Ако ви питат кой е най-големият поклонник на Мао Цзе Дун сред футболистите, то безспорно това е Паул Брайтнер. Ако ви питат кой е казал: "Бекенбауер е гробокопач на германския футбол", не се съмнявайте. Пак става въпрос за същия брадат железен защитник на Байерн (Мюнхен) и Бундестима.
Един от най-елегантните играчи на баварския тим и на Германия винаги е бил Карл-Хайнц Румениге. И също така - футболист с голяма воля.
След завръщането на Брайтнер от Реал (Мадрид) в началото на 80-те в Байерн, двамата с Румениге заформят уникален дует, наречен "Брайтниге". Всеки път правят шоу на терена. Но и нещо друго. В строгите канони на германския футбол изведнъж се появява нотка на нежност.
"Билд" припомня много епизоди как двамата се мъчат да свалят табуто за хомосексуализма при футболистите.
"След всеки пас на Паул и гол на Карл Хайнц, брадатият Брайтнер отиваше с такава ефирност да целуне Румениге за попадението, че дори и хората извън стадиона се чудеха това филм ли е или действителност."
В тази връзка ФИФА праща писмо до Байерн, в което дословно пише: "При въпросните двама футболисти наблюдаваме липса на каквато и да е мъжественост и решителност след радост от техни попадения. Както и поведение, което е повече от сантиментално. А става въпрос за най-мъжката игра - футбол, и за едни от най-големите и прочути световни играчи, каквито са Брайтнер и Румениге."
По ирония на съдбата точно в този период през 1981 година Брайтнер издава книга, озаглавена "Не искам да давам пример"...
В страниците не пише дали иска да го смятат за интелектуалец, футболист-мъжкар, или просто човек, обърнал резбата от скука или от прекалено много житейски впечатления с каквито е пълен екстравагантният Паул.
