Пет големи града мечтаеха да станат столица на игрите през 2000 г. Особено се стараеха Сидни и Пекин, а във финалния рунд само два гласа определиха избора.
Пекин не получи домакинство по политически причини: конгресът на САЩ и Европарламентът така шумно се вълнуваха за съдбата на Тибет, за интернет и политическите затворници в Китай, че МОК нямаше как да не нададе ухо. Затова пък заявката на Пекин за игрите през 2008 г. се оказа по-привлекателна от девет други. Днес за такава конкуренция може само да се мечтае.
Корейският Пьончанг получи правото да организира зимните Игри 2018, изпреварвайки Мюнхен и Анси, а за олимпиадата през 2022 г. си съперничат само Пекин и Алма-Ата, след като в последния момент Краков, Стокхолм и Осло се отказаха от скъпия проект. Изборите за лятна олимпийска столица през 2024 г. ще се проведат следващата есен, но много претенденти (например Бостън и Хамбург) вече оттеглиха своите заявки. Най-вероятно и Рим ще се откаже от олимпийските планове. През юни кмет на града стана решителната Виржиния Раджи.
"Рим и без това има дълг от $13 млрд. - заяви тя след победата. - Така че не можем да си позволим да харчим за катедрали в пустинята". Без Рим претенденти остават Лос Анджелис, Будапеща и Париж. Ако не размислят. Всъщност, историята за комерсиалния успех на игрите все повече се превръща в мит. Или не?
