ЦСКА ми подаде ръка след операцията и аз се заинатих, че ще стана шампион
На 41 години Иван Тасев най-сетне стана шампион на България по волейбол. Роденият на 21 март 1967 г. разпределител започва кариерата си в школата на родния си град Пазарджик. От 1986 до 1993 година защитава цветовете на Славия. След това се мести в Кипър, където 1 сезон носи екипа на Омония. Връща се в България, за да облече екипа на Балканкар (Трън). Следват 2 сезона отново в Турция - в Мармара. Завръща се в Славия и печели с „белите" купата на България. Този триумф е последван от нов турски период, този път с екипа на гранда Фенербахче. После облича екипа на ЦСКА, за да последват мачове с екипа на Марек (Дупница), отново ЦСКА, Макаби Тел Авив, с който печели бронзов медал в израелското първенство, и бургаския Лукойл Нефтохимик. В момента кара трети период в ЦСКА, който се оказа „златен". След като спечели с червения екип трофея на страната и купата „Атаро Клима", Тасев доби правото да се окичи със златен медал от шампионата ни. Титлата с ЦСКА - първа за „армейците" след 13 години очакване, затваря цикъла между два триумфа на легендата. Преди 21 г. - през 1987-а, тъкмо в Пазарджик, Тасев става европейски първенец за младежи. Дори и на 41, ветеранът доказа, че е способен сам да обръща мачове в полза на "червените". Така бе във финала на турнира „Атаро Клима" - 3:1 от 0:1 за Лукойл Нефтохимик, във втория мач от полуфиналите с Левски - от 0:2 до 3:2, и по същия начин в първия двубой с бургазлии от финалите. Ето какво сподели Тасев специално за читателите на „Топспорт".

- Иване, честита титла! Каква е цената на тази титла лично за теб?
- Не ми коства кой знае колко, защото аз обичам волейбола. Аз живея, за да играя волейбол. Затова усилията, които полагам в полето, не са големи. Всичко си идва естествено, от само себе си. Играя волейбол така, както дишам. Не може да се каже, че това, което върша, е много над възможностите ми. 30 години съм в този спорт.

- Как спечели доверието на младите в ЦСКА?
- Това го казват самите те и аз съм удовлетворен, че ми имат доверие. На техния акъл съм, затова ми вярват. Човек трябва да има подход във всички житейски ситуации. Необходимо е да си настроен положително към хората, които са около теб, и към положението, в което си попаднал.

- Това, че винаги можеш да „извадиш" отбора, когато на Иван Зарев не му тръгне играта, разглезва ли младия ти колега или го мобилизира?
- По-скоро го успокоява. По закон Зарев е основният разпределител на ЦСКА. Много е важно той да е наясно с това и да играе с чиста глава.

- Кое трябва да подобри Зарев в играта си?
- Безспорно е, че трябва да работи много във всички елементи. Трябва да усъвършенства техниката си. Може би най-много е длъжен да наблегне в играта с центровете.

- Иван Зарев има хубав ръст - 199 см. Ти за кой тип разпределители си - за високите или за ниските?
- По принцип е хубаво един разпределител да има ръст като холандеца Бланже или Ники Найденов от Левски например. Но пък ръстът на разпределителя прави волейбола по-малко техничен.

- Това ли е върховият момент в кариерата ти?
- Да, може да се каже, че сега се чувствам най-удовлетворен.

- А тежките моменти много ли бяха?
- Не мисля за тежките моменти. Когато мине времето, вече нямаш навика да се връщаш назад към това, което си преживял. А и от дистанцията на миналите години надали си способен да запазиш емоцията в същото измерение. Сега е важно да изживеем най-хубавия миг - когато сме на върха. Изключително съм щастлив и от това, че станах шампион с ЦСКА. От този клуб ми подадоха ръка в най-тежкия момент и съм им благодарен за това.

- Как стана това?
- На 33 години, точно в Христовата възраст, ме бяха отписали от волейбола. Претърпях четиричасова операция в Истанбул. Тогава играех във Фенербахче и хрущялите ми се натрошиха от претоварване. Година и половина не играх пълноценно волейбол. Тогава ме поканиха в ЦСКА. Разбрахме се буквално за пет минути. Попитаха ме: „Искаш ли да помогнеш?" Уговорката беше да влизам от време на време, когато има нужда. Така стана. Затова и се върнах в ЦСКА, за да дочакам тук титлата.

- Как се справи след операцията?
- Заинатих се. Бях убеден, че съм в състояние да се преборя с организма си. Казах си: „Ще се справя". И, както виждаш, успях.

- Съжаляваш ли, че не можа да пробиеш в основния състав на националния отбор след всичките тези години?
- Да, това е голямата ми болка. Да, станах европейски шампион с младежите, играх и на финали на световната лига в Москва през 1997 година. Но винаги бях втори шанс, така да се каже. Явно такава ми е съдбата - да запълвам дупките...

- Кои са най-ценните качества на треньора на ЦСКА Сашо Попов?
- Търпението и прословутият му оптимизъм. За тези качества му свалям шапка.