22-годишната франзуцойка Марион Бартоли хвърли бомбата на „Уимбълдън", след като победи първата в схемата Жюстин Енен с 1:6, 7:6, 6:1 и се класира за финала на състезанието, което е днес от 16 часа. Това е първи финал за 18-ата в схемата в турнир от Големия шлем, където до този момент не бе преминавала трети кръг. Бартоли живее в Женева и е спечелила три ттили от WTA през 2006 година - Оклънд, Токио и Квебек. През 2001 г. взе титлата от Откритото първенство на САЩ при девойките. Ето част от пресконференцията на Марион след полуфиналния мач.

- Марион, как успяхте да се върнете в полуфинала с Енен, след като загубихте първия сет?
- Истината е, че видях сред публиката Пиърс Броснан, който е един от любимите ми актьори. Казах си, че не е възможно да играя толкова зле пред него. Не може Пиърс да ме гледа и да съм трагична, рекох си. Опитах се да чувствам повече топката, да играя по-хитро. Видях, че Енен ме аплодира и реших, че съм на прав път. Продължих да играя по този начин и спечелих, така че част от победата е за Броснан. Мога да гледам филмите му за Джеймс Бонд и 100 пъти. Любимият ми е „Един свят не стига" със Софи Марсо.

- Има ли връзка вашето преобразяване със загубата от Жюстин в Ийстбърн?
- Мач с мач не си прилича. Тогава тя спечели много лесно, но аз намерих може би противодействие на нейната тактика. Просто на „Уимбълдън" се опитвах да играя по-добре и се получи. Вярвах в себе си от първата точка до края, безспорно имах и ден. В женския тенис всеки може да победи всеки. Само за това, че съм загубила 1:6, 1:6 в Ийстбърн не беше задължително да падна и в Лондон.

- След първия сет бяхте ли уплашена или нервна?
- Не, по време на първата част бях нервна. Заради вятъра не успях да играя моята игра. Не можех да удрям в добър ритъм, не се получаваше топспина. Опитах се да забравя срещу кого и къде играя. Забравих и за първия сет и се опитах да дам най-доброто от себе си. Започнах да играя все по-добре. Помните, че поведох с 5:0 в третата част.

- Вече осъзнахте ли, че сте на финал?
- В момента още не. След като разбрах жребия, когато бях в Ийстбърн, се притеснявах дали ще мога да преодолея Флавия Пенета в първия кръг, а сега съм финалистка. Но ако някой ми беше казал, че ще победя на централния корт на „Уимбълдън" Енен и ще играя за титлата, нямаше да му повярвам. Аз все още не вярвам. Чак след турнира ще осъзная какво съм направила.

- Сигурно баща ви Валтер е много горд с вас?
- Сигурно. За мен значи много, че той пътува с мен и е мой треньор от първия път, когато ударих топката за тенис преди 16 години. Н беше моя цел да играя финал в Големия шлем, но се получи. Направихме го заедно с татко.

- Характерно за играта ви са форхенд и бекхенд с две ръце и прецизността на вашите удари, която е забележителна. Как го постигнахте?
- Когато бях млада и още живеех във Франция нямаше много кортове в зала. Вътре имаше комбинирани игрища с универсална настилка за волейбол, баскетбол и тенис. Имаше страшно много линии. За да не сбъркам размерите на корта татко ми поставяше задача да улуча дадена цел. Ако успеех, ми даваше бонбон, така че бях много мотивирана. Може би затова още много обичам бонбони. На този корт имаше един метър разстояние от крайната линия до стената. Ако седях на основната линия при замахването щях да удрям стената. Затова вземах топката максимално рано и целех мишената. Така се научих, защото вярвам, че човек научава тениса между 12 и 15 години.

- Имате ли обяснение защо френските тенисисти се представят добре извън „Ролан Гарос"?
- Мисля, че нашата игра е по-подходяща за бързи настилки. Дори когато тренирахме на клей като по-малки, играехме атакуващо, с излизания на мрежата. А това не е много подходящо за червени кортове, където са нужни дълги разигравания, повече топспин. Затова играем по-добре на трева.

- Ще поканите ли Пиърс Броснан в ложата си за финала?
- Не съм сигурна, че ще го видя преди мача, но съм сигурна, че има билет за двубоя. Но не е проблем и да бъде мой гост.

- Как смятате да биете Винъс Уилямс?
- Никога не съм играла срещу нея. Предполагам, че сте наясно, че победата над №1 в света дава самочувствие. Да играя на централния корт и да спечеля такъв мач ме окрилява за финала. Аз нямам какво да губя, освен това. Винъс е била вече шампионка на „Уимбълдън". Опитвам се да си представя как ще играя срещу нея. Дори да загубя първия сет, няма да се откажа. Ще се опитам да спечеля мача и да дам всичко от себе си.