Миналата седмица БНТ1 излъчи, а след това различните канали на телевизията майка повториха неведнъж документален филм за Христо Стоичков. Филмът съвсем не беше лош, разбира се, на фона на почти абсолютната липса на каквото и да е спортно и в частност футболно кино - игрално или документално, у нас. Но не за това е въпросът.

В този филм доста време говори треньорът на Камата в “Барселона” Йохан Кройф. Изключително интелигентен човек, не само във футболен смисъл, той е наставникът, и най-дълго задържал Христо Стоичков в един клуб. На едно място той коментира прословутия инцидент през първия сезон на българина на “Ноу Камп”, когато Ицо настъпи съдията Успитарте и бе наказан да не играе няколко месеца.

Та Кройф казва за този случай: “Тогава Христо не защити само себе си, той защити отбора. Показа на всички съдии в лицето на Успитарте, че те нямат право да се подиграват с него и съотборниците му, че е готов на всичко, дори това да не е по правилата, но ще продължи да търси победата на всяка цена!”

В съдбите на Христо Стоичков и новия футболен антигерой в световен мащаб Луис Суарес има много общи неща. Малцина си спомнят, че и Канибала, както сега е модерно да бъде наричан уругваецът, има аналогичен случай със съдия.

Семейството на Луис живее изключително бедно, особено след като баща им ги зарязва и отива на другия край на Монтевидео да живее с друга жена.

Подобно на всички уругвайски хлапета той тренира футбол от дете, но още на девет години пробва за първи път алкохол, на десет започва да пропуска тренировки, а на единайсет едва не зарязва футбола и е спасен за играта единствено благодарение на настойчивостта на треньорите си, които виждат невероятния му талант. И докато майка му мие съседските къщи буквално за стотинки, Луис рита топка бос из квартала - Сандра Суарес е толкова бедна, че не може да си позволи да му купи бутонки.

Между другото, по тази причина той веднъж не отива на проби в един от елитните детски клубове.

Всичко се променя някъде към средата на 2002 г., когато Луис е 15-годишен. Той се запознава с момиче на име София Балби и вече прекарва вечерите не по улиците, а в голямата къща на семейство Балби. Там го харесват, а понеже не са бедни, той вече дори се храни по три пъти на ден и попива всяка дума на София.

А думите си струват: “Ти трябва да учиш. Оценките са ти ниски не защото си идиот, а защото те мързи. Просто трябва да започнеш да се трудиш.”

През същата година Суарес вкарва 63 гола за юношеския отбор на “Насионал” и започва работа като портиер, за да печели пари. Но вече не ги харчи за глупости, а за да купува подаръци на своята Софи. За негово съжаление семейство Балби се мести в Барселона през 2003 г. и Луис отново остава сам и нещастен.

След две седмици той излиза титуляр за “Насионал” в решителен мач за титлата. Съдия е някой си Луис Ларанага, който цял мач се прави, че не вижда как ритат Суарес и съотборниците му, а към края вдига на нападателя жълт картон за грубо влизане. Младокът скача като ужилен и започва да настоява за справедливост, при това толкова разпалено, че е помолен да напусне терена. Той го прави, но чак след като удря една глава на рефера и го изчаква да се свлече окървавен на терена.

Всички по трибуните смятат, че се е появил някакъв психопат и ненормалник, но съотборниците на Суарес са наясно за плана му - той иска на всяка цена да блесне, за да направи впечатление на мениджърите и да си уреди трансфер в Европа. Само така ще може да е близо до любимата си, а тук някакъв съдия се опитва да го спре!

Схващате ли? Също като Стоичков и Успитарте - не заставай между такъв човек и мечтата му. Защото те са дошли оттам, където не искат да се върнат отново.

От този мач на Луис Суарес са минали дванайсет години. Нападателят се премести в Европа - през “Грьонинген” и “Аякс” стигна до “Ливърпул” и това далече не е таванът му. Ожени се за София, има две прекрасни деца и пристигна на световното в Бразилия в ранга на най-добрия футболист, който не се казва Лео или Кристиано.

Само приоритетите му си остават същите, както тогава в Монтевидео. Независимо дали става въпрос за мач, в който се решава титлата в английската Висша лига, или е двубой в групите на световното, в който той и съотборниците му имат нужда от победа на всяка цена, Луис Суарес е “ол ин”, слага на масата целия залог и не признава компромиси. За него това никога не е просто футбол. От едната страна са охолният живот, безопасността, щастието, русокосата красавица, твоята първа юношеска любов, която сега е твоя съпруга. От другата - бедността, прашните улици на Монтевидео и работата като портиер. Има ли избор?

Разбира се, освен право на избор във футбола има и правила. И сега тези правила ще се стоварят с пълна сила върху нападателя, който вече е по-известен като Канибала. Няма да е сензация, ако въобще футболната му кариера приключи. Хич не изглеждат празни приказки заплахите на ФИФА за двегодишно наказание, инспирирани най-вече от британските медии, които не могат да му простят нито двата гола на световното в Бразилия, които ги изхвърлиха още в предварителната група, нито дори това, че именно той, а не някой британец стана голмайстор и най-добър футболист на Висшата лига.

Започнаха да го зарязват и тези, които сега би трябвало да го подкрепят - спонсорите. От “Адидас” се събраха на спешно заседание да решават какво да правят, а от букмейкърската къща “888” вече дори се отказаха от него. За сметка на това в Уругвай сигурно ще му вдигнат паметник.

Едуард Папазян, в. "24 часа"