Станка Златева спечели снощи своя втори пореден вот за "Спортист на годината". Това бе общо трето признание за състезателката ни по борба от най-авторитетната спортна класация у нас.

Шапки долу пред "Златната" Станка, тя не спира да ни прави горди. Благодарение на нея България продължава да има силни позиции във важен олимпийски спорт като борбата. Станка вече започва да се превръща в ходеща реклама на България пред света.

Всичко това добре. Но въпреки това, вотът за "Спортист на годината" отново бе меко казано странен. Той започна да се превръща в едно рутинно упражнение - всеки спортист като че ли си знае мястото на стълбичката. Едва ли един Петър Стойчев, например, вчера е очаквал нещо повече от почетното второ място. Редно е да попитаме каква е ролята на лобито в този избор? И то, не лобито на отделните спортисти, а на техните федерации?

Защо дадени спортове се толерират пред други? Нима нямаме успехи в други дисциплини? Нима перлите в короната на олимпийските спортове плуването и леката атлетика не заслужават признание? Колко още титли трябва да спечели Петър Стойчев, за да заслужи най-високото признание у нас?

И също така, кое е по-ценното - да се защитават позициите в спорт, където вече България има своята тежест, или да се оценява пробивът на родни спортисти в незавоювани досега територии? Или иначе казано, къде остава боксът и защо огромният за България успех на Кубрат Пулев през годината остава в миманса?

Трябва да се подчертае, че Станка Златева по никакъв начин не е виновна за избора. Тя прави това, което се иска от нея - не спира да печели и в някаква степен заслужава да бъде почетена с наградата. Проблемите са на друго място - в лобито на отделните Федерации. Как иначе да си обясним, че Симеон Щерев също продължава да жъне награда след награда?

Той също прави много за българския спорт, но нима са по-малки успехите на Илиана Раева? "Златното момиче" на България не само извоюва световна титла, а успя да го направи в спорт, където освен със себе си и съперниците, се бориш и със съдиите, особено ако на трикото ти пише "България". По-същия начин медалите на Силвия Митева не се оказаха достатъчни за повече от 8-о място в анкетата за "Спортист на годината"...

Нима за сметка на двама борци в челната тройка, не заслужаваше по-предно класиране и Владимир Зографски? В последните дни се направи всичко възможно името му да бъде очернено, но е факт, че той постига не малки успехи в ски-скоковете. Забележете - в ски-скоковете! В България няма дори една шанца, на която да се практикува този спорт!

Какво да кажем и за Радостин Стойчев, който от години във волейбола се е превърнал на еквивалент на сър Алекс Фъргюсън, да речем. Колко още пъти трябва да покори всички световни и европейски върхове, за да получи признание за най-добър треньор? Или може би волейболът не заслужава признание, макар че е най-успешният колективен спорт в последните години?

Така или иначе, радващото е, че България в тази тотална криза на всички нива, продължава да има добри спортисти, които в по-малка или по-голяма степен продължават да радват всички с успехите си. Няма как да не направи впечатление наглото толериране на някои спортове пред други. Няма как по друг начин да си го обясним, освен с неимоверно по-голямото лоби на някои федерации пред други. Колко често в последните години водещи бизнесмени с интереси в спорта подпомагат борбата? Няма нищо лошо в това, но колко пъти това се е случвало с не по-малко заслужили спортове и федерации?

Така или иначе, важното за българския спорт е какво ще се случи в Лондон догодина, а не в Зала 1 на НДК снощи. Но въпреки това, този вот за пореден път остави едно горчиво чувство на неудовлетвореност и предрешеност. И най-жалкото е, че в цялата ситуация Станка Златева и Симеон Щерев имат най-малка вина...