Вихрен - нищо друго освен пари за нищо

"Залудо работи, залудо не стой". Всички знаят тази поговорка, според която трябваше да се ръководим в не толкова далечното минало. Нещо подобно се случи във Вихрен (Сандански) през изминалия шампионат. Оказа се, че целият труд е бил залудо, цялата скъпа чуждестранна селекция - също. С една дума - "Пари за нищо", както е озаглавен един хитовете на обичаната в България рокбанда "Дайър Стрейтс".

Залудо бе финансовият стабилитет, който съществуваше в клуба през последното първенство. Логично стигаме и до въпроса "Може ли отбор без никакви финансови проблеми, отбор, осъществил селекция, за каквато други могат само да мечтаят, да изпадне в "Б" група?" Отговорът е "да",а примерът е само един - Вихрен.

Санданчани направиха и невъзможното

да се разделят с елитната ни група в месеците от септември до юни. Пропускаме умишлено август, защото вероятно си спомняте, че по това време тимът бе... кандидат за европейските клубни турнири. Да, няма грешка, всички по това време питаха докъде ще стигне Вихрен в този шампионат. Ако някой по същото време бе обявил, че клубът ще изпадне от „А" група, щеше да стане сериозен обект на подигравки. В този период Вихрен взе шест точки от двата си домакински мача с Левски и софийския Локомотив. Подобен старт бе истинска сензация и мечта за всички, свързани с Вихрен. На всяка пресконференция старши-треньорът Филип Филипов обясняваше как тимът му не се цели в местата от първо до шесто. Въпреки победите над Левски и Локо

Фичо остана здраво стъпил на земята

и винаги казваше, че целта е тимът да се утвърди в групата на майсторите. Проблемите за него дойдоха малко по-късно, когато тимът започна да допуска шокиращи домакински провали, които в крайна сметка се оказаха решаващи за крайното класиране. А в него „зелените" се озоваха под чертата. До края на есенния полусезон Вихрен се спъна сериозно на няколко пъти, но въпреки това успя да финишира с 16 точки. Този актив бе определен като добра база за изтласкване от дъното. Трябва задължително да се отбележи, че Филипов и помощниците му бяха предадени от футболистите, които получиха такива условия, каквито имат малко отбори у нас. Клубът остана без централен нападател след дисциплинарното уволнение на Масена Моке. В някои есенни мачове това се оказа фатално, тъй като тимът имаше ясно изразено преимущество, което бе съчетано с неумение да се отбележи. По време на зимната пауза президентът Константин Динев прати отбора на лагер в кипърският курорт Агия Напа, като преди това напазарува футболсти, известни не само в родините си, а и в Европа. Нападателите Христос Маладенис и Маноел дойдоха с ореола на играчи, на които им е познат дори трунирът на Шампионската лига. Първият дори бе вкарал на Реал (Мадрид), а вторият бе играл в надпреварата на богатите с екипа на Спортинг. Средната линия бе подсилена с бившият футболист на Уест Бромич Димитрис Зоографакис, в Сандански се озоваха и таланти като Младен Стоев, Десислав Русев, дошли от Родопа, Зоран Златковси от Локомотив (Пд) и Борислав Павлов от Славия. Полетът надолу трябваше да спре, но вместо това той продължи с още по- голяма скорост. Маладенис и Маноел вкраха общо 1 (един) гол, при това в мач, който Вихрен загуби. В началото на пролетния полусезон пък Филип Филипов и щаба му бяха освободени, а на мястото на старши-треньора до края се появиха Тенчо Тенев и Йордан Самоковлийски. Преди раздялата с Фичо обаче Вихрен изтормози Левски на стадион „Георги Аспарухов", губейки с 2:3 с попадение на Георги Христов, дошло две минути преди края. По подобен сценарий се разви и мачът с Литекс, загубен също в края. Вихрен играеше силно срещу силните, но точки не идваха. По-лошото бе, че те не идваха и в мачовете с отборите, които нямат кой знае какви амбиции. В крайна сметка се стигна до мачът в Пловдив срещу Ботев, който трябваше да определи третия изпадащ. Разтърсваният от неуредици тим на „жълто-черните" извади по-здрави нерви и оцеля след тази победа и рамото, което получи от Пирин. Именно мачът между „орлетата" и „канарчетата" принуди Константин Динев да обвини Пирин, че се продал за 25 000 лева.

Отношенията между двата клуба от Югозапада вече са заледени

В Сандански копнеят за следващият мач с Пирин и отсега се настройват за него. Тимът има директива да се върне веднага в „А" група, но стратегията вече е различна. Чужденците ще отстъпят мястото си на българи, а на кормилото се завръща Филип Филипов. Младият специалист отлично познава ситуацията в клуба и няма да загуби време за адаптация. Дали Вихрен ще се върне в „А" група ще разберем след една година. По-важното е обаче всеки да си е сложил по една обеца от това, което се случи през изминалите близо дванадесет месеца.

АПОГЕЯТ

Още в първия шампионетен мач Вихрен хвърли бомбата, побеждавайки Левски с 1:0. Вратарят Флориан Лучини спаси дузпа на Гонзо при резултат 0:0, а по-късно също от дузпа Масена Моке остави трите точки в Сандански. Когато в следващия домакински мач и Локомотив (Сф) преклони глава в Сандански, всички започнаха да се питат дали Вихрен няма да се добере до европейските клубни турнири. Всички знаем какво стана след това...

ПАДЕНИЕТО

В тази графа могат да попаднат 70% от мачовете на тима. Трудно е да се определи кой мач заслужава да бъде определен като най-болезнен за феновете. Редица домакински загуби пратиха санданчани в „Б" група. И въпреки това падението трябва да се търси при пораженията в Сандански от Локомотив (Мездра), Миньор, Сливен, Славия и Пирин. В "черния списък" влиза и загубата от обезверения Ботев в Пловдив, пратила „зелените" в западната „Б" група.

ОТЛИЧНИКЪТ - УГО САНТОШ

Тогава, когато разочарованието е огромно трудно може да се определи отличник. Няколко футболсти изпъкнаха само в отделни мачове, но никой не успя да допринесе за постигането на целите. Уго Сантош беше може би най-постоянният играч, но няма как да бъде определен категорично за номер едно. Все пак той е името, което се открои, макар и с много условности.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО - МАСЕНА МОКЕ

Тогава, когато нямаш изявен футболист, значи, че всички са попаднали в блатото на посредствеността. В този смисъл и тук е трудно да се спрем на един футболист. Все пак няма как да пропуснем Масена Моке и Христос Маладенис. Първият дойде, обеща и...продължи по познатия начин. Пиянства и безпричинни отсъствия от тренировки принудиха Филип Филипов да изгони конгоанеца. Вторият пък въпреки впечатляващата визитка с която дойде, не успя да направи нищо повече от това да вкара при загубата от Славия. В края на сезона Маладенис получи травма и не успя да бъде на линия за решаващите мачове в първенството.

Факти от сезона:

След четири поредни сезона в "А" група, Вихрен изпадна във втория ешалон

През този сезон "гладиаторите" бяха водени от трима треньори - Филип Филипов (17 мача), Тенчо Тенев (10 мача) и Йордан Самоковлийски (3 двубоя). Наставниците използваха 32-ма футболисти, а дебют в елита направиха вратарите Флориан Лучини и Николай Годжев, както и полевите играчи Фредерико Рарис, Гастон Писани, Ивайло Димитров, Мариян Станчев, Христос Аридзис, Димитрис Зографакис, Христос Маладенис, Лоренцо Мануел и Стойчо Секулов.

В полза на санданчани бяха отсъдени 4 дузпи, от които 2 реализирани - от Масена Моке и Еривертон, и две пропуснати - от Деси Русев и Еривертон. Срещу тях са отсъдени 5 дузпи, от които 1 е пропусната.

Вихрен запазва вратата си суха в 6 мача, в 7 пропуска по 1 гол, в 11 допуска по 2 гола, в 4 мача получава по 3 гола, в 1 мач - 4 гола, в 1 мач - 5 гола.

С червени картони са декорирани - Шукардиня и Зографакис (по 2), а по веднъж са гонени Карадимитрос, Лучини, Георгиев, Сантош, Фехер и Еривертон. Жълтите картони са 95. По жълти и червени Вихрен е рекордьор този сезон в "А" група.

На 9 август 2008 година "гладиаторите" постигат първата си победа в клубната история срещу Левски (1:0), а гол №25 в елита вкарва Масена Моке. До този момент те имаха срещу "сините" 1 реми (0:0 на 19 август 2006 г. на ст. "Българска армия") и 6 поражения. На 8 март тази година Вихрен губи от Левски с 2:3 на "Герена", като вкарва първите голове в мрежата на столичани на клубния им стадион този шампионат. Попадение за сефте у нас отбеляза Зографакис, което бе №100 за санданчани в елита. Първи гол в екипа на Вихрен вкара Десислав Русев.

На 18 август 2008 година Вихрен пада от Черно море с 0:2 на "Тича", като същия резултат е фиксиран и на 15 март тази година на ст. "Георги Аспарухов", където "гладиаторите" домакинстват заради ремонт на собствения си стадион. Тук дебют за Вихрен прави Джаейоба, играл през есента за Черноморец.

На 22 август 2008 г. е взет скалпа на втори столичен тим у дома - Локо (Сф) - 1:0, с гол на Фехер. През пролетта кв. "Надежда" дебют начело на Вихрен прави Тенчо Тенев, а първи мач за санданчани играят Зоран Златковски и Младен Стоев. Локо бие с 2:0.

На 31 август 2008 година Вихрен губи четвъртия си мач от Литекс (0:2) в Ловеч от толкова играни срещи там. На 22 март тази година санданчани приемат "оранжевите" на ст. "Българска армия" и отново падат - 0:1.

Първата домакинска загуба за сезона е от Локо (Мз) - 0:1 на 13 септември 2008 година, а в ответния мач на 4 април тази година "гладиаторите" постигат първата си пролетна победа - 1:0, а гол №5 в "А" вкарва Уго Сантош.

На 22 ноември 2008 година Вихрен постига първи успех като гост за сезона - 271 срещу Беласица на ст. "Христо Ботев" в Благоевград. За първи път у нас Димитрос Карадимитрос бележи 2 попадения. На 10 април тази година санданчани бият "комитите" с 471 на ст. "Българска армия", а голът в тяхната мрежа е под №150 в елита. Това е най-голямата им победа в елита, а първо попадение с техния екип вкарва Зоран Златковски. Първите срещи в "А" група със Сливен завършват все с поражения с по 0:2.

На 4 октомври 2008 година Вихрен губи от ЦСКА с 0:2 в София и записва четвърта загуба тук, г.р. 0:14. На 22 април тази година "гладиоторите" приемат "червените" на ст. "Осогово" в Кюстендил и отново падат - 1:4. Първи гол с фланелката на Вихрен бележи Джаейоба, а ЦСКА има 4 победи срещу Вихрен като гост.

На 19 октомври Вихрен бие Спартак (Вн) с 2:0, а първо попадение с екипа на санданчани вкарва Марсел Еламе. На 25 април тази година "гладиаторите" завършват 1:1 със "соколите" край морето и все още нямат загуба тук - 1 победа и 2 равни, г.р. 2:1.

Две поражения Вихрен регистрира срещу Славия - 0:2 в "Овча купел" и 1:2 в Сандански, а у дома първият си гол в елита вкарва Маладенис.

Първите мачове с Миньор в елита завършват със загуби - 0:1 у дома и 2:3 в Перник. При гостуването мач №150 в елита играе Джаейоба, ознаменуван с попадение.

На 7 ноември 2008 година Вихрен играе юбилейния мач №100 в елита и губи от Пирин с 1:2 в Благоевград. На 18 май 2009 година идва ново поражение от "орлетата" - 1:3 у дома, а санданчани все още нямат пълен успех срещу този съперник - 3 равни и 3 загуби, г.р. 5:10. Гол №40 в елита отбелязва Джаейоба и така излиза начело в листата на голмайсторите сред чужденците.

На 15 ноември 2008 година Вихрен губи от Локо (Пд) с 1:2 у дома, след като регистрира четвърто поредно поражение от "смърфовете". На 23 май тази година "гладиаторите" записват първа победа на "Лаута" срещу "черно-белите" - 0:1, а дебют начело на Вихрен направи Йордан Самоковлийски.

На 22 ноември 2008 година санданчани завършват 0:0 с Ботев (Пд) у дома, а това е първото реми между двата тима в седмия мач между двата отбора. Това е единственото равенство на Вихрен през есента. На 31 май тази година те губят от "канарчетата" с 1:3 в Пловдив и изпадна в "Б" група.

В 50-ия мач на Филип Филипов като треньор в елита (все начало на Вихрен), тимът му постигна първата си победа срещу Черноморец - 3:1 на 29 ноември 2008 година край морето. В мача първите си голове в елита вкарват Уго Сантош и Лукаш Тахимер. На 13 юни тази година "гладиаторите" падат от "акулите" с 3:5 у дома, а първото си попадение в "А" група вкарва Кирил Андреев, а Димитрис Зографакис се разписва на два пъти за първи път у нас. Вихрен допусна за втори път 5 гола в елита след 1:5 от Литекс на 23 май 2006 година.