България ще бъде заедно с Италия домакин на следващото мъжко, европейско първенство по волейбол. Нашата страна за трети път ще приеме най-добрите национални състави на Стария континент.
През далечната 1950 година срещите се провеждат на Столичния колодрум. Събитието е с такова значение, че е открито от първия партиен и държавен ръководител др.Вълко Червенков и е съпроводено с характерната за епохата пропаганда. Всички отбори са заведени на поклонение на Мавзолея на Георги Димитров. За съжаление родните национали заемат четвъртите места, както при мъжете, така и при дамите.
За втори път през 1981 година отново сме домакини. Мъжкият турнир се провежда във Варна, а дамският в София. Големите очаквания са мъжете да спечелят титлата, след като предишната година губят финала на олимпийските игри в Москва от Сборния отбор. Злите езици тогава твърдяха, че на нашите волейболисти им е било наредено да загубят. За съжаление мъжкия отбор не оправда очакванията и зае третото място. За голяма изненада дамите спечелиха титлата. Финалната среща се разви светкавично. Българската телевизия, единствена за времето си, беше предвидила първо да приключи предаването Всяка Неделя и след това да предава двубоя. В края на предаването се наложи директно включване, защото нашите достигнаха до мач поинт. Така беше излъчено само последното разиграване и незабравимото забиване на Мила Рангелова.
Единственият сребърен медал е през 1951 година във Франция. Съветските волейболисти превъзхождат всички. Сребърните медали почти сигурно са били за Франция. Неочаквано в последната среща, Румъния побеждава домакините, и България става втора с по-добро геймово съотношение.
Ето всички медалисти през годините.
Турнир | Шампион | Втори | Трети | Домакин | Бълг |
XXVIII 2013 | Русия | Италия | Сърбия | Дания, Полша | 4. |
XXVII 2011 | Сърбия | Италия | Полша | Австрия, Чехия | 6. |
XXVI 2009 | Полша | Франция | България | Турция | 3. |
XXV 2007 | Испания | Русия | Сърбия | Москва (Рус) | 8 |
XXIV 2005 | Италия | Русия | Сърбия Ч.Г. | Рим, Белград | |
XXIII 2003 | Италия | Франция | Русия | Берлин (Гер) | 9. |
XXII 2001 | Югославия | Италия | Русия | Острава (Чех) | 6. |
XXI 1999 | Италия | Русия | Югославия | Виена (Авт) | 7. |
XX 1997 | Холандия | Югославия | Италия | Айндховен (Хол) | 9. |
XIX 1995 | Италия | Холандия | Югославия | Атина (Гър) | 4. |
XVIII 1993 | Италия | Холандия | Русия | Турку (Фин) | 5. |
XVII 1991 | Съветски съюз | Италия | Холандия | Берлин (Гер) | 5. |
XVI 1989 | Италия | Швеция | Холандия | Стокхолм (Шве) | 6. |
XV 1987 | Съветски съюз | Франция | Гърция | Гент (Бел) | 11. |
XIV 1985 | Съветски съюз | Чехословакия | Франция | Амстердам (Хол) | 5. |
XIII 1983 | Съветски съюз | Полша | България | Берлин (ГДР) | 3. |
XII 1981 | Съветски съюз | Полша | България | Варна (Бъл) | 3. |
XI 1979 | Съветски съюз | Полша | Югославия | Париж (Фра) | 10. |
X 1977 | Съветски съюз | Полша | Румъния | Хелзинки (Фин) | 5. |
IX 1975 | Съветски съюз | Полша | Югославия | Белград (Юго) | 5. |
VIII 1971 | Съветски съюз | Чехословакия | Румъния | Милано (Ита) | 7. |
VII 1967 | Съветски съюз | Чехословакия | Полша | Истамбул (Тур) | 9. |
VI 1963 | Румъния | Унгария | Съветски съюз | Букурещ (Рум) | 4. |
V 1958 | Чехословакия | Румъния | Съветски съюз | Прага (Чех) | 4. |
IV 1955 | Чехословакия | Румъния | България | Букурещ (Рум) | 3. |
III 1951 | Съветски съюз | България | Франция | Париж (Фра) | 2. |
II 1950 | Съветски съюз | Чехословакия | Унгария | София (Бъл) | 4. |
I 1948 | Чехословакия | Франция | Италия | Рим (Ита) |
Русия спечели първа титла като отделна държава.
Медали | 1, | 2. | 3. | Мед. |
1. Съветски съюз | 12 | 2 | 14 | |
2. Италия | 6 | 4 | 2 | 10 |
3. Чехословакия | 3 | 4 | 7 | |
4. Полша | 1 | 5 | 2 | 8 |
5. Русия | 1 | 3 | 3 | 7 |
6. Холандия | 1 | 2 | 2 | 5 |
6. Румъния | 1 | 2 | 2 | 5 |
8. Югославия | 1 | 1 | 4 | 6 |
9. Сърбия | 1 | 2 | 3 | |
10.Испания | 1 | 1 | ||
11.Франция | 4 | 2 | 6 | |
12.България | 1 | 4 | 5 | |
13.Унгария | 1 | 1 | 2 | |
14.Швеция | 1 | 1 | ||
15.Гърция | 1 | 1 | ||
15.Сърбия Ч.Г. | 1 | 1 |