„Предлагаха ми да остана в България и аз бях готов да преговарям. Но преди това с мен разговаря Сергей Олхов, генералния директор на Университета на Сургут, а от българска страна никой не се опитваше да се свърже с мен. Освен това руската лига е много по-силна и аз много исках да работя в отбор от това първенство" , казва специалистът.
В България всичко беше наред. С Лукойл Академик спечелихме шампионата и купата на страната. Но там проблемите бяха други. Това е отбор с голяма традиция и история, а няма никаква организация. На моменти ми се искаше да се върна в Сърбия, в моята родина и да работя с млади момчета...
Сами можете да прецените: в една зала тренирахме, във втора зала играехме мачовете за купата , а в трета - срещите от шампионата на България. Всички зали се намират в различни краища на София.
Организацията бе катастрофа.
Когато разговарях със Сергей Степанович му казах, че основната ми цел е да играя срещу силни отбори, срещу добри играчи и да ги побеждавам. Моето желание беше да събера в Сургут добри баскетболисти, не скъпи, но с желание за изява.", споделя Лукаич.
