Селекционерът на българския национален отбор по баскетбол Росен Барчовски даде специално интервю за ТОПСПОРТ след драматичната победа на България срещу Швеция с 81:77. Въпреки че не успяхме да постигнем необходимата победа с 14 точки разлика, отборът сега се готви за труден мач срещу световния шампион Германия. В интервюто Барчовски споделя своите впечатления от играта, анализира какво можеше да бъде направено по-добре и какви са очакванията за предстоящия двубой, в който ще бъдем без Александър Везенков и Коди Милър.
Господин Барчовски, отминаха ли емоциите от снощния драматичен мач и успяхте ли на спокойствие да го анализирате?
- Не, не са отминали. Преживявам го все още, но успяхме да го анализираме. И снощи до късно говорихме с колегите, днес гледахме повторение, коментирахме. Това, което ми беше в главата, гледайки мача от терена, е почти същото и след като изгледах записа. С две думи - много желание, много битка, но голяма част от отбора прегоря, а това се отрази най-вече на стрелбата ни. Много лош процент стрелба. Имахме много отворени позиции, чисти позиции. И ако 2-3 стрелби бяха влезли, мачът щеше да бъде друг. И шведите щяха да се притеснят, но... минало е вече.
Лично Вие вярвахте ли преди мача, че наистина можете да направите 15 точки разлика на толкова силния отбор на Швеция? И дали виждахте, че играчите вярват в себе си?
- Абсолютно честно - аз лично вярвах и бях сигурен в победата, но не бях сигурен за разликата. Същото беше и за играчите. Ние говорихме, че първо трябва да мислим за играта, да играем добре, второ - за победа и чак тогава, ако дойде шанс - за разлика. Просто 14-15 точки е голяма разлика все пак.
В третата четвърт мечтата не изглеждаше толкова далеч, но няколко неточни стрелби сякаш убиха ентусиазма на момчетата... има ли нещо такова през вашия поглед?
- Този развой на мача беше най-добрият за нас. На мен ми се искаше да бъде така. Ако бяхме повели рано с по-голяма разлика, трудно щяхме да я удържим. Края на трета част и 9 точки разлика беше почти най-доброто. Проблемът е, че буквално за две атаки те отбелязаха, а ние пропуснахме и разликата пак стана малка. Просто пропуснахме този шанс, а основната причина беше в нападението ни. Това щеше да ни даде самочувствие, а шведите нямаше да бъдат толкова хладнокръвни и търпеливи, както бяха. Много психология има в този спорт, не че в другите няма, но в баскетбола е изключително важно нещо.
Източник: startphoto.bg
Идеята в края на мача беше ли да влезете в продължения, където евентуално да опитате последен щурм или си търсихте победа в редовното време?
- Категорично търсихме продължения, за да опитаме за 5 минути да направим нещо. Това не е невъзможно - случвало се е. Аз мисля, че те не се ориентираха. Можеха спокойно да загубят с 2-3 точки разлика в редовното време. И вече в първото продължение си търсихме победата, защото ако трябваше да играем още едно, просто нямаше да ни стигнат силите. Везенков, Коди Милър и Павлин Иванов едва ходеха накрая.
Има ли нещо, за което лично вие съжалявате, че не успяхте да промените в течение на мача или това беше максимумът, който можеше да се постигне?
- Винаги има някои неща, които, като върна лентата назад е можело да бъдат по-добре. Те са по-скоро тактически, но все пак ще спомена: Направихме една корекция второто полувреме в защита, това го оправихме по време на мача, но не успяхме да използваме височината на Йордан Минчев. Той играеше като външен играч на позиция "3" и в голяма част от мача го пазеше нисък човек. Там трябваше да акцентираме повече. И вече като се ориентирахме, той пък направи фаулове и изпуснахме това преимущество. Друго не виждам. Нормално е и да виня себе си, че не съм дал още 3-4 минути повече почивка на Везенков - 43 минути е убийствено, но пък и той не искаше да бъде сменян.
Самият Везенков след мача отбеляза, че е играл 9 срещи за последните 17 дни...
- И то страхотни мачове, на огромно ниво! Това което той прави... те го пазят по двама, по трима, той се бори, вкарва. Просто нечовешки усилия полага. Истински лидер!
Източник: startphoto.bg
Представянето на Везенков снощи не се нуждае от коментар, но сякаш Коди не беше в най-добрата си кондиция. Може би и Павлин Иванов също не успя да разгърне докрай потенциала си. Вие какво мислите?
- Така е, така е. Коди е отборен играч, не е вкарвач и по-скоро на другите момчета, които бяха българи, им липсваше малко спокойствие. Павлин също го пазиха много здраво, а и не му тръгна стрелбата, това е много важно при него. Ако тръгне, просто няма спиране, но това е положението. Коди има една болка в бедрото, която е много сериозна и играе непрекъснато с нея. Вчера говорихме след мача, даже и аз не знаех за това нещо.
Източник: startphoto.bg
Вече е ясно, че ще сме без Коди Милър и Александър Везенков срещу Германия, нали така?
- Да, абсолютно сигурно е. Правим опити в момента на мястото на Коди да дойде Дий Бост. Първата опция беше Брандън Йънг, само че той играе във Франция и са ги пуснали 10 дни почивка... изобщо не е готов. А пък Дий Бост е в Катар. Ясно е, че е много далеч от това, което беше преди години, но просто имаме нужда. Не можем да си позволим да отидем 10 човека, от които двама-трима са с проблеми. Така че, в каквото и състояние да е Дий Бост, и 10-15 минути да поиграе, все ще помогне. Взимаме и едно младо момче от Балкан Ботевград, което е в разширения състав - Илиян Пищиков.
И ще задам следващия си въпрос направо - обречени ли сме срещу световния шампион без Везенков и Коди? Въпреки, че когато ги победихме тук, отново бяхме без Везенков.
- Те са коренно различен състав. Сега са седем човека световни шампиони, а когато бяха тук, бяха само двама. Сега са събрали абсолютно всичко, което е в Европа и трима, които са в НБА. Съставът просто им е съвсем различен. Вчера водиха с 30 точки в Подгорица на Черна гора и биха с 20. Думата "обречен" не я обичам, с когото и да играем, излизам с нагласа и желание за победа, но няма какво да се лъжем - шансът е много малък.
Източник: startphoto.bg
Мислите ли, че ако бяхме постигнали нужната точкова разлика снощи, те двамата щяха да останат и за двубоя с Германия?
- Не мога да кажа със сигурност. По-скоро Везенков - да, но Цървена звезда бяха категорични за Милър, че го пускат само за един мач. Но не съм сигурен и за Везенков. Истината е, че дори да бяхме били с 15 точки, ние пак трябваше да спечелим в Германия, защото шведите почти сигурно ще бият Черна гора. Така че, не е толкова проблемът в разликата вчера, а че през цялата квалификация Везенков игра в един мач от шест, а Коди Милър в три. Ние не сме Испания, нито Франция, че да изкараме една квалификация без най-силните си играчи. Това е проблемът, а не че вчера не победихме с разлика. Пак казвам, и да бяхме направили разликата, отново трябваше да отидем в неделя и да бием Германия там. И дори да бяхме с Везенков и Милър, пак нямаше да бъде никак лесно.
И накрая - страхотна зала, страхотна публика в Ботевград. Не помня откога националният отбор по баскетбол е бил подкрепян по толкова горещ начин. Какво е усещането?
- Такава атмосфера помня само преди повече от 15 години в София, в зала "Универсиада" или в Двореца на спорта във Варна, но тук в Ботевград... аз такова чудо не съм виждал и съм благодарен на всички хора. Подкрепяха ни и в трудните моменти. Дори и да бяхме загубили, пак виждах одобрение заради битката, която вложихме. Много тежка битка, видя се в борбата под коша, в защита и във всичко. Шапки долу на тази публика. Тази еуфория, която я видяха всички в залата и пред телевизорите, ние я чувствахме откакто сме тук в града. Това неминуемо се отразява. Деца идват за снимки, за автографи, звънят хора за билети, какво ли не... Опитвах се да ги изолирам, но това нещо се усеща. И все пак не сме машини. Аз самият нито можех да спя, нито можех да мисля спокойно. Един Везенков всяка седмица има по два или три такива мача и е свикнал да играе с такова напрежение. Всички останали не сме и това се отразява. За разлика от шведите, които са с този отбор от 3-4 години и всички играят в много силни клубове. За да можеш да устискаш на такова напрежение, трябва да ти се случва често. Ако е само един път на две години, е много трудно.
Източник: startphoto.bg
Благодаря за интервюто и пожелавам успех срещу Германия, колкото и малък да е шансът.
- Благодаря и аз. Ще дадем всичко от себе си в Германия, пък каквото стане.
