При повторните проверки на допинг проби от предишни Олимпиади бяха разкрити множество нарушения и беше отсъдено, че много спортисти трябва да върнат медалите си. Немалка част от отличията са на руски спортисти. Но олимпийският комитет на Русия се сблъска с неочакван проблем - спортистите не искат да предадат медалите си на тези, които са завършили след тях и според регламента на Международния олимпийски комитет (МОК) трябва да ги получат.

Ръководителят на правния отдел на РОК Александра Брилянтинова обяви, че до момента нито един от уличените руски спортисти не е върнал нищо. Тя уточнява, че връщането не е задължително, а въпросните спортисти не проявяват добра воля, за да се подчинят на нареждането на МОК.

"Процесът за връщане на медали у нас не е задължително. Нямаме информация досега някой от наказаните спортисти да е предал отличието си. Пък и досега руският олимпийски комитет имаше връзка със спортистите чрез федерациите. Затова ние се обръщаме към атлетическата федерация и по вдигане на тежести, за да ни окажат съдействие", твърди Брилянтинова.

Само в последните три месеца МОК ни лиши от 8 отличия от игрите в Пекин през 2008 г. и Лондон през 2012 г. Сред хората, които трябва да бъдат лишени от медалите, са не само уличените (лекоатлетите Анна Чичерова, Мария Абакумова, Юлия Чермошанска, Татяна Фирова, Анастасия Капачинска, Денис Алексеев и Екатерина Волкова и тежкоатлетките Надежда Евстюхина и Марина Шаинова), но и техни съотборници в щафетите. Според правилника на МОК всички те трябва незабавно да върнат не само медалите, но и получените заедно с тях дипломи и значки. Но засега на адреса на РОК не е получена нито една от въпросните награди. Нещо повече - някои от спортистите публично обявиха, че не възнамеряват да връщат медалите си. Сред тях е Абакумова, която беше лишена от среброто в хвърлянето на копие от Пекин 2008.

Второто й място се превърна в едно от най-ярките събития в руската лека атлетика, а Абакумова за миг стана една от най-големите звезди в отбора и продължи с успехите през всичките два олимпийски цикъла. При повторната проверка на пробата й бе открит забраненият стероид туринабол, но Абакумова не смята, че би трябвало да се раздели с отличието си.

"Подала съм жалба в Спортния арбитраж в Лозана, така че докато делото не е приключено, медалът остава мой - твърди тя. - Пък и аз имам собствено мнение по този въпрос. Не мога да разбера ако върна медала на МОК, къде ще отиде той? На боклука ли ще го хвърлят? На него е изписано моето име и едва ли някоя ще се занимава да го заличава и да гравира ново.

На кого му трябва медал с чуждо име

и то след 8 години?"

Абакумова не се притеснява, че неподчинението й може да й навлече сурово наказание, например лишаване от състезателни права.

"Цялата работа е много странна и неразбираема. През всичките тези години се е случвало дори да ограбят жилището ми, но медалите така и не взеха. Ами ако ги бяха взели? Как щях да ги върна тогава? Пък и тези церемонии по награждаване със задна дата - нито веднъж на тях не е награден руски спортист. Явно има политика с цел руският спорт да бъде унизен."

На същото мнение е и Николай Белобородов, мъж и треньор на Татяна Белобородова (преди Лисенко), която пък бе лишена от златния си медал в хвърлянето на чук от Лондон 2012. Тя трябва да върне и бронза от световното първенство в Хелзинки през 2005 г. "Разбира се, че няма да връщаме никакви медали. Засега все още се съдим и делото не е приключило. От друга страна, Таня вече приключи кариерата си и повече няма да се състезава. Според мен за много хора тя е и ще остане истинската олимпийска шампионка - твърди Белобородов. - Отношението към нас е нечовешко. Не мога да разбера защо трябва да връщаме медалите. Нашата страна е обвинена в държавна поддръжка на допинга, но защо през всичките тези години с нас не се свърза никой, не ни предложиха помощ и защита? Никой не се интересуваше от нас, а сега ни карат на връщаме медалите. Тази работа няма да стане."

Подозренията на Абакумова, че върнатите медали ще бъдат хвърлени на боклука, имат основание. Спортистите, които биват признати за олимпийски медалисти със задна дата, получават чисто ново отличие, а не тези, които са върнати на МОК от дисквалифицираните им съперници. Организаторите на всяка олимпиада обикновено имат резерв от неизползвани медали с дизайна на игрите, така че биха могли да се използват за нови награждавания. Най-пресният пример бе тържественото награждаване на ирландския състезател по спортно ходене Робърт Хефърнан, който завърши четвърти на 50 км в Лондон, но стана медалист след дисквалификацията на шампиона Сергей Кирдяпкин. Руснакът добросъвестно върна медала си, а на 3 ноември в Корк - родния град на Хефърнан, ще се състои церемония по награждаването му.

Това ще е нов медал,

специално изготвен за него

заяви пресаташето на олимпийския съвет на Ирландия Джак Макгъран.

Така че въпросното връщане на медали има по-скоро символичен, отколкото практически смисъл. В това няма и логика - ако спортистът официално е дисквалифициран и е лишен от титлата си, медалът сам по себе си не е нищо повече от къс метал. Да не говорим за настояването да бъдат връщани значките и грамотите - едва ли абсолютно всички призьори пазят тези предмети по десет години.

Въпреки това чиновниците от МОК настояват за връщането на всички предмети, получени като награда по време на церемонията на почетната стълбичка. Отговорност за връщането им носи Руският олимпийски комитет, въпреки че той няма никакви механизми да принуди спортистите да върнат отличията. Единствената им мотивация би била желанието да се състезават отново. Но ако един спортист вече е сложил край на кариерата си, да го принудиш да върне отличията си е практически невъзможно.

Известен е случаят със състезателката в тласкането на гюле Ирина Коржаненко, която отказа да върне златото от Атина 2004. Но не само руски спортисти отказват да се подчинят на разпоредбите на МОК. Така например американският спринтьор Джеръм Йънг не пожела да се откаже от златото в щафетата на 4 по 400 метра от Сидни 2000 и публично обяви, че ще го запази за себе си. Пък и решението му не е голяма изненада, след като преди това му беше наложено доживотно наказание.