ЦСКА ми подаде ръка след операцията и аз се заинатих, че ще стана шампион
На 41 години Иван Тасев най-сетне стана шампион на България по волейбол. Роденият на 21 март 1967 г. разпределител започва кариерата си в школата на родния си град Пазарджик. От 1986 до 1993 година защитава цветовете на Славия. След това се мести в Кипър, където 1 сезон носи екипа на Омония. Връща се в България, за да облече екипа на Балканкар (Трън). Следват 2 сезона отново в Турция - в Мармара. Завръща се в Славия и печели с „белите" купата на България. Този триумф е последван от нов турски период, този път с екипа на гранда Фенербахче. После облича екипа на ЦСКА, за да последват мачове с екипа на Марек (Дупница), отново ЦСКА, Макаби Тел Авив, с който печели бронзов медал в израелското първенство, и бургаския Лукойл Нефтохимик. В момента кара трети период в ЦСКА, който се оказа „златен". След като спечели с червения екип трофея на страната и купата „Атаро Клима", Тасев доби правото да се окичи със златен медал от шампионата ни. Титлата с ЦСКА - първа за „армейците" след 13 години очакване, затваря цикъла между два триумфа на легендата. Преди 21 г. - през 1987-а, тъкмо в Пазарджик, Тасев става европейски първенец за младежи. Дори и на 41, ветеранът доказа, че е способен сам да обръща мачове в полза на "червените". Така бе във финала на турнира „Атаро Клима" - 3:1 от 0:1 за Лукойл Нефтохимик, във втория мач от полуфиналите с Левски - от 0:2 до 3:2, и по същия начин в първия двубой с бургазлии от финалите. Ето какво сподели Тасев специално за читателите на „Топспорт".
- Иване, честита титла! Каква е цената на тази титла лично за теб?
- Не ми коства кой знае колко, защото аз обичам волейбола. Аз живея, за да играя волейбол. Затова усилията, които полагам в полето, не са големи. Всичко си идва естествено, от само себе си. Играя волейбол така, както дишам. Не може да се каже, че това, което върша, е много над възможностите ми. 30 години съм в този спорт.
- Как спечели доверието на младите в ЦСКА?
- Това го казват самите те и аз съм удовлетворен, че ми имат доверие. На техния акъл съм, затова ми вярват. Човек трябва да има подход във всички житейски ситуации. Необходимо е да си настроен положително към хората, които са около теб, и към положението, в което си попаднал.
- Това, че винаги можеш да „извадиш" отбора, когато на Иван Зарев не му тръгне играта, разглезва ли младия ти колега или го мобилизира?
- По-скоро го успокоява. По закон Зарев е основният разпределител на ЦСКА. Много е важно той да е наясно с това и да играе с чиста глава.
- Кое трябва да подобри Зарев в играта си?
- Безспорно е, че трябва да работи много във всички елементи. Трябва да усъвършенства техниката си. Може би най-много е длъжен да наблегне в играта с центровете.
- Иван Зарев има хубав ръст - 199 см. Ти за кой тип разпределители си - за високите или за ниските?
- По принцип е хубаво един разпределител да има ръст като холандеца Бланже или Ники Найденов от Левски например. Но пък ръстът на разпределителя прави волейбола по-малко техничен.
- Това ли е върховият момент в кариерата ти?
- Да, може да се каже, че сега се чувствам най-удовлетворен.
- А тежките моменти много ли бяха?
- Не мисля за тежките моменти. Когато мине времето, вече нямаш навика да се връщаш назад към това, което си преживял. А и от дистанцията на миналите години надали си способен да запазиш емоцията в същото измерение. Сега е важно да изживеем най-хубавия миг - когато сме на върха. Изключително съм щастлив и от това, че станах шампион с ЦСКА. От този клуб ми подадоха ръка в най-тежкия момент и съм им благодарен за това.
- Как стана това?
- На 33 години, точно в Христовата възраст, ме бяха отписали от волейбола. Претърпях четиричасова операция в Истанбул. Тогава играех във Фенербахче и хрущялите ми се натрошиха от претоварване. Година и половина не играх пълноценно волейбол. Тогава ме поканиха в ЦСКА. Разбрахме се буквално за пет минути. Попитаха ме: „Искаш ли да помогнеш?" Уговорката беше да влизам от време на време, когато има нужда. Така стана. Затова и се върнах в ЦСКА, за да дочакам тук титлата.
- Как се справи след операцията?
- Заинатих се. Бях убеден, че съм в състояние да се преборя с организма си. Казах си: „Ще се справя". И, както виждаш, успях.
- Съжаляваш ли, че не можа да пробиеш в основния състав на националния отбор след всичките тези години?
- Да, това е голямата ми болка. Да, станах европейски шампион с младежите, играх и на финали на световната лига в Москва през 1997 година. Но винаги бях втори шанс, така да се каже. Явно такава ми е съдбата - да запълвам дупките...
- Кои са най-ценните качества на треньора на ЦСКА Сашо Попов?
- Търпението и прословутият му оптимизъм. За тези качества му свалям шапка.
Snej
на 01.05.2008 в 09:02:17 #21Кика, къде се изгуби, момиче? Кажи нещо.
atsi
на 30.04.2008 в 22:20:45 #20Ето такива новини обичам да чета!
Snej
на 30.04.2008 в 22:02:36 #193 медала от всички цветове от Австрия. Един европейски шампион на 14 год., който от 6 години няма загуба зад гърба си и вече е трикратен европейски шампион.
Snej
на 30.04.2008 в 21:48:41 #18Ракията със салатата е омешал. Пу, Черно море пак паднаха, варненската публика не викаше за тях, ама аз си повиках.
atsi
на 30.04.2008 в 19:51:02 #17Омешал си ракията пак
Дедо
на 30.04.2008 в 19:36:10 #16опа, то не требеше тук да излезе това писмо, ами там за Жеков
Дедо
на 30.04.2008 в 19:31:37 #15Ти па в къде си подготвема. На Андрейчо му требе посрещане добро и спокойствие. Не ми се верва да ги има у Варна. Нема да ги гони топките на 1,5 или 6. . Кой ке посреща, кат Пламен го боли рамо, а Матейко умора го натиска. Оня пълничкия или мечката, дет все ги гонят? Онуй, муткото дет го не сакаха у Москва се отпуснало и то. А спокойствие кой ке му даде - намръщен, изнервен Мартин? Гостите ке играт срещу нашите без тормоз - не губят нищо. А Кроациа ни затрудни в Русия и Португалиа игра финал на Европска лига. Пък и други турнир там ке има Не подценявайте европската квалификация, ей деца
Snej
на 30.04.2008 в 17:54:11 #14Не знам, но и на мен ми е любопитно.
atsi
на 30.04.2008 в 16:56:30 #13Гледам тук си приказвате, няма тема за купата, знаете ли как върви мача във Варна .Първия гейм трябва да е свършил?
Snej
на 30.04.2008 в 16:52:43 #12Нищо, Дедо, то е от възрастта. Ке се борат Станкето.
Дедо
на 30.04.2008 в 16:36:54 #11Те, тая картинка ми най-на сърце! Та що каиж, че се разсеох - Станкето са ми фаворит(май такваз е приказката)
Snej
на 30.04.2008 в 16:31:52 #10Дупничани са макета, нема се дадат лесно, Дедо!
Дедо
на 30.04.2008 в 16:21:38 #9катеринче, днеска ЦСКА-то шо ке праи, ке бие ли? Не вервам , лесно Станкето да се предаде?
katerina
на 29.04.2008 в 00:06:17 #8Дедо, камък ми падна от сърцето, като разбрах, че не ми се сърдиш..За българския - то ние тука ще останем само да го ползваме май Айде, ЦСКА-то да звеме и Купата сега
Дедо
на 28.04.2008 в 22:21:43 #7катеринче, Воистина Возкресе! Като ЦСКА-то! Я лесно палим, не ми забелезвай. Тая вечер съм си пил аповете и съм кротък като ягне. Само да хортуваш на български, ей...
katerina
на 28.04.2008 в 19:02:38 #6Дедоооо, много се уплаших, че съм те обидила! От притеснение не си изядох млякото и бисквитките на закуска, едва не настъпих опашката на котака и едно здраво яйце на Валикден не уцелих Айде, честито ти Воскресение! Сега да не го приемеш и това лично..
neige
на 25.04.2008 в 23:46:39 #5Ша са уважаваме ли или нема да се уважаваме, ама ха! Дедо, от кой нафталинен гардероб изскочи па?. Не ти ли е време за лягане, а?!
Дедо
на 25.04.2008 в 20:55:40 #4Катерино моме, заметката по-доле е зарад мен, а не за Ванко Тасев. Ванката си стана първенец заслужено и таман навреме. Хич не е стар и за изхвърляне не е. И не ми пиши на иностранни езици, ами покажи уважение и преклонение! Ама ха!
katerina
на 25.04.2008 в 16:40:55 #3Дедо нема равен Олд ис фешън!
neige
на 25.04.2008 в 10:05:46 #2Чудя се как Дедо не се е записал и тука. Това тематично заглавие е само за нехо.