Представям ви баскетболистът, който ще ви накара да повярвате, че когато се трудиш, мечтите никога не са прекалено високо.
На вашето внимание първият гост в рубриката "BASKET TIME" - МИЛЕН КОСТОВ:
Здравей, Милене! Наскоро приключи сезона ти в Италия. Наложи се да смениш два отбора. Разкажи ни малко повече за престоя си там?
- Започнах сезона в Италия с Манфредония в Серия С, който спечели финала преди дни и сега е шампион, но си тръгнах от там, при това по собствено желание, и се върнах в Сицилия. Там съм добре познат. Все пак бяхме много близо до постигането на някакъв успех през изминалата година.
Това е вторият ти сезон в Италия. Кой определяш като по-успешен и защо?
- Зависи в какво измерваш успехите си. Ако е в печеленото на купи, сезонът не е успешен, но ако си бил добър пример за някого с отношението си към това което правиш, значи си свършил някаква работа.
Успех беше, че запазих тялото си здраво, поне през по-голямата част от годината. Чисто баскетболно, ако трябва да сравнявам двата ми сезона, през втория нещата ни се получаваха по-трудно, липсваше синхрона и химията от първия сезон.
Имал си интересна среща там. Запознал си се с най-добрия баскетболен съдия в Европа Луиджи Ламоника. Как се случи срещата ви и какво си казахте?
- С Луйджи сме повече от приятели. Той е уникален човек и професионалист. Работи във фитнеса на отбора и така се стигна до срещата ни. Често се допитвам до него когато имам нужда. Той ми е нещо като ментор. Случвало ми се е да го търся в 5 часа сутринта.
Източник: topsport.bg
Последните два сезона не бяха много леки за теб. Сблъска се с няколко по-сериозни контузии. Как премина през този период ?
- Имах няколко по-сериозни проблема, но не искам да се връщам към тези моменти. Това е спорт, такава е работата ми и контузиите са част от нея. На времето баба ми казваше "юнак без рани няма". Аз трябва да се справям по-добре в опазването на тялото си и разчитането на определени ситуации.
Няма как да пропуснем и сезона ти в Германия. Ти самият го определяш като най-успешния си до момента. Защо?
- В Германия играех редовно, преди това не бях използван константно в Ямбол и исках да покажа какво мога. Готвих се добре през лятото и бях сигурен, че успехите няма да закъснеят. Имах добър игрови ритъм, натрупах опит и самочувствие през годината, които също ми помогнаха.
Източник: topsport.bg
Кой беше най-ценният урок, който научи докато се изявяваше зад граница?
- Там си сам. И няма на кого да разчиташ, а това е работа, бизнес и някой е дал пари, за да бъде свършена. Стараеш се да даваш най-доброто от себе си, раздаваш се максимално. Винаги се очаква повече от теб, ако не си вършиш работата, взимат друг на твое място, това е световна практика. Аз лично в Германия бях на два пробни периода, не беше лесно, но такава беше ситуацията.
Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си успял да постигнеш?
- Има, разбира се. Кой не съжалява за нещо? Смятам че "не съжалявай за нищо" е клише създало се с времето, за да действа успокойтелно. Има неща, които бих направил по различен начин, а с времето й приоритетите се променят. Неизменим процес. А ако това не е така значи има "error" и някъде има нещо сбъркано в ценностната ти система.
Какво предстои от тук нататък?
- Който не играе плейофи, му предстой дълго лято (смее се). Гледам на нещата от положителната им страна. Добре e, че приключих сезона здрав и без контузия. Ще мога да обърна повече внимание на себе си, тялото си и играта, както й да прекарам повече време със семейството и приятелката ми - неща, които не мога да правя по време на сезона. Ще си почина и започвам да се подготвям отново.
Имаш ли по-специален ритуал преди мач?
- Денят на мача е като празник за мен, но с по-особен заряд и не в приготвянето за него, а по начина, по който се чувствам. Особен човек съм. Преди мач обичам да бъда сам, слушам музика, чувам се с близките ми. Когато стъпя в залата имам рутина, която следвам през последните няколко сезона.
Източник: topsport.bg
Мислил ли си да започнеш да предаваш уменията си с баскетболната топка на по-малките ?
- Това всъщност е едно от нещата, което ми създава истинско удоволствие. Харесва ми да помагам на по-младите и винаги съм го правил без значение къде съм. Харесва ми да обменям опит с тях, защото ми напомнят на мен и желанието, с което го правех.
Все пак имам опит с водене на подобни занимания. В Германия тренирах момчета между 16 и 18- годишна възраст, с които успяхме да спечелим регионалния шампионат. Това ми помогна да видя как изглеждат нещата от другата страна.
Обикновено в спортните среди се създават големи приятелства. Кой е твоят най-близък приятел сред състезателите?
- Имам доста приятели от средата ми, все пак спортът създава й приятелства. Ако трябва все пак да отлича някого, това би било Павел Маринов. Чуваме се почти всеки ден, израснали сме заедно и сме правили куп глупости. Пожелавам му бързо възстановяване.
Също така Сергей Цветков и Константин Коев. Явно има някаква химия с леките крила.
Какво мечтаеш да постигнеш все още в професионален план?
- Мечтая да играя добър баскетбол. Преследвам мечтата си и не се отказвам, докато мога да го правя, ще мечтая. След това съм сигурен, че други идеи ще влязат в главата ми, но никога не си прекалено стар, за да имаш цели и мечти.
Довърши изречението "Баскетболът за мен е..."
- Играта, на която дължа страшно много неща в живота си. Създадох доста приятелства, както в България, така й извън нея. Завързах контакти със сериозни хора, завърших образование, научих езици, пътувах. Играта ме научи на основни принципи в живота, които спортът изгради в мен и всичко това е благодарение на баскетбола.
Източник: topsport.bg
