Номер едно в световната ранглиста Роджър Федерер има шанса да спечели третия си трофей от турнир от Големия шлем за тази година, ако успее да стане победител в US Open. Мнозина вече говорят за него като за най-великия тенисист, хващал някога ракетата. Пред читателите на eurosport.com той даде ексклузивно интервю от хотелската си стая, разкривайки някои малко известни страни от своята същност.

- Как реши да отседнеш именно в този хотел?

- Вече за втори път си резервирам стая тук - спокойно и комфортно е. Всъщност се натъкнахме на хотела случайно - чрез бившия президент на Швейцария. Участвах в едно събитие, организирано от ООН тук - "Годината на спорта". Бяхме настанени в този хотел и тогава много ми хареса. Чувствам се като у дома си, тъй като не съм единственият швейцарец тук.

- Стаята същата ли е като миналогодишната? Имам предвид суеверен ли сте в това отношение?

- Помещенията са еднотипни, но тази година съм на друг етаж. Не съм фаталист.

- Един интимен въпрос: Борис Бекер беше заявил, че преди важни мачове трябва да спи сам в леглото. И при теб ли е така или ти нямаш подобен проблем?

- Разбира се, че с приятелката ми Мирка прекарваме нощите заедно. Аз обаче никога не съм чувал нищо за спането сам в стая като рецепта за успех в предстоящия двубой. Спомням си вечерта, преди да изляза срещу Пит Сампрас на Уимбълдън през 2001 година. Не бяхме съвсем сигурни как трябва да постъпим - дали да спим в едно легло и въобще трябва ли да сме заедно в стаята. Тогава Мирка най-накрая каза: "Виж, ти си свикнал да се будиш сам в кревата и затова аз ще прекарам нощта на матрак, поставен до леглото ти." Така изкарахме до края на турнира. Като се обърна назад и се замисля, ми става смешно.

- Но сега всичко е както трябва, нали?

- Разбира се - нещата се нормализираха. Делим едно легло, една баня и т.н.

- Тук всичко изглежда много малко, но същевременно хубаво. Безспорно няма вид на свръхлуксозно, не мислиш ли?

- Не, трябва да кажа, че хотелските стаи в Ню Йорк са наистина много малки - вероятно защото пространството тук е скъпо. Всички помещения обаче са с изцяло новообзаведени и добре поддържани. Мисля, че според стандартите на Ню Йорк стаята ми е доста голяма, но тук е уютно и се чувствам добре.

- Как стои въпросът с плащането? Субсидират ли ви организаторите на турнира?

- Ситуацията е такава - всеки участник в турнира получава между 150 и 200 долара за нощувка. В квалификационните кръгове може и малко по-малко да са. След това можеш да си избереш къде да остеднеш. Ако цената е по-висока, си доплащаш сам. Според мен офертата е добра, тъй като състезателите сами избират хотела си, а тук вариантите са много. Обикновено на другите турнири ти казват: "Ще нощуваш тук - други възможности няма". За щастие организаторите на US Open ми оставиха като на лидер в световната ранглиста малко повече свобода на действията.

- А как беше преди, когато се е налагало да делиш една стая с треньора си и парите не са идвали толкова лесно? Казвал ли си си: "Ще си вземем стая без никакви екстри"?

- Определено е имало такива моменти. В началото винаги броиш всяко пени. Опитваш се през цялото време да разпределиш правилно средствата си и се стремиш към върха. Делял съм стая с треньора ми и други играчи в разни малки хотелчета. Но това също имаше своите предимства - никога не си сам и не се и опитваш да си наемеш единична стая. Трябва да пестиш. Направих крачката от юношеския в професионалния тенис много бързо. Като юноша Швейцарската тенис федерация поемаше доста от разходите ми. Това естествено доста ми помагаше при пестенето.

- Бившият ти треньор Питър Лундгрен веднъж каза, че често имаш проблеми със съня. Така ли е?

- Да. Не знам на какво се дължи това. Когато спя, винаги заравям глава във възглавницата си, нямам представа защо го правя. Може би ми е студено или нещо такова. Така е още от детството ми. За радост обаче Мирка ми каза, че вече не го правя. Така че поне в това отношение нещата се оправиха. Да влезем в хола!

- Картините тук правят атмосферата изключително приятна. Интересуваш ли се изобщо от изкуство?

- Да, вече бях в Музея на съвременното изкуство тук, в Ню Йорк. Ще се опитам да намеря време да посетя и някои други музеи през следващите две седмици. Картините са ми слабост - много се впечатлявам.

- Каква музика слушаш?

- Не мога точно да кажа - от всичко по малко. Израснах с денс, транс и т.н.

- А добър ли си на дансинга?

- Ами всъщност не прекарвам много време по нощните клубове. Предпочитам да не танцувам, ако не се налага наистина. Запалих се по рока покрай Питър Лундгрен - Металика и АCDC. Ходих им даже на концерт. Освен това съм и фен на Лени Кравиц и си падам по поп и въобще каквото пуснат по радиото. Само рапът не ми е слабост.