Един от гостите в актуално студио „Дерби" вчера бе треньорът на Сливен Драголюб Симонович. Той говори за тима на „войводите", който все още няма загуба, за нападките, че съдиите свирят за тима, както и за треньорската си кариера.

- Драголюб, на какво отдаваш факта, че отборът на Сливен все още няма загуба в първенството?
- Може да прозвучи нагло, но аз смятам, че можехме да спечелим още точки. Взехме изненадваща победа срещу ЦСКА, но направихме ремита с Локо (Пд), Спартак (Вн) и Славия. Питате ме защо отборът все още няма загуба? Причината е, че повечето момчета, които обличат фланелката на Сливен, са все юноши на тима. Също така публиката изпълва стадиона. Малко отбори могат да се похвалят, че на техни мачове идват по 10 000 зрители. А и нали ви казвам, че момчета като завърналия се в родния си град Явор Въндев, като Миндев като Иван Стоянов не са някакви надути звезди. Те живеят кооперации и жилищни блокове редом с останалите фенове. Така привържениците отиват да гледат на стадиона момчетата, с които се виждат всеки ден и ги познават добре.

- Как ще отговориш на нападките, че Сливен е отбор, който го подпомагат, защото негов президент е вицепрезидентът на футболната централа Йордан Лечков?
- Ще отговоря по следния начин. Наистина на мача във Варна имаше чиста дузпа за Спартак, която съдията не отсъди. Но след това в продължение на 75 минути не ни даде да минем центъра и ни тормозеше, за да може да компенсира. Ето това е лошото на българското съдийство. Не изключвам възможността някои арбитри да ги е страх и да са ни свирили положения, защото Лечков е президент, но самия той, уверявам ви, никога не е говорил с даден съдия. Вижте, аз съм наясно, че ще губим в това първенство. Не може само да побеждаваме или да завършваме наравно. Реалист съм и знам къде е мястото на Сливен. Но сега доста от грандовете мрънкат, защото преди години шампионатът беше нарисуван. По това време след петия кръг вече фаворитите се откъсваха. Други се боричкаха в златната среда и аутсайдерите започваха да се очертават. А сега повече отбори вървят компактно. И понеже грандовете са свикнали да им е лесно първенството, сега не са доволни. А би трябвало да са. Защото иначе ще ни побеждава кой откъдето мине. Да не би в БАТЕ Борисов срещу Левски, в Борац Чачак срещу Локо (Сф) и преди време в Зимбру срещу Литекс да е нареждал Данчо Лечков как да се играе. Аз лично щях да победя със Сливен БАТЕ Борисов. Без проблеми.

- Всъщност ти още нямаш лиценз „Про" за треньор?
- Ох, с този лиценз. Ще го взема тук в България, за да не ми се натяква. И друго. В Сърбия, ако отида, няма да го взема сто години.

- Защо?
- Защото аз искам да го взема и същевременно да науча нещо. А в Белград сядат на една маса и уж говорят, а всъщност се разпъва една голяма софра и се започва тежко ядене и пиене. А аз не искам така. Имам самочувствието, че ще стана голям треньор и след време ще ръководя някой сериозен клуб в Европа.

- Преди време Херо беше казал, че от неговите футболисти, които са му били играчи, за тактически постройки може да си говори само с теб и Мъри?
- Ами сега ще го пробвам, като дойде срещата между Сливен и Черноморец да видим дали може още да си говорим за тактически теми.

- Защо мислиш, че треньорите от Балканите сега са слаби, а всъщност винаги е имало такива, които са диктували треньорската мода в Европа?
- Ако говориш за времето на Златко Чайковски, Милян Милянич, Бора Милутинович, Люпко Петрович - да така е. Но сега, в последните години, липсват такива фигури. Затова трябва да се появят нови наставници. И аз ще искам да запълня тази празнина. Знам, че ще е много трудно, но ако човек не си вярва, няма как да стане. Същото важи и за българските колеги.

- Ти от кои треньори си се учил?
- От всеки, който ми е бил треньор, съм взимал по нещо. Бих искал някой път с големи наставници като Мауриньо или някой друг да седна на един спокоен обяд и да поговорим. Или да отида в някой голям клуб и да видя определени неща. Но другото е да дам от себе си. И да си вярвам. А аз наистина смятам, че мога да направя нещо в тази насока.