Още когато Рен се падна на Локомотив (Сф) за Купата на УЕФА си казахме, че бретонците са "български" и по-скоро "левскарски" отбор. И няма как да е другояче, защото там е играл и сегашният футболист на "сините" Седрик Бардон. Може би не искаме да си спомняме периода на Георги Иванов - Гонзо, защото така и не можа да се адаптира към обстановката. Но при Николай Илиев нещата не стоят така.

Първите му думи, когато стана въпрос за бретонския клуб, бяха: "Там намерих много приятели. Ако не бяха ми се случили неприятностите с крака, сигурно щях да изкарам в този прекрасен град поне още пет години и да завърша кариерата си във Франция."

В "Архивите са живи" ще се върнем към клубната история на Рен, както и към крайно любопитните премеждия, които елегантният бранител от края на миналия век има по пътя към и при "червено-черните"...


На 10 март 1901 година група бивши студенти, между които Ги Дюшен, Петер Малфилатр, Одрен и Ланжилие създават Стад Рене, както е известен бретонският клуб. По онова време освен футбол се практикуват лека атлетика и хокей на лед. Първоначално цветовете на тима са небесносини на морскосини райета. Вдъхновението идва от най-стария френски клуб Льо Авър, създаден през 1872 година.

А основата на тези десени, разбира се, са английски. Взети са от морскосиньото Оксфорд и небесносиньото на Кембридж. Първият мач на Стад Рене е срещу ФК Рене, който завършва 0:6. Впоследствие двата клуба се обединяват под името Стад Рене Юниверсите Клуб.

За настоящите клубни цветове червено и черно говори историкът на отбора Клод Лор: "През Средните векове Рен е наречен Червения град в чест на червената схизма на пурпурния регион. Впоследствие студенти от анархо-синдикалистко движение създават цветовете на отбора. Червеното е в чест на републиканците и католицизма, а черното идва от расата (наметалата) на свещениците.
За първи път на "Рут дьо Лориан" отборът играе от септември 1912 година.

Рекордът по посещаемост на собствения стадион датира от 11 ноември 1965 г., когато Рен приема Нант пред 28 148 зрители. През 1971 г. Рен побеждава на полуфинал за Купата на Франция Марсилия след 0:1 и 2:1 (след продължения), а при дузпите с 3:1. На финала в Париж е победен с 1:0 Лион. Над 60 000 жители на града се стичат пред кметството, където от балкона футболистите показват трофея. През същата година Рен играе в КНК срещу бъдещия носител на купата Рейнджърс и отпада след 1:1 и 0:1. Независимо от това остават спомените за един местен студент по химия

и тогавашна звезда на отбора Реймон Керюзоре, който развинтва шотландските футболисти. Той е наричан "кубето с дългите коси" заради това, че хем бил с гола глава, хем по краищата пускал дълго киче. В съвсем скорошно време на 24 април 1999 в среща от Интертото Рен прави велик мач с Ювентус на Дел Пиеро и Зидан. В тима на бретонците се подвизават Сомей, Льо Ру, Диуф, Нонда и...сегашният играч на Левски Седрик Бардон. Мачът завършва 2:2 след голове на Диуф и Нонда за домакините и на Конте и Дзамброта за гостите.

Да върнем все пак събитията около Николай Илиев, който направи така, че в началото на 90-те години в България да се разбере повече за футболния клуб Рен. Думата я взима Ники: "Току що се бях върнал от Болоня. Левски не беше ставал шампион дълго време и исках да стана първи с любимия си отбор. През зимата на 1992 г. мениджърът, който отговаря за френските отбори Дочо Нанов, ми беше уредил на 100 % да замина за Нант. Отказах заради Левски. Междувременно имахме мач с Черноморец.

След това се явих по телевизията и казах две неща, които не се харесаха на нашето ръководство. Едното беше, че са отсъдили в наша полза несправедлива дузпа и другото, че не може лидер като Наско Сираков да си сваля гащите пред публиката, която го боготвори. От тези мои изказвания май вбесих доста народ на "Герена". Влязох в конфликт с Томас Лафчис. Някъде тогава пристигна офертата от Рен. Тук лично дойде да преговаря с мен техният генерален мениджър Льофилатр. И изведнъж Андрей Желязков, който също беше в синьото ръководство, директно ме заплаши, че няма да ходя никъде. Накрая бях оставен да тренирам самостоятелно една седмица на "Герена". За да поддържам форма, бягах в парка около стадиона. Реших, че вече няма какво да правя при това ръководство и приех офертата на Рен.

След първите ми 90 минути всички изумяха как може със скъсани коленни връзки на левия крак да издържа целия мач на терена. Това беше някъде към октомври 1993 г. Трябваше да се подложа на операция. И тогава лекарят на Рен ме прие в клиника в Колмар, където ми направи хирургическа интервенция. Оказа се, че е крайно несполучлива. Чух даже версия, че нарочно операцията е направена нескопосано само и само да не играя в знаменития мач на "Парк де Пренс". Независимо от това след срещата дори моите френски колеги бяха категорични, че националният им тим не е заслужавал да ни победи. Аз пък бях донесъл каса шампанско. Те го изпиха с удоволствие.

След това започнах да ходя на процедури за крака си с гореща вода. Но бяха крайно неподходящи. Тогава се обадих на моя приятел и до ден днешен професор Маркачи от Болоня. След неговата намеса се чувствах като нов човек. Когато се върнах пак на игрището в Рен, вестник "Екип" беше написал, че ръководя защитата
като император.

Любопитен е последният ми мач за този отбор през есента на 1994 г. Рен победи като домакин Бордо с 2:0. Петнайсетина минути преди края с Кристоф Дюгари влязохме в борба за спорна топка. Той ме удари и аз му отвърнах. Сдърпахме се. Съдията ни изгони и двамата. Така завърших кариерата си в Рен с червен картон. Всъщност след това можех да продължа, но пак имах проблеми с крака, а не исках да ме оперира отново същият лекар и така заминах от този град. Пак повтарям, оставих доста приятели, с които се виждам и до ден днешен.

Чудя се защо Гонзо не можа да свикне с този отбор. Имаше всички предпоставки, но това си бе негов проблем. Що се отнася до Силвен Вилтор, когато отидох, той беше на 21 години. Не беше често с нас големите.

Движеше с по-младите, така че много, много за личния му живот не мога да говоря. Но на терена си личеше, че беше гъвкав, бърз и със страхотен нюх към гола. На финала на европейското първенство през 2000 г., когато вкара изравнителния гол на Италия, бях със смесени чувства.

Хем се радвах заради него, защото го познавам добре, хем ми се щеше да му "откъсна" главата, защото наказа любимците ми."
В момента Ники се занимава с мениджърска работа между Болоня и Левски. На въпроса дали би отишъл пак в Рен отговаря: "Разбира се. Когато съм на екскурзия във Франция и ми се отдава възможност, често отскачам до това красиво място."