С цел популяризирането на този спорт в България „Топспорт.бг” ще запознае читателите си с правилата на играта, структурата на NFL, както и с тактическото разпределение в отделните тимове.

Американският футбол, или както зад Океана го наричат футбол (защото на европейския там му викат сокър) е любимата игра на американците. Всички са гледали филми за този спорт, но от тях едва ли са получили сериозна представа, за какво точно става дума. Най-добре запознати са разбира се хората, които живеят в САЩ.

С цел да популяризираме най-голямото шоу в Новия свят в няколко статии ще се опитаме да разясним, как точно функционира тази игра, преди чийто финал през тази година Супер Боул ХLI губернаторът на Флорида помоли жителите на щата да не ходят до тоалетна по време на почивките, тъй като не бе сигурен дали канализацията ще издържи голямото претоварване.

 

История

Естествено е да започнем от историята на американския футбол, след което да обясним и неговите правила. Структурата и организацията на Националната футболна лига (NFL) ще бъде обяснена в друга статия.

Американският футбол наподобява ръгбито, което през 19-ти век се отделя от футбола. Както вероятно сте чували на 26 октомври 1863 в лондонска гостилници представители на няколко клуба решават съдбините на спорта. След шумен скандал относно това трябва ли да се използват ръцете в играта се стига до разкол и представителите на град Ръгби основават отделен съюз.

Футболът зад Океана разбира се прилича повече на това, което се е играло в Европа преди тази знаменита сбирка. Той се развива в много американски университети и училища, като повечето от тях сами са определяли правилата по-които да го играят. През 1867 се стига до споразумение между някои от колежите, като се слага началото на унифицирането на спорта.

На 6 ноември 1869 е изиграна и първата среща между Принстън и Рътджърс, като Рътджърс печели с 6:4. По това време се създава и NCAA (Националната атлетическа асоциация на колежите). С течение на времето различни университети се присъединяват към нея.

В началото на 20-ти век футболът се превръща в една доста опасна игра. Само през 1905 година на терена умират 18 студенти. Това принуждава ръководителите да приемат промени в правилата. Въвежда се познатата специална екипировка, забраняват се някои схеми на игра. През 1912 е определена и съвременната големи на игрището, както и увеличаването стойността на тъчдауна на 6 точки.

През 1920 в Кантън (Охайо) се създава Американската професионална футболна асоциация, която след две години започва да се нарича NFL. Създадена е и алтернативна лига – Американска футболна лига (AFL), които в днешно време действат като две конференции, като от 1967 насам най-добрите отбори в тях играят плейофи помежду си за достигане на „Супер Боул”, което е най-големия финал от всички в американските спортове.

Поле

Полето, на което се играе американски футбол за разлика от европейския има точно зададени размери. Дължината му е 120 ярда (1 ярд – 0.9144 метра), а широчината 53.3 ярда. По дължина е разделено на три равни сектора. По-важно е обаче маркирането на широчината. Крайната зона се нарича "ендзоун" (endzone). Тя е пред двете врати и е широка 10 ярда. Това е мястото, където се реализират точките. Останалите 100 ярда са игралното поле, като те са разделени от 20 линии на всеки 5 ярда. Вратите са високи 18,5 фута (5,6 метра), като на 10-тия фут има напречна греда.

 

Времетраене

По време на игра всеки отбор може да пусне 11 играча. Те разбира се могат да бъдат заменяни, коагто играта е спряна. Затова и един отбор има картотекирани 50-ина футболиста, всеки от които със собствени задачи. Обикновено се използват абсолютно различни формации, когато отборът напада и когато се защитава.

Мачът продължава 60 минути чисто игрово време, което е разделено на 4 части, всяка по 15 минути. След втората има по-голямо прекъсване за почивка. При равенство след редовното време се играе 15 минутно продължение (овъртайм). Отборът, който пръв реализира точки в него печели с „внезапна смърт”. При равенство след овъртайма в редовния сезон на NFL мачът свършва. Когато започнат плейофите обаче се играят толкова продължения, колкото са нужни, за да се излъчи победител.

 

Цел на играта

Предвижване на топката

Целта на игрта е да се достигне "ендзоната" на противниковия тим, за да бъдат реалзирани точки. Предвжването на топката напред става по следния начин. Тимът, който владее топката трябва да атакува. Това става с 4 опита, при които трябва да се преодолеят 10 ярда. Прекъсването на всеки опит се нарича "даун". При успех се дават нови 4 опита за преодоляването на следващите 10 ярда. При неуспех топката става притежание на противниците, които на свой ред започват да атакуват.

Придвижването на топката става по два начина. Единият е с пренасяне, когато играч тича с топката напред, а другият е с пас напред. Тук трябва да се отбележи важния момент, че при всеки опит отборът може да подава топката напред само веднъж. Пасовете на страни и назад не са ограничени като брой.

Опитът приключва, когато топката опре в земята, когато защитниците повалят играча, който я носи (това е може би най забавния момент в американския футбол, тъй като играчите се накамарват един друг и съдиите прекратяват играта), когато бъде осъществен неточен пас и топката докосне земята; когато излезе от границите на терена, или когато бъде отбелязана точка. "Даунът" настъпва само след сигнал на рефера.

 

Смяна на притежанието на топката

Притежанието на топката се променя също при няколко обстоятелства. Първото е провал на атаката на единия отбор да я предвижи на 10 ярда при 4 опита. Топката променя притежанието си и когато бъде отбелязан тъдаун. Третият начин е при „пънт”. Това е шут по топката, когато атакуващият отбор види, че няма да успее да я придвижи след 4 опита и я изритва колкото се може по-навътре в противниковото поле.

Интересна ситуация е пресичането на пас на атакуващия отбор от някой защитник. Взелият топката може да пробяга толкова с нея колкото успее, като дори да реалзиира "тъчдаун". Подобна е ситуацията и при изпускане на топката („фъмбъл”), когато става дума за пас настрани или назад. Играч от защитата може да я вдигне и подобно на ситуацията след пресечен пас да реализира точки.

Промяна на владението настъпва и след пропуснат опит за „фийлдгол” (шут към вратата от статично положение), стига топката да не е излязла извън терена.

Точки


Реализирането на точки също става при няколко различни обстоятелства. Най-много точки - 6 носи „тъчдаун”-ът. "Тъчдаун" се записва, когато играч навлезе с топката в себе си в ендзоната на противника, или когато успее да улови пас, намирайки се в ендзоната.

"Конвършън" - след "тъчдаун" атакуващият отбор може да отбележи още една точка, ако изрита топката над напречната греда на вратата от втория ярд, или да реализира две точки, по начин наподобяващ „тъчдауна”.

„Фийлдголът” носи три точки на атакуващия тим. Той става, когато играч изрита топката във вратата, като съотборник може да му я задържи изправена. Шутиращият футболист може и сам да си я пусне, но шансът да се отбележи „фийлдгол” по този начин е доста малък. Обикновено нападащият тим пробва да реализира „фийлдгол” когато остава малко време за успешна атака или когато има малък шанс да се постигне нещо преди 4-тия даун.

За „Сейфти” се получават 2 точки. Това става, когато защитниците успеят да повалят играча от атаката, който владее топката в собствената му „ендзона”.

 

„Кик-офф”

С „Кик-офф” започва всяко от двете полувремена. Изпълнява се и от атакуващия тим, когато е бил отбелязан „тъчдаун” или „фийлдгол”. Топката се изритва от 30-тия ярд на собственото поле. Играч от противниковия тим прави опит да я улови и да я пренесе, колкото се може по-напред. Там където бъде спрян започва атаката. Ако посрещача улови топката в „ендзоната” на своя тим то другият отбор ще започне атаката от 20-ия ярд на своето поле („тъчбек”).

Нарушения

И в американския футбол разбира се има фаулове. Те се отсъждат обикновено за по-сериозни грубости. Като се наказват по няколко начина. Най-честите наруения на играта са: Фалстарт; задържане на противника по непозволен начин; избутване на противник преди да улови пас; бавене на играта; задържане на играч, който не тича с топката над кръста.

Всяко нарушение води до губене на ярдове от провинилия се отбор:

Ненужна Грубост - 15 ярда за нанасяне на удар с шлем в главата на противник, или за удар/поваляне на противник при спряна игра, удар/поваляне на противник извън игралното поле и т.н.

Грубост към подаващия - 15 ярда за нанасъне на удар/поваляне на подаващия след като той вече е хвърлил топката.

Грубост към кикъра - подобно на горното, но за влизане в краката на кикъра/пънтъра след като е ритнал топката.

Обикновено, такива нарушения водят и до автоматичен първи даун (нови 4 опита) за потърпевшия отбор.

Други стандартни нарушения:

Засада - играч от защитата пресича линията на която е поставена топката (скримиджа) преди топката да е отиграна от центъра на отбора в нападение. Наказанието е 5 ярда.

Фал старт - играч от нападенито мръдва преди преди топката да е отиграна от центъра. Играчите наредени по нападателната линия трябва да са в пълен покой щом веднъж заемат позиция. Наказанието е 5 ярда.

Задържане - задържане на противника без топка, когато е позволено само блокиране (подобно на изблъскване с ръце или препречване с тяло). Когато задържането е извършено от защитник, защитата се наказва с 5 ярда, а на нападението се дава автоматичен първи даун. Когато извършителят е от нападението, наказанието е от 10 ярда и се преиграва дауна. Пример: Ако е било първи опит за 10 ярда, след нарушението става първи опит за преодоляването на 20 ярда.

Намеса при подаване - доста субективно, но като цяло когато защитник (обикновено корнър бек) докосне рисийвър, който се опитва да хване подаване. Има много варианти, при които докосването е легално и съдиите често се събират накуп да коментират преди да направят отсъждане. Наказанието е автоматичен първи даун за нападението на мястото на фала. Ако фаулът е в енд зоната, то топката се поставя на линията на 1 ярд от гол линията.

Намеса на нападател при подаване - защитникът има право да пресече пасове и нападателят е длъжен да не го докосва нелегално за да предотврати пресичането. Ако нападателят се намеси, то отборът му се наказва с 10 ярда и дауна се преиграва.