Български талант се превърна в откритието на сезона във финландската лига по хокей, пише "Дневник". 19-годишният Александър Георгиев има руско гражданство и вече даде сериозна заявка за вратарския пост на младежкия национален отбор на Сборная.

В Русия считат Георгиев за един от успешните продукти на местната школа и вече съжаляват, че са го изпуснали за клубния хокей, след като е бил твърда резерва за "Химик" в Младежката хокейна лига. След трансфера си във Финалндия обаче, той записва 14 мача за мъжкия отбор на ТПС, а междувременно е несменяем титуляр и в местната юношеска лига. Той е избран и за най-добрия вратар за тима си в плейофите на юношеското първенство.

Мъжкият отбор на ТПС завърши на нетипичното за него предпоследно място в класирането, но това не е показателно за качествата на Георгиев, който получава по 2,21 гола средно на мач. Веднага е повикан в младежкия национален отбор на Русия за Купата на Черно море, където записва почти 150 "сухи" минути и допуска само два гола. Така той даде сериозна заявка да бъде титуляр в далеч по-престижното младежко световно първенство през 2016 година.

Георгиев признава, че в основата на успеха му е "Химки", но в руския тим така и не му дават шанс. В ТПС обаче виждат потенциала му и той се отблагодарява по най-добрия начин.

"Десет години посещавах вратарския лагер на Фредрик Норена (легендарен финландски вратар на ТПС), който спечели титлата с "Ак Барс" в Континенталната лига. След края на активната си кариера започна да работи в щаба на ТПС. Той им е казал за мен и ме повикаха на проби. Статистиката ми тогава не беше кой знае каква, аз даже нямах мачове в младежката лига. Изиграх няколко контроли, харесаха ме и ме задържаха в младежкия отбор," споделя Георгиев.

"Треньорът ни бе повикан в мъжкия отбор, след като техният треньор напусна. Един ден дойде при мен и ми каза: "Днес ти ще играеш." Така и дебютирах, нямах време даже да се развълнувам. Финландците имат най-добрата вратарска школа. Много израснах там, правехме упражнения, за които в Русия не бях и чувал. Там се научих и да не обръщам внимание на статистики и "сухи" мрежи. В този аспект финландският хокей много се различава от руския. В Русия непрестанно се изискват резултати, докато във Финландия по време на мач, дори да губим, ми казват: "Всичко е наред, няма страшно." В Русия по-вероятно е да ти се навикат," разказва за опита си роденият в България хокеист.

"Подписах двугодишен договор с ТПС и сега мисля само за това как да се утвърдя в първия отбор. Не знам дали ще бъда повикан за Континенталната лига, но интересът към мен със сигурност е много по-голям. Преди съм давал едно интервю в живота си, а сега започнаха да се появяват статии какъв съм, откъде съм се взел... През сезона никой не се е сещал за мен. След това се прибрах в България да лекувам травма и да си почина, изключих си всички телефони. От младежкия национален отбор се свързаха с мен през баща ми. Бях много щастлив, следял съм с интерес младежките първенства и съм си мечтаел да попадна в отбора. Направих всичко възможно да сбъдна мечтата си и ето ме тук."

"Треньорите казаха, че ще разчитат на мен за в бъдеще. Знам обаче, че един успешен лагер не е повод да се отпускам. Няма да имам и много време за почивка, съвсем скоро започва лагерът на ТПС. Мачовете с националния и клубния отбор са много различни. Все още не съм играл със северноамериканци. Насявам се скоро да имам възможност да играя срещу канадски младежи, за да разбера нивото си."

Георгиев разказа в интервюто си за Sport Express и за родината си и какво го свързва с България.

"Там съм роден. Но съм живял по-малко от година преди семейството ми да се премести в Москва. Отраснал съм в Русия и, разбира се, тук започнах да играя хокей. Защо не съм започнал да се занимавам с футбол, който е най-популярният спорт в България? Баща ми искаше да стана професионален спортист, а хокеят наистина ми се отдаваше. В Русия този спорт е и най-развит и успешен в света. Сам се насочих към хокея, никой не ме е карал насила. Никога не съм получавал повиквателна от българския национален отбор. В момента може и да съм най-известният български хокеист."