Продължаваме серията от рубриката „Архивите са живи" по случай 60-годишнината на ЦСКА. В този брой ще представим любопитни факти от историята на гениалния голмайстор на България, Берое и ЦСКА Петър Жеков.

Бате Петьо, както всички го знаят, се ражда на 10 октомври 1944 година в село Книжовник, Хасковско. Уникалният футболист се връща в спомените си, когато става въпрос за головите му умения: "Да ти кажа право, и аз не знам кога за първи път усетих, че имам дарба да бележа. На село нямаше какво друго да се прави и постоянно по време на мачлетата опитвахме най-различни удари. Сигурно тогава несъзнателно съм придобил реализаторските си умения.

Влюбих се в ЦСКА, когато през 1959 година гостуваха в Димитровград и играха приятелски мач с Хонвед. Футболни мачове слушах още от дете по общинското радио в центъра на селото в Книжовник.

Пускаха една уредба до дупка и се събирахме да следим вълнуващите коментари."
Първите мачове на Жеката в тогавашния Химик (Димитровград) са като...централен защитник. И за тези свои стъпки Жеката има обяснение: "Бях висок и снажен. Затова решиха да ме сложат на този пост, но много деянех. Тичах от едното до другото наказателно поле. Освен в отбраната играех в халфовата линия като изтеглен нападател."

Това е в периода между 1960 и 1961 година. Даровитият футболист е забелязан от околийския гранд Берое. Тъй като момчето се жени още на 18 години, от старозагорския тим започват да му правят предложение да си уреди живота. Започват да го дебнат по нощите към 12 часа по входовете, където живее с родителите си и младата си съпруга. Добре, ама от местния Химик веднага като контра му купуват апартамент. Само че в него има само едно легло и една маса, а
младото семейство е безпарично.

Предложенията от Берое стават неудържими след един мач през есента на 1962 година. Тогава в среща от „А" група Химик гостува под Аязмото и изненадващо побеждава с 1:0. Голът е вкаран от защитника Петър Жеков. В крайна сметка през лятото на 1963 година младокът влиза в казармата в Стара Загора като трудовак и от октомври започва да играе за беройци. Добре, ама шило в торба не стои. Бившият футболист и тогавашен ръководител на ЦСКА Борислав Футеков-Борсата пристига с една черна волга по пътя от Пловдив и някъде около Старозагорските минерални бани кандърдисват Жеков да дойде на „Армията". За една нощ той е в София. Но началникът на Втора армия генерал Чочоолу стига до Тодор Живков и Петьо е върнат обратно в Стара Загора.

За да дойде един изключително интересен и повратен исторически момент, маркиращ историята на българския клубен футбол, за който Жеков говори:" През 1968 година Спартак (Сф) победи на финала за Купата на Съветската армия Берое с 3:2. Аз бях с изкълчен глезен, но влязох да играя. Кракът ми беше подут и беше невъзможно да продължа.

След края на мача ръководители на Спартак ми казаха, че ще минат да ме потърсят. След няколко дни пак от една служебна кола на пътя откъм Хасково ми определиха среща. Досущ като в гангстерските филми. Буквално ми заявиха: „Говори се, че ни предстои обединение с Левски и отборът ще се казва Левски-Спартак. Каним те да играеш заедно с Гунди. Ще бъдете страхотен тандем."

Аз веднага им отвърнах, без да се замислям, че съм обещал много отдавна на ЦСКА, а и никой не знаеше, че всъщност целия предишен сезон 1967/1968, докато играех в Берое, си получавах заплатата като лейтенант от БНА в ЦСКА. "Интересно е, че през последния си сезон в Стара Загора треньор на Жеков е Манол Манолов.

Когато през есента на 1968 година Бате Петьо идва с гръм и трясък в ЦСКА, негов наставник е Стоян Орманджиев. Публиката е полудяла. На тренировки присъстват по 1000-2000 души. Първите три мача на Жеката с червения екип са феноменални. Сефтето с Черноморец завършва 7:0 и той вкарва три гола. Във Враца е победен Ботев с 2:0 с две негови попадения. В третия кръг мачът срещу Славия се играе на стадион „Раковски". Срещата завършва 3:1 с нови три гола на Жеков и публиката вместо хеттрик измисля термина жектрик. Единият от головете срещу „белите" е феноменален. При един фаул вратарят Мони Симеонов казва, че не иска стена, тъй като Петьо ще бие много отдалеч. Шутът обаче е толкова силен, че едва не къса мрежата откъм тогавашния булевард „Ернст Телман"(сега „България"). Това е годината, в която Жеков печели „Златната обувка" на „Франс Футбол" с 36 гола.
Жеков е наказвал много пъти вечния съперник Левски, но два мача ще останат паметни. На 30 април 1969 година се играе финалът за КСА на стадион „Васил Левски".

Резултатът е 1:1 и всички очакват продължение, когато с шут почти от центъра към сектор „Б" Жеков опъва мрежата: "Месец след мача милиционерите, като видеха моето булгар рено, ми правеха редовно път, защото съм и им спестил да стоят повече време на стадиона и са могли да си отидат по-рано по къщите за 1 май."
За шампионатния мач на 24 март 1973 година, в който вкарва в последната минута за 2:1 на Стайков от центъра, Жеката в неподражаем стил разказва: "Бях ядосан, че ни изравниха с такъв глупав гол накрая и  съдията продължи мача явно, за да бият. Топката попадна в мен. Въобще не съм мислел, че ще вкарам. Бих я с цялата злоба и тя влезе в ъгъла. Беше невероятно. Подивях от радост. Винаги ще го помня този гол във вратата на Левски."

Жеков се ядосва за мачовете за КЕШ с Бенфика през 1971 година: "В първата среща при 2:0 за тях ги наказах. В София трябваше да бием с 1:0 и щяхме да ги елиминираме. Но ден преди това на тренировка в зала "Чавдар" си контузих глезена. Изду ми се. Преди мача ми биха инжекция да спадне отокът и да си обуя обувката, но вместо това ми стана лошо. Не играх. Завършихме 0:0 и отпаднахме."

Жеков има паметни срещи от турнета на ЦСКА в Бразилия, където вкарва в осем мача 6 гола и го искат Сантос, Сао Пауло и Коритиба. На два пъти наказва в летни турнири Барселона. Единият път при 2:0 бележи два пъти, а другия път насред "Камп Ноу" ЦСКА бие с 4:1 и той, и Митата Якимов бележат по две попадения. На прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 година е повикан заедно с Христо Бонев да играят за отбора на Европа. При 2:1 за тима на СССР в края на срещата Боби Чарлтън вдига корнер и Жеков с глава прави 2:2.

Преди ЦСКА да елиминира Аякс през 1973 година, Жеков получава в Париж "бронзовата" обувка. На тържеството са първите двама - Еузебио и Герд Мюлер. Организаторите спретват шоу състезание между тримата по биене на дузпи, а победител естествено е Петър Жеков.