Световният номер едно при мъжете Роджър Федерер спечели 121-ия финал на Откритото първенство на Великобритания с награден фонд 700 хиляди паунда. На централния корт в Лондон швейцарецът се наложи с 3-2 сета (7:6(7), 4:6, 7:6(3), 2:6, 6:2) над Рафаел Надал за 3 часа и 45 минути. С успеха Федерер изравни рекорда на легендарния шведски тенисист Бьорн Борг от 5 поредни титли на Уимбълдън.Първата част бе за швейцареца, който направи пробив за 2:0 гейма. Левичарят от Майорка обаче веднага успя да вземе подаването на съперника и до 6:6 всеки печелеше при своя сервис. В тайбрека Федерер поведе с 6:3, но Рафа не се даде и изравни точките до 6:6. В крайна сметка четирикратният победител от Лондон успя да спечели краткия гейм с 9:7, а с това и частта.
Във втория сет испанецът успя да направи единствения пробив при 5:4, с който изравни
частите. В третия сет двамата тенисисти отново показаха невероятна, но и равностойна игра, след като до 6:6 печелиха подаванията си. В тайбрека обаче номер 1 в света при мъжете показа класа и го спечели със 7:3 и поведе с 2-1 сета по пътя си към 5-а поредна титла на Уимбълдън.
Четвъртата част започна много добре за испанеца. Той успя да пробие Федерер още в първия гейм. След това взе своето подаване и поведе набързо с 2:0. Настойчивостта на Надал да остане в мача обаче продължи да дава резултат и той отново проби номер 1 в света, спечели своето подаваме и си осигури комфортна преднина от 4:0 гейма, след което последва кратка пауза.
Именно тогава на Надал му беше оказана медицинска помощ. Испанецът почувства болки в дясното коляно и веднага беше прегледан от физиотерапевта, който го бинтова. Въпреки проблема, който получи левичаря от Майорка, той спечели четвъртия сет с 6:2 и така изравни на Федерер - 2-2.
Последният пети сет започна равностойно. Двамата спечелиха подаванията си и се стигна до 3:2 за Федерер. В шестия гейм, при сервис на Надал, швейцарецът показа страхотна игра, успя да пробие своя подгласник в световната ранглиста и поведе с 4:2. От тук до края на сета "Професора" не остави шансове на своя съперник и спечели 5-а поредна титла на Уимбълдън.
mando
на 09.07.2007 в 15:50:10 #205Виж сега, аз ходя на Уимбълдън всяка година и поне половината работи които е написал този господин са абсурдални. По принцип на когото не му харесва да не гледа... Но работата е там че има много хора които ги интересува тениса. Ако не ги интересуваше щеше ли да висят на опашката от 5-6 сутринта, или пък да опъват палатки? Или пък просто го дразнят Австралийците които доста се отличават на фона на другите зрители... ?
Wise guy
на 09.07.2007 в 15:48:21 #204а как да разберем като не поясняваш,все още не живея в третото измерение
ilianka
на 09.07.2007 в 15:38:32 #203Явно не четете вестници и не разбрахте моя коментар!!!!!!!Позволих си да цитирам Патрик Макарти от "някакъв' си вестник "Гардиън" и ми стана интересно мнението на един британец за едно от наи-важните спортни събития на острова и реших да спделя този коментар със смятащите се са тенис-фенове,но явно останах не разбрана...............
Wise guy
на 09.07.2007 в 15:12:33 #202Илианке, лекарят каза да не си променяш терапията и не забравяй да си изпиеш жълтите хапчета след виолетовите.
mando
на 09.07.2007 в 15:10:58 #201Стъпвал ли си някога там или коментираш какво си видял на Евроспорт (или коя да е друга спортна програма)?
ilianka
на 09.07.2007 в 14:54:05 #2004 причини да мразя “Уимбълдън” 1. Публиката Зрителите на "Уимбълдън" обикновено са спортни инвалиди, които не посещават никакви други спортни събития през годината. В резултат на това те си мислят, че наблюдават шоупрограма, и нямат никаква представа как трябва да се държат. Редовно се случва да крещят по средата на разиграването, да сочат на съдията нещо с ръце или да се хилят, когато играч падне на земята след трудно воле. Когато съдията все пак им напомни, че трябва да пазят тишина, те го приемат буквално и дори когато ръкопляскат, едва докосват ръце. Зрителите на централния корт не са фенове на тениса, те са фенове на "Уимбълдън", което са две напълно различни неща. 2. Псевдонационализмът По трибуните често могат да бъдат видяни индивиди, чиито лица са изрисувани в цветовете на някой национален флаг. Проблемът е, че тенисът заедно с голфа и Формула 1 са спортове, в които границите са размити. Тенисистите са особен тип егоисти, на които не им пука за родината и се състезават единствено за себе си. Поведението на публиката, независимо дали ги подкрепя или не, за тях има значение само ако им дава предимство в играта. 3. Антуражът на играчите Всеки участник на "Уимбълдън" влачи със себе си няколко човека, които често стават център на вниманието по време на мач. Щабът обикновено включва личния треньор, физиотерапевт, психясал родител или друг близък роднина и слабо известно гадже (по Би Би Си ги наричат добър приятел, защото нерядко са от същия пол като играча). На всичкото отгоре, понеже им е забранено да говорят със своя човек по време на мач, през цялото време те правят някакви странни гримаси и опитват да комуникират с ръце и погледи. 4. Стенанията на корта Тенисът все още се води аристократичен спорт, в който малко по-дълги шорти или обърната с козирката назад шапка се приемат за признак на бунтарство. Страхът на играчите да теглят една ругатня след някой слаб удар ги кара да пъшкат, стенат и хвърлят ракети по корта. Пуританските нрави на "Уимбълдън" подчертават още повече тенденцията тенисът да обеднява откъм ярки личности. Съвременните професионалисти са символ на талантливи младежи, които играят тенис само за да се оттеглят на 25 години като милионери.
Wise guy
на 09.07.2007 в 14:29:46 #199Ами че той Сампрас го пляскаше където го хване
КомБат
на 09.07.2007 в 14:27:50 #198pele Напиши някой коментар и за Агаси и въобще за двубоите му със Сампрас, удоволствие е да те чете човек.
vex
на 09.07.2007 в 14:19:47 #197http://youtube.com/watch?v=zZRQEtAyiTM&mode=related&search=
vex
на 09.07.2007 в 14:18:32 #196http://youtube.com/watch?v=GQHHBWbtEmA&mode=related&search= тва тук е стахотно
vex
на 09.07.2007 в 14:17:30 #195http://youtube.com/watch?v=g47aJgpnt4U&mode=related&search= Малко да се понаслаждавате, както пи6е на края... :" никой 4овек те е перфектен, но...." това е Фед все пак
Wise guy
на 09.07.2007 в 14:07:00 #194Пеле, и аз съм съгласен, че Федерер бе по-близо до победата в Париж, но там му попречи лошият процент на първи сервиз.
ПолковникЪТ
на 09.07.2007 в 14:02:48 #193pele
Roger
на 09.07.2007 в 13:57:17 #192пеле, ти ме изуми с анализа си! Много точен и на място! Само ще добавя, че аз съм почитател на Родж още от 2000 г., след мач срещу Кафелников в Щутгарт, който той загуби, и в последствие бомбата, която хвърли на Уимби следващата тотално отприщиха симпатиите ми към него. Съжалявам само, че не съм го гледал на живо като теб!!!!
pele
на 09.07.2007 в 13:31:40 #191И да не беше номер 1, а след първите 10 - пак щях да го харесвам, както харесвах Фабрис Санторо или Марк Филипусис. Тенисът е красив спорт в който вариациите и красотата на ударите, волята, играта с топката и поведението на корта са запазена марка. А когато си поиска Фед направо рисува с тази марка. Преди време попитаха Сампрас дали Федерер ще подобри неговият рекорд, а той простичко каза: Не ме питайте как, а кога? Аз ще му отговоря: Много скоро! Честито Роджър!
pele
на 09.07.2007 в 13:25:37 #190Приключи един от най-емоционалният турнир на Умбълдън. Приключи с един фантастичен финал между двама изключително големи и можещи тенисисти - такъв какъвто ще се помни много дълго. С един достоен шампион, недостижим в сегашно време от никой друг (за съжаление) и като игра, и като поведение. Мястото на Федерер е вече в историята на славата и каквото и да направи отсега нататък ще е в негов още по-голям плюс. А повярвайте ми швейцареца ще твори още доста време. За всички тези, които по някакви странни причини мразят Фед ще им кажа една лоша новина - това, което видяхте в Париж и Лондон е слабата форма на Роджър. Талантът от Базел ще си намери качествен треньор, ще превъзмогне напрежението от подобряването на рекорди и тогава отново ще маже на корта с неговият си безпрецедентен диалог с жълтото кълбо. Така както го направи в 5-тия сет, когато превключи на по-предна предавка и тогава ясно се видя огромната разлика между него и Надал. Всъщност испанецът се представи много по-добре от очакваното - направо мога да кажа отлично! Страхотно в подобрил играта си на трева, сервиса и волетата. Усещането си го има. Само, че това тук не е клеят, където вероломното блъскане на топката, физическото надмощие над съперника и тичане до откат дават успехи. Има си други спортове и дисциплини за това. Тук се иска класа - такава каквато Рафа за съжаление не притежава, а с това негово отношение и номерца, дразнещите ревове и подскачане на непридизвиканите на съперника, оправяне на гащи и чорапи, компютърни трикове, излишно бавене на играта, няма как да се получи. В крайна сметка това или си го имаш или го немаш. А швейцареца има доста от класата, чак в излишък, че да си позволи да играе на 60% от възможностите си целият мач (страшно много непредизвикани, но той играе на границите на филето така, че нормално) и пак да го вземе, защото Рафа изигра един от мачовете на живота си с повече от 100% от възможностите си. Но Рафа си е Рафа, уникален и въобще много интересен и надъхан. Добре, че го има, щото с това тотално превъзходство на Фед, тенисът нямаше да бъде толков интересен. Финалът в Лондон бе сблъсък на две коренно различни тенис философии. Едната на безупречната техника (особенно в края на срещата), а другата на стоманената физика с която Надал няма опонент. Победи красотата и това е добре! Няколко са причините, поради които Надал се представи повече от успешно на този турнир. Първо той си дойде много добре подготвен и страшно амбициран. Основната причина за това негово добро представяне е че настилката в Лондон е по-различна от онази, която беше преди няколко години, когато играчи от типа Сампрас, Бекер и сие играеха предимно сервис-воле-мрежа и останалите нямаха никакъв шанс. Самите жълто-сини графики давани от организаторите показваха разликите. Самото отскачане е различно. С цел да доближат шансовете на повечето играчи настилката я промениха. В това отношение Рафа определено се чуства по-комфортно още повече, че тревата буквално изчезна от основната линия и се приближи като параметри към клея. Затова Ронджър доста се задържаше на основната линия, затруднен да връща топспиновете на Рафа, но когато се измъкнеше на мрежата в повечето ситуации печелеше. Другата причина е схемата в която влязоха и двамата. Напук на всички коментари ще кажа, че противниците на Фед бяха с класа от тези на Надал. Едно е да играеш срещу Сафин, Фереро и Гаске, съвсем друго е да мачкаш играчи без воля като Южни, Томас и Новак, последният от които и в Париж показа слаб характер на полуфинала. Най-важната причина, обаче е че Рафа доста се труди и подобрява играта си - най-вече сервиса. Само, че това тичане и химията са до време. Без всякакво съмнение е че Рафа доста набляга на добавките и фитнеса, но това е до време. Тялото по някое време започва да отказва, тук колянце, там китка или прешлен, абе физиката е до време. Остава талантът, който той си го има, но не чак дотолкова, че да се сравнява с Фед. Онзи си има някаква вътрешна класа, която никой не може да му я отнеме, дори и трикрантният победител в Париж. Между другото може и да прозвучи еретично, но Федерер беше много по-близо до победа в Париж, отколкото в Лондон. Но от 17 възможности за пробив да се възползваш само от един - ей на това се вика супер лош ден. Така, че в това отношение Рафа може да се чуства доста щаслив и нищо повече. Той ще си остане винаги номер 2 във всяко отношение, поне докато "професора" снове по кортовете. Сега идва сезона на хард. И отново на пук на всички изказвания ще кажа, че базелският магьосник е царят на твърдите настилки. Там той няма никаква конкуренция (отново за съжаление
), защото топката се движи чисто,отскача така както е насочена и прочие, няма ги номерата на клеят, та дори и тези на изтърканата трева. За Надал обаче идват трудни времена, щото там има играчи с воля, които могат да го разкарват доста често по ъглите - Блейк, Гонзо и т.н. Не че той не обича подобна игра, но както казах физиката е до време.
Много неща са казани за Фед, но аз ще наблегна на някои "по-незначителни". Харесвам Федерер още от турнирите в Милано, Щатите и Ванкувър (следал съм го лично и на живо - тогава нямаше и 18 години), още преди той да бе в първата стотица или десетка и въобще някой да бе чувал за него. Още преди 2000-та, когато той току що навлезе в елитният тенис. Неговата игра, поведение, пласиране и безкрайният му арсенал от невероятни удари го правеха уникален още тогава. Слайсовете и бекхенд правите, които той постоянно подобряваше (благодарение на съперниците, както той самият казваше тогава), както и работата му с крака буквално ме изумяваха. Форхенда, лобовете и волетата си ги имаше още тогава. Абее прекрасен спортист. Вярно е че в преследване на титли, Роджър смъкна доста рискът да прави извънземни удари (така както го правеше например срещу Сампрас в Лондон през 2002). Сега тактиката е от първостепенно значение и вече играе много по-зряло. Но така е - за да се задържиш толкова много време на върха се иска повече от талант. И да не беш
vex
на 09.07.2007 в 13:20:51 #189Комбат така е, Рафа дори каза, 4е Фед играл фантасти4но. Аз мисля, 4е може6е и по-добре, но всеки играе толкова,колкото му позволи противника.
vex
на 09.07.2007 в 13:18:37 #188Не вийдам ни6то ло6о ,когато някой е запален фен и следи разли4ни спортове.Спорта е главно за забавление. Не се заяждайте и не си търсете при4ини да го правите. Комплексите избиваите у дома си.
hallu
на 09.07.2007 в 12:41:22 #187Rafa Nadal, " Трябва да е голям гении , за да си убие сам ритъма и да даде глътка въздух на Федерер точно в този момент!" Ако питаш Тошко Алексиев може и това да каже. Когато Бердих удари топка, която очевидно излизаше в аут, Надал явно не прецени и я върна, при което последва коментара от Алексиев, че това са големите шампиони - дори и да видят топка в аут, те нарочно я отиграват, за да спечелят разиграването с уинър или нещо такова... Нямаше логика Надал да иска почивка точно в този момент разбира се. Просто коментаторите побързаха да окачествят проблема като "много неприятна контузия", а всъщност този проблем видимо не оказа влияние на придвижването на Надал в петия сет. Самият Надал каза, че е усетил "ощипване", но след няколко сервиса всичко си е дошло на мястото. Така че стига оправдания! Когато се разбра, че Федерер е играл финала на Ролан Гарос с болки на две места в тялото (заради които веднага се отказа от участие в Хале) - няма да ги наричам контузии, но още по време на мача Виландер например забеляза проблемите в десния крак (после се оказа, че и в гърба е имал болки) - никой с нищо не се е оправдавал - Федерер загуби, защото игра зле и дума не обели за проблемите си. Надал може да ме дразни понякога с поведението си, но дори и аз не очаквам да прави сцени на корта, когато е привързан (както често се случва при жените). Хубав мач се получи - Надал игра страхотно. Федерер не показа най-добрия си тенис, но все пак е много трудно да правиш каквото си искаш, когато Надал е насреща. Въпреки, че беше 5-сетов двубой, Федерер все пак успя да завърши убедително. Проблемите на Надал в коляното не са от вчера, така че трябва да внимава. Не знам как ще стане точно, но така и така върви прогресивно нагоре, приоритет в подобряването на играта му трябва и да е и как да се пести в двубоите без ритъма му да спада.
festerman
на 09.07.2007 в 12:04:47 #186Незнам за каква контузия говориш, всичко си беше исценировка от негова страна, той си продължи да търчи за всека топка като "кон" никакви болки не усещаше. Като цяло ще кажа, че за първи път гледам такъв успорван финал между двамата тенисисти, беше нещо невероятно
