Това със сигурност не бе напрегнатият, непредсказуем до самия край сезон, който очаквахме, но все пак имаше достатъчно шокиращи резултати, изненади, разочарования и обичайните спорни моменти, за да си спомним още веднъж за шоуто с марка Примера дивисион през 2007/08 г.

Кампанията започна с големи очаквания след спиращия дъха хичкоковски финал на предишния сезон, когато три отбора имаха шанс за титлата в последния кръг. Това трябваше да бъде още една напрегната надпревара не само между Барселона и обновения след уволнението на Фабио Капело, назначаването на Бернд Шустер и трансферите на плеяда звезди Реал (Мадрид).

В надпреварата за титлата на теория трябваше да има място и за спечелилия миналия сезон за втори пореден път купата на УЕФА Севиля. Други суперсили като Атлетико (М) и Валенсия помогнаха общо клубовете от Примера да изхарчат 350 млн. евро през лятото. Докато мадридчани се отчетоха с лъвския пай, развиващите се клубове като Виляреал, Хетафе и Сантандер също бяха активни на пазара.

Сезонът стартира само 7 седмици след края на предишния, а Севиля започна там, откъдето спря през май 2007-а, спечелвайки Суперкупата с обща победа 6:3 от двата си мача с Ел Гранде Реал. Това бе петото отличие на андалусците за последните 15 месеца. Те прегазиха Хетафе с 4:1 в I кръг, но това бе нещастният мач, който ще бъде запомнен преди всичко с кончината на Антонио Пуерта.

23-годишният испански национал получи сърдечен удар и колабира на терена още в 35-ата минута на двубоя. Той издъхна 3 дни по-късно, само два месеца след раждането на сина си. Тъжната новина разтресе Испания, Европа и изобщо футболния свят, и беляза най-лошия възможен старт на сезона в Примера. Трагедията бе още един момент, който допълни предопределения провал на Севиля.

Преди сезона звездата Даниел Алвеш изнудваше клуба да бъде продаден на Челси, отказваше да участва в подготовката, но въпреки това остана. Треньорът Хуанде Рамос не даде категорично обещание, че ще остане в Андалусия и ясно подсказа, че чака подходящата оферта, за да напусне и през октомври неизбежното се случи и той замина за Тотнъм. Нежеланието на Рамос и Алвеш да се обвържат дългосрочно с клуба, съсипаха атмосферата в отбора на 2006 година, изпълвайки го с чувството на
обреченост и провинциалност.

Смъртта на Пуерта катализира процеса и резултатът бе лоша форма в Примера и неуспешен дебют в Шампионската лига. Стартът не бе идеален и за новия треньор на Реал (М) Бернд Шустер. Коментаторите наточиха ножовете за главата на германеца още след провала за Суперкупата. Критиците обаче бързо замлъкнаха, след като "Белия балет" спечели първите си 4 мача за сезона, включително 2:1 след обрат срещу градския съперник Атлетико на старта и 5:0 над бъдещия вицешампион Виляреал в следващия кръг.

Така Реал завоюва първото място и не го загуби нито за кръг до края на сезона.
Трите новака в лигата изненадващо стартираха кампаниите си с победи в I кръг. Валядолид надигра финалиста за купата на УЕФА Еспаньол с 1:0 като гост, Мурсия се справи със Сарагоса, а Алмерия прегази с 3:0 Ла Коруня на "Риасор".

Очевидно този старт предопредели тези шест клуба да са носители на неочакваното в остатъка от кампанията. Мурсия бе най-впечатляващ от новаците в началото, но катастрофалният втори полусезон го заклещи в челюстите на отпадането и той се сбогува с Примера 3 кръга преди края. Алмерия от друга страна вървя в обратната посока, както и Ла Коруня.

И двата отбора изглеждаха като кандидати за отпадане пред първия дял от кампанията, но забележителното им стъпване на крака ги измъкна от опасността и ги превърна в кандидати за Европа в края на сезона. От Сарагоса се очакваше да подобри шестото си място от миналата година, но те нито за миг не бяха претендент за УЕФА сега.

Постоянното отсъствие на двете им аржентински звезди Пабло Аймар и Андрес д'Алесандро, движещите сили зад миналогодишния успех, беше ключовият фактор към драматичния колапс. Аймар не можеше да поддържа форма и фитнес в началните етапи от сезона, преди да бъде принуден да се подложи на операция от херния и да остане извън игра до април.

Андрес д'Алесандро също не можа да демонстрира ритъм и първо загуби титулярното си място, а после скандал с треньора Виктор Фернандес и няколко от съотборниците му го извадиха от отбора до февруари. Три месеца по-късно арагонците бяха отпаднали. Еспаньол, подобно на Мурсия, натисна бутона на саморазрушението след посрещането на Нова година. Той завърши 2007 г. като един от отборите във форма с 14 мача без поражение, но загуби 15 пъти в оставащите 24 мача.

Клуб, който ще иска бързо да забрави този сезон, е и Валенсия. Проблемите на Лос Че започнаха рано, когато спортният директор Амадео Карбони подаде оставка, преди още сезонът да е започнал. Два месеца по-късно треньорът Кике Санчес Флорес бе изгонен. Той бе заменен от Роналд Куман, но холандецът не само се провали в амбицията да промени съдбата на валенсианците, но и влоши ситуацията.

Само 6 седмици след назначаването му, той взе спорно решение да отстрани ветераните Сантяго Канисарес, Давид Албелда и Мигел Анхел Ангуло. В същото време Валенсия се превърна от кандидат за Топ 6 в застрашен от изпадане. Сякаш това не бе достатъчно за феновете в града, но и другият местен тим, Леванте, преживя травматизиращ сезон. "Гранатовите" бяха на последно място от първия до последния ден на сезона, но проблемите им бяха извън терена.

Клубът бе в постоянна финансова криза и съставът не бе получавал заплатите си месеци наред. Едва в последните седмици от сезона, когато футболистите заплашиха със стачка стана ясно, че клубът е задлъжнял с неизплатени заплати на стойност 18 млн. евро, включително дългове още от края на предишния сезон. Сметките на някои играчи бяха замразени, а някои от тях бяха принудени да продават колите си
за да оцелеят.

Въпреки че нямаше проблеми с финансите си, Барселона също се представи изключително разочароващо. Пристигането на Тиери Анри от Арсенал, за да подсили звездната атака с Лео Меси, Роналдиньо и Самуел Ето'о, трябваше да превърне каталунците в хегемон. Нищо подобно. Изказването на Франк Рийдард, че с Анри "фантастичното трио" се превръща във "фантастична четворка", накара пресата бързо да обяви "фантастичния провал".

Французинът така и не пасна на играта на Барса и през целия сезон не спря да говори колко му липсва Лондон. Всъщност представянето на младите надежди Джовани дос Сантос и Боян Къркич бе положителният момент, който феновете на "блаугранас" ще искат да запомнят от сезона.

Барселона не застраши реално шампионското представяне на Реал (М), отпадна на 1/2-финалите в Шампионската лига, където най-ясно си проличаха проблемите в отбрана, а Роналдиньо остави зад себе си най-слабия сезон в кариерата си и прекара по-голямата част от него в лечебниците, докато злите езици твърдят, че контузиите му всъщност са "треньорски".

Барса държа второто място в по-голямата част от сезона, но накрая се прости и с него. Бордът загуби доверие в Рийкард, в отбора имаше междуособици, а за феновете Роналдиньо, Ето'о и Деко от любимци се превърнаха в обект на остри, понякога дори обидни критики. В крайна сметка идването на Анри като звезда, чиято роля в тима не е изяснена, както бе случаят с Бекъм в Реал (М) очевидно направи от Барса новите "галактикос".

В крайна сметка антигалактическият Реал (Мадрид) спечели 31-ата си шампионска титла и го направи на практика още в изключително ефективния си първи полусезон, когато записа 12 поредни домакински победи и удивителни 47 точки от 57 възможни. Реал бе победител в 15 от първите си 19 мача в Лигата и най-сладкият успех естествено бе на 23 декември в Ел класико, когато хората на Шустер надиграха тези на Рийкард с 1:0 на "Камп Ноу".

Беше не по-малко задоволяващо 4 месеца по-късно, когато двата тима се изправиха един срещу друг на "Бернабеу" само три дни след спечелването на титлата от Реал. Унижението бе пълно, след като каталунците се строиха в шпалир за Реал и ръкопляскаха на новите шампиони.

Виляреал изненада всички, завършвайки втори с 8 точки зад Реал и на внушителните 10 пред Барса. Това бе най-добрият сезон в историята на "Жълтата подводница" не само от гледна точка на финална позиция и спечелени точки, но и защото бе изигран след раздялата с вдъхновителите на предишния успех, символизиран от 1/2-финал в ШЛ - Хуан Роман Рикелме и Диего Форлан.

Новият клуб на уругваеца Атлетико (М) също изживя забележителна кампания. Той имаше привилегията да отбележи първия гол за сезона. Серхио Агуеро се нуждаеше от по-малко от 60 секунди, за да накаже вечния съперник Реал. Този гол бе платформата за сензационен сезон на Ел Кун и въпреки непостоянството на отбора, той завърши четвърти и ще се завърне в ШЛ след 11 години.

Други мадридчани, Хетафе, също направиха пробива си. Те дебютираха за купата на УЕФА и достигнаха 1/4-финалите, дори бяха на 15 секунди от елиминирането на гиганта Байерн. Съставът на Михаел Лаудруп бе на финала за Кралската купа за втори пореден път и пак загуби, този път с 1:3 от Валенсия.

Санданедер бе приятната изненада и изпрати най-добрия сезон в историята си. Той завърши 6-и и ще участва в Европа наесен за пръв път в историята си.


Отбор на сезона

Вратар:
Икер Касияс (Реал М)
Мечтата на Санти Икер се сбъдна. Не само Реал дублира титлата си, но и той спечели приза "Замора" за вратар номер 1 в Примера.

Защитници:
Серхио Рамос (Реал М)
Най-стабилният и най-подвижният в защитата на шампионите.
Диего Годин (Виляреал)
Привличането му във Виляреал не бе забелязано, докато повече се говореше за Рио Мавуба, Джузепе Роси и Диего Лопес, но може би той бе в основата на успеха.
Фернандо Аморебиета (Атлетик Б)
Роденият във Венецуела баск изигра 34 мача и бе отговорен за подобрението на тима.
Жоан Капдевила (Виляреал)
Той е най-възрастен от четиримата, но изигра брилянтен първи сезон в новия си тим след трансфера от Ла Коруня. Чака го европейско.

Халфове:
Андрес Иниеста (Барселона)
На фона на разочароващия сезон на Барселона, неговото израстване трябва да се отбележи.
Маркош Сена (Виляреал)
Вкара гол от центъра срещу Бетис, но сезонът му ще е помни по много повече причини.
Ариел Ибагаса (Майорка)
Ел Каньо се завърна от Атлетико през 2006 г. и вече е вицекапитан. Въпреки че е полузащитник, той е третият топреализатор.

Нападатели:
Сирхио Агуеро (Атлетико М)
Само на 19 светът е в краката му.
Дани Гуиса (Майорка)
Забележителна кампания за бившия играч на Майорка. Той спечели званието "Пичичи" след вкарани 27 гола, а и направи пробив в националния.
Луиш Фабиано (Севиля)
Вкара 24 гола в 28 мача като титуляр и се свързва с трансфер в много големи клубове.

Треньор
Унай Емери (Алмерия)
36-годишният треньор превърна Алмерия в едно от откритията на сезона и бе възнаграден с договор с Валенсия.

 

Крайно класиране

1. РЕАЛ М 27 4 7 84-36 85
2. Виляреал 24 5 9 63-40 77
3. Барселона 19 10 9 76-43 67
4. Атлетико М 19 7 12 66-47 64
5. Севиля 20 4 14 75-49 64
6. Сантандер 17 9 12 42-41 60
7. Майорка 15 14 9 69-54 59
8. Алмерия 14 10 14 42-45 52
9. Ла Коруня 15 7 16 46-47 52
10. Валенсия 15 6 17 48-62 51
11. Атлетик Б 13 11 14 40-43 50
12. Еспаньол 13 9 16 43-53 48
13. Бетис 12 11 15 45-51 47
14. Хетафе 12 11 15 44-48 47
15. Валядолид 11 12 15 42-57 45
16. Рекреативо 11 11 16 40-60 44
17. Осасуна 12 7 19 37-44 43
18. Сарагоса 10 12 16 50-61 42
19. Мурсия 7 9 22 36-65 30
20. Леванте 7 5 26 33-75 26

Забележка: Шампионът Реал и Виляреал се класират в груповата фаза на Шампионската лига, докато Барселона и Атлетико М ще играят в третия квалификационен кръг на турнира. Севиля и Сантандер, както и носителят на Кралската купа Валенсия ще се състезават в турнира за купата на УЕФА. Леванте, Мурсия и Сарагоса изпадат в Сегунда дивизион.