"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци у нас. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Димитровград и Хасково. Днес завършваме трилогията, посветена на Кюстендил.

След спечелването на третия пореден комплект бронзови медали в първенството на "А" група под ръководството на Димитър Димитров-Херо и достигането до финала за Купата на България (0:1 от Литекс) Велбъжд е... закрит.

През лятото на 2001-а президентът на клуба - покойният Георги Илиев, решава да премести тима в Пловдив. С лиценза на Велбъжд в "А" група по административен път се връща тамошният Локомотив. Отборът от "Лаута" така и не е успял да си извоюва на терена правото да бъде отново част от елита. Повечето футболисти, водени от Херо, обличат черно-белия екип на пловдивското Локо.

Три години по-късно на "Лаута" ще бъде спечелена историческата титла на страната. Тогава част от щаба е кюстендилецът, за когото стана въпрос в предните два броя - Иван Маринов-Масларя. Той заформя шампионски тандем с любимеца на агитката на Локо - Едуард Ераносян. Но да видим какво става в Кюстендил.

Велбъжд се разпуска и на практика преустановява съществуването си. Основан е нов клуб - Велбъжд 1919 (Кюстендил). Той започва участие в Югозападната "В" група след обединение със Стефанел (Дупница). Името е Велбъдж 1919. Така се стига до 2006-а, когато Кюстендил отново има отбор в професионалния футбол на България. Това е Велбъжд (Слокощица) завършва на първото място в Югозападната "Б" група.

Как се ражда вторият Велбъжд?
През 2004 г. е учреден нов футболен клуб под същото име със седалище в село Слокощица, община Кюстендил. Той е наследник на Спортист (Слокощица), който през 1994 г. влиза в Югозападната "В" група, преименуван е на Велбъжд-Спортист и се премества в Кюстендил.

През 1996 г. отпада от "В" група. От 2004 до лятото на 2005 играе в Слокощица и се класира на първо място в "А" Областната футболна група Кюстендил. През август 2005 година се премества в областния град (където е и Велбъжд 1919, който също играе в Югозападната "В" група).

Промяната става непосредствено преди началото на сезон 2005/06 и официалната регистрация се забавя. Затова отборът продължава да се води от Слокощица, въпреки че играе в Кюстендил. Когато отборът става първи в Югозападна „В" група през лятото на 2006-а, е регистриран официално под името ПФК Велбъжд-Кюстендил.

Тимът от Слокощица става шампион на Югозападното подразделение на третата ни дивизия с един единствен гол повече голова разлика от втория Вихър (Горубляне). Двата отбора имат актив от по 93 точки, като головата разлика на Велбъжд е 107:28 - тоест плюс 79 попадения. Разликата във вкараните и получените голове на Вихър е 112:34, тоест 78.

Велбъжд 1919, който е наследник на закрития след преливането в Локо (Пд) клуб, също участва в Югозападната "В" група и завършва на 14-о място. Куриозното е, че двата тима се срещат помежду си в последния 38-и кръг на 4 юни 2006-а. На трибуните на "Осогово"
има 6 000 зрители. Толкова не са се събирали от времената на Велбъжд в "А" група, за които стана въпрос в предния брой.

Тимът с тогавашното седалище Слокощица е символичен гост и бие 2:0. В същото врем Еледжик (Ихтиман) приема Вихър и губи "само" с 1:4. Отборът от Слокощица може спокойно да се чувства заслужил член на "Б" групата, защото в преките двубои има по-добри показатели от конкурента си - 1:1 в домакинския двубой и 2:1 като гост.
През юни 2006-а започва война между Велбъжд Слокощица и Велбъжд 1919.

Идеята за обединение пропада след среща в барчето на общината между президентите на двата клуба Емил Велинов (1919) и Валери Ненов (Слокощица). Вторият, известен като Шамшала, е култова фигура в Кюстендил. Именно с него започва възходът на Велбъжд в средата на 90-те години. На срещата тогава присъстват и кметът Людмил Стоянов и 5-ма общински съветници.

Босът на слокощенския Велбъжд Валери Ненов иска за издръжката на клуба в "Б" група кооперативния пазар, 2 платени паркинга; 20 щатни бройки към общинско предприятие "Спортни имоти и прояви" за футболисти, треньори и администрация, 5 апартамента от общинския жилищен фонд, градския стадион "Осогово" и терените в селата Коняво и Соволяно, както и базата Ючбунар за подготовка.

Велбъжд-Кюстендил (Кюстендил) завършва на девето място в Западната "В" група през сезон 2006/2007. Активът е 32 точки, колкото имат и седмият Чавдар (Бяла Слатина), 8-ият Миньор (Перник) и 10-ият Монтана. Но зад това 9-о място е стаен вулкан от събития.

Съставът е запазил ядрото си в лицето на братята Адалберт и Мартин Зафирови, Мартин Топузов, Ивелин Пенев, Ивайло Киров, Пламен Петров-Бързака, а впоследствие към тях се присъединяват Иво Михайлов, Методи Стойнев и Велбъжд 1919. Куриозното е, че капитанската лента носи Ади Зафиров, който като футболист на родния ЦСКА през 1999 г. е бит на "Осогово"...

Начело на тима в началото на лятото застава Борис Николов - бивш национален селекционер, извел също така младежкия тим до четвъртфинал на световното в СССР през 1985 г. Той така и не успява да установи контрол върху отбора. Главата му пада след домакинското равенство 1:1 с Миньор (Пк).

В следващите двубои тимът е поет от играещия тандем Адалберт Зафиров-Ивелин Пенев. Вторият прави кариера в Дунав (Русе) и Славия. Двамата обаче напускат след скандал с Ненов. Босът почва търси варианти и почти уговаря Велислав Вуцов. Сделката обаче пропада.

Така за пореден път Хисарлъка акостира първо като консултант, а след това и като наставник, легендата на ЦСКА Георги Димитров-Джеки. Именно той е човекът, който като треньор през 1995-а е вкарал Левски (Кюстендил) в "А" група. От "Осогово" си тръгват освен братята Зафирови и Ивелин Пенев още Мартин Топузов, Костадин Герганчев и Методи Стойнев.

Пролетният полусезон тръгва с три поредни загуби, които окончателно зачеркват мечтата "А" група - 1:2 от Хебър (Пазарджик), 1:4 от Етър (Велико Търново) и 0:1 от Видима-Раковски (Севлиево). В 17-ия кръг на 24 март идва събуждането - 2:0 над Белите орли в Плевен, но то е твърде закъсняло.

Стига се и до напускането на още трима играчи - вратаря Красимир Петков, Пламен Петров-Бързака и Иво Михайлов. Шефовете обясняват, че те развалят климата в клуба и
тормозят младите. Като треньор се заема да спасява положението четирикратният шампион с ЦСКА Ивайло Киров, но и той е безсилен. В последните мачове Велбъжд е воден от пети треньор за сезона - защитника Георги Петров.

След края на първенството Ненов прави банкет, на който обявява на футболистите: "Търсете си отбори. Ако не си намерите, сте добре дошли на първата тренировка. Велбъжд не е пансион". И се случва неизбежното.

На следващата 2008 година Велбъжд изпада като последен - 14-и, в Западната "Б" група. Активът на тима е 18 точки от пет победи, три ремита и 18 загуби. Така двата тима с името Велбъжд отново се събират в една дивизия. Велбъжд Кюстендил обаче се обединява с Бенковски (Костинброд) преди началото на сезона. Тимът остава под същото име.

Мачовете се играят в Костинброд, чийто тим Бенковски е дотогава в софийските зони. Двата тима завършват "ръка за ръка" в класирането. Автентичният Велбъжд (Кюстендил) е 12-и с 46 т., а Велбъжд-Кюстендил (Кюстендил) - 13-и с две по-малко.

За настоящия сезон в Югозападната "В" група остава само единият тим от Кюстендил, защото другият - Велбъжд-Кюстендил (Кюстендил), официално се преименува на Бенковски и премества седалището си в Костинброд. Така в българския футбол отново остава един Велбъжд.

В неделя той загуби гостуването си на Малеш (Микрево) с 0:1 и в момента вегетира на 14-ото място в таблицата на 19-те отбора. А за хората в Кюстендил остава топлината на блясъка на трите поредни комплекта бронзови медали...

ОЧАКВАЙТЕ ТОЗИ УИКЕНД: Каква бе съдбата на палача на ЦСКА Чирпан, кой е "златният" миг на тима и кои футболисти тръгнаха от него