Изследване е на университета "Хумболт" в Берлин разкрива,  че във Федерална република Германия спортистите от началото на седемдесетте години са приемали редовно и организирано допинг. В около 800 страници на дебелия доклад "Допингът в Германия от 1950 г. до днес" е описано подробно в какви мащаби и при какви системи по време на Студената война в Западна Германия се е приемал допинг и какви изследвания за допинг са били предприемани. Държавата финансирала в продължение на десетилетия от данъците върху населението опити със стимулиращи вещества, като анаболни стероиди, тестостерон, естроген или кръвното допингово средство ЕПО.

Докладът все още не е публикуван, но Министерството на вътрешните работи на Германия заяви, че има намерение да му даде гласност.

Според авторите на доклада това не се е случило в отговор на организираното от държавата допингиране на спортистите в съседната ГДР, а паралелно с това. Нишките водят до основания през 1970 г. Федерален институт по спортни науки (BISp), който и до днес е под ръководството на Министерството на вътрешните работи на Германия.

Конкретният мащаб не може да се установи, но има списък с 516 изследователски проекта. Точните разходи също не са известни, но още в началото на 70-те години Отделът по спортна медицина към Федералния институт по спортни науки е получавал около 1 милион марки годишно за научни изследвания. 

Целта е била да се демонстрира, че определени вещества въобще не действат стимулиращо, а рисковете и страничните ефекти са били известни, но прикрити.

Злоупотребата с допинг средства се разпространила в множество различни спортове. При лекоатлетите много са се харчили, така да се каже, анаболните стероиди, футболистите наблягали на первитин и по-късно на други анфетамини, а само на Олимпийските игри през 1976 г. били инжектирани 1200 Колбе-спринцовки - кръстени на символа на западногерманския спорт, гребеца Петер-Михаел Колбе.

Свидетел от онези години разкрива, че Федералното министерство на вътрешните работи винаги е налагало своите интереси: "Един от тогавашните вътрешни министри отсече: "Нашите спортисти трябва да имат същите предпоставки и условия като атлетите от Източния блок". В доклада се споменава също така, че точно преди Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. отговарящ за спорта член на правителството се обърнал към един функционер от Института по спортни науки с думите: "От вас като спортни лекари искам само едно: медали в Мюнхен". Тогава медикът му отговорил: "Но г-н министър, как да стигнем до медалите?" "Не ми пука" - бил отговорът на властимащия.

В доклада се посочва също така, че западногерманските спортни лекари са допингирали и непълнолетни.

Окончателният доклад на университета "Хумболт" е готов от април 2013 г. От известно време има спорове дали трябва да бъде публикуван и никак не е сигурно дали изследването въобще някога ще види бял свят. Федералният институт по спортни науки го е поръчал още през 2008 г. по инициатива на Немската олимпийска спортна федерация. Консултативният съвет на института първоначално разкритикува студията, заявявайки, че изследователите са нарушили в доклада си директивите за защита на личните данни, споменавайки имена на замесени лекари и длъжностни лица. След преработка на текста от института информираха: "Проверките за защита на личните данни в рамките на проекта са изпълнени". Въпреки това Федералният институт по спортните науки не иска да публикува изследването, твърдейки, че това е работа на учените.