България може и да има да изиграе още един мач до края на световното първенство в Полша, но за феновете на волейбола ни мондиалът на практика вече приключи. Защото хората, които харесват този спорт и живеят с него, са свикнали да виждат своите любимци в битка за почетната стълбичка. Да гледат как тези, чиито имена скандират всеки мач, се борят до последно и в очите им има една искра. Жажда за победа.

Не са свикнали да ги виждат безразлични, изтерзани и сякаш чакащи двубоят да свърши, за да се приберат в съблекалнята. В последната една година точно на това ставаме свидетели. Бавно, методично и мъчително българският национален отбор умираше с всеки следващ мач. Видимата агония започна преди 5 месеца, за да достигне апогея си през последните 2 седмици. Период, в който лъвовете не спечелиха нито един важен мач. От онези, в които сме свикнали да казваме, че играем с равностоен или по-силен отбор, и малко не ни е достигнало. Загубихме ги всичките. Когато падаш от съперник, който на хартия е като теб, това може да се отдаде на определени ситуации в мача. Но когато загубиш 15 пъти в подобна ситуация, тогава наистина имаш сериозен проблем.

Всъщност методичното убиване на българския национален отбор започна преди две години. С онази прословута гавра с Радостин Стойчев, който бе уволнен, заменен от диктора в „Арена Армеец” от Силвано Пранди, впоследствие върнат... Историята я помнят всички. Тогава България бе разделена на лагери. От едната страна застанаха Стойчев и Казийски, подкрепени тихо от Андрей Жеков, а впоследствие и близнаците Братоеви, както и от мнозина други, които предпочетоха да мълчат.

От другата – Данчо Лазаров и подопечните му. Инженерът се закрепи благодарение на успеха в Лондон и бурята затихна. Но временно и само за година. Сега обаче сякаш изплуват скелетите на онази война. И равносметката е, че най-много загуби родният волейбол. И неговите фенове. Колко треньори бяха сменени? Стойчев, Пранди (макар и за ден), Стоев (назначен преди един УС и впоследствие решението бе отменено), Найденов, Плачи... Последният коз на Лазаров бе Пламен Константинов. Най-харесваният от всички фенове и най-развиващ се специалист. Но и той не успя да спаси потъващия кораб. Да обедини един отбор, който вътрешно е раздиран от десетки конфликти и в който Цветан Соколов се чуди към кой лагер да се обърне. Е, не е ли време самият Данчо Лазаров да поеме отговорност? И да си подаде оставката. Да изчезне от българския волейбол заедно с цялата си свита. Той кога ще каже – федерацията сбърка тук и там? Лесно е, когато течението те носи над повърхността. Но май дойде време разделно, защото водата обърна посоката си и плувецът се превърна в удавник. Националите с позорна загуба от Куба+50 Лазаров трябва да отговаря на много неудобни въпроси, защото както се тупаше по гърдите след добри представяния през годините, сега трябва да поеме отговорността за тежкия провал. Необходимо е да отговори и защо волейболното ни първенство е на аматьорско ниво.