Защо Германия не заслужава световната титла

Малко прибързано мнозина от хората побързаха да коронясат за световен шампион Бундестима след разгромните им победи над Англия и Аржентина. Разбира се в това няма нищо лошо. Но докато за националисти като немците това е нормално, то захласването на останалата част от света е прекалено. Да, отборът на хер Льов демонстрира някакъв вид  атрактивен футбол – атакуващ, забавляващ, изпълнен с  много голове и красиви отигравания - точно това, което един футболен запалянко иска да гледа, когато отиде на стадиона или седне пред телевизора.

Няма спор, че точно същият този отбор от млади играчи е изключително талантлив, няма спор  и относно красивата игра на отбора. Не мога да отрека изписаните хвалби  по адрес на Бундестима по време на този шампионат. Но, не мога да се съглася, че заслужава Световната титла. И ако се вгледаме малко по-детайлно в нещата и направим малък анализ на ситуацията ще разберем защо.

Уругвай, Холандия, Испания, Германия. Да! Противно на очакванията или не, на футболните специалисти, а и на цял свят, точно тези четири отбора останаха да спорят за най-големия футболен трофей.  Преди началото на шампионата никой не слагаше в сметките отбора на Йоаким Льов. Сега – всеки го определя като фаворит. Силно нападение, добре организирана защита, красива игра, победи над гръмки имена като Англия и Аржентина.

Но всъщност колко от казаното се оказва истина и нека блясъкът от победите не ни заслепява. Без да искам да обиждам някой, но за какво нападение става на въпрос. Да вкарваш на кенгурутата от Австралия и на чернокожи момченца от Гана, откога се смята за успех? Дори отборът на Фабио Капело нямаше как да бъде препятствие с изморените от дългия сезон в Англия играчи, които не могат дори Алжир да бият, да не говорим, че на моменти им трябваха и компаси за да се ориентират къде се намират. Очаквана беше и победата над Аржентина.

Все пак Дон Диего не се и опитваше да реди състава, а просто ги пускаше на терена. И чувайки, че притежавал най-добрите нападетели им нареждаше да атакуват, забравяйки за второразредните си защитници, които се превърнаха в лесна плячка за нападателите на Германия. Всъщност Бундестима до сега изправи ли се срещу отбор добре организиран, отбор с лидер и стълб в отбраната си. Като се замислим да. Сърбия и Неманя Видич успяха да се справят с уж атомната атака на немците. А то за каква атомна атака говорим. Клозе и Подолски, които за целия си сезон в Бундеслигата имат общо на сметката си 4-5 гола?

Точно толкова, колкото и до момента на шампионата. Така, че не трябва да се очакват повече чудеса от тях. Още повече, че сега се изправят срещу отборите с най-добрите защити. Отбори, построени добре тактически, имайки за цел успехите. Прибавете към това и факта, че архитектът Мюлер ще отсъства от терена и думите ми ще имат покритие.
И така, сега по пътя им към „заслужената“ титла според мнозина, отборът на Германия се изправя срещу Испания. Същата тази Испания, която е определяна като най-добрият отбор в света към момента. Същата тази Испания, която натри носа на немците на финала на европейското преди да се окичи със златото. Откъдето и да го погледнем испанците разполагат с най-силния си отбор – доказани играчи на всички линии, отличен голмайстор в лицето на Вийя, изпипани бойци като Алонсо, Шави, Пике, Рамос.

Мнозина са ги изхвърлили от сметките заради безличните игри, но забравят, че и Италия преди четири години грабна титлата по същия начин без да впечатли кой знае колко, разплаквайки именно на този етап домакините от Германия с двете им донесени „пици“ от Дел Пиеро и Гросо в продълженията на мача. Запазвайки отбора си от Евро’08 с малки изключения, Испания вече пренаписа футболната си история с достигането си до този етап и няма намерение да спира до тук, както  и няма да е незаслужено да я дозавърши със златни букви.

Да, защото този точно този отбор на иберийците го заслужава.

Но дори и това да не стане, дори и Бундестима все пак някак да успее да преодолее Испания и  да стигне до финала, там ще ги чака единия измежду Уругвай и Холандия. Малцина помнят, че именно южноамериканците са една от футболните сили в света с двете си световни титли. Вярно след 1970 година отборът изчезва почти от картата на световните финали, но кога ще има по удобен случай от този, да се завърне с гръм и трясък. Не е за пренебрегване фактът, че отборът се води от доказан специалист като Оскар Табарес, който отлично  знае как да използва козовете на отбора си – сплотения колектив и лидера в лицето на Диего Форлан, всички жадуващи да възвърнат позагубения блясък на страната си.

Що се отнася до Холандия каквото и да кажем струва ми се, че ще бъде малко. Лалетата винаги тръгват с големи амбиции, и винаги се връщат разочаровани в родината си. Но този път не е така. Този път отборът изглежда някак различно, одухотворен може би. И те подобно на Испания разполагат в момента с най-талантливия си отбор, стремейки се към тоталния футбол от онзи тим на Холандия, който така и не донесе жадувана от всички световна титла за тази велика футболна нация. Да не подминаваме и факта, че Холандия спечели квалификационната си група по пътя кам световното без загубена точка. Успя да го направи и тук в ЮАР. Отстрани не кой да е, а  най-голямата футболна нация на света, сочения от всички за фаворит петкратен носител на трофея Бразилия. Няма как да не призная, че именно този опитен отбор, демонстрирайки ни дух начело със Снайдер, Робен, Ван Перси, Кайт и Ван Бомел, заслужава липсващата им световна купа.

Сега оставям на вас да помислите дали имате основание да твърдите, че Германия заслужава титлата. Да, Бундестима винаги е бил и ще бъде велик. Но този отбор е прекалено млад. С какво е доказал пред себе си и пред света, че заслужават най-голямото футболно отличие? Имат ли играчите психиката и манталитета да стигнат до край? И как ще се справят със зажаднелите за успех  отбори на опитния европейски шампион Испания, възвръщащия блясъка си тим на Уругвай и чакащия своя звезден миг отбор на Холандия.
Несъмнено този отбор на Германия ще заслужи да  донесе много радости на привържениците си в следващите години, но безспорно това няма да бъде неговия шампионат.

Христофор Атанасов от Габрово, специално за "Топспорт.бг"