"Никога не отписвайте Германия", е основен принцип във футбола. И има защо! Със седем световни финала в историята си, Бундестима не е пропускал да достигне поне 1/4-финалите във всеки турнир от 1982-а насам. Колкото да потвърди пророческите думи на Гари Линекер, че във футбола всеки играе каквото може, но накрая винаги печелят немците, отборът на Йоахим Льов премина през квалификациите без загуба и се справи с предизвикателството Гус Хидинк и Русия.
Полузащитникът на Челси Михаел Балак е безспорният лидер на тима и няма търпение да се възползва от последния си шанс на голямата международна сцена, след като Германия не успя да спечели финалите за световната купа през 2002 г. и за европейската през 2008-а.
Въпреки скромната си публична персона, Мирослав Клозе е другият авторитет в съблекалнята. С 48 гола в 93 мача той е поразително близо до легендата Герд Мюлер (68) и източногерманската машина Йоахим Щрйх (55). Несекващите попадения на стрелеца от полски произход обаче рязко контрастират с противоречивата му клубна кариера и ролята на резерва в Байерн.
Впрочем Льов заяви, че няма да обърне гръб на Клозе и дългогодишния му партньор в немската атака Лукас Подолски, също с полски корен. И двата ще бъдат в списъка от 23-има, които ще отлетят за ЮАР, а селекционерът дори обмисля да върне в Мандшафта Кевин Курани. Клозе има само два гола през сезона 2009/10. Подли пък се завърна в Кьолн миналото лято, за да се спаси от изгнанието на скамейката в Байерн, но и неговите голове в Бундеслигата през тази кампания са 2.
Звездата на Шалке 04 Курани не е играл за Германия от октомври 2008 г., когато напусна лагера преди квалификацията с Русия. Той обаче има 18 гола този сезон и единствено Щефан Кислинг от Леверкузен е по-резултатен. Въпреки че Байерн се разписа 66 пъти този сезон, Марио Гомес, който също ще е сред избраните от Льов, вкара само 10 от тези голове.
Предишните две участия на Австралия на световни финали бяха разделяни от 32 години, но бяха свързани териториално - ФРГ'74 и Германия'06. Този път обаче "кенгурутата" са сред най-добрите в света за втори пореден път. Съставът се радва на стабилност и постоянство под ръководството на холандеца Пим Веербеек и се оказа непреодолим в квалификациите в зона Азия, но на финалите срещу себе си европейските звезди на Австралия дори в лицето на Гана ще имат опоненти от най-големите европейски клубове. Тим Кейхил е редовен голмайстор за състава с феноменалната си игра с глава.
Ветеранът от Галатасарай Хари Кюъл носи вдъхновение по левия фланг, а Брет Емертън играе също толкова важна роля от другата страна. Централният бранител Лукас Нийл и вратарят Марк Шварцер със сигурност ще направят трудна задачата на атаките на съперниците.
ФИФА и УЕФА приемат Сърбия за директен наследник на Югославия, но това ще баде дебютът на страната като самостоятелна футболна нация. Най-силната страна на отбора може би е феноменалната му защита с имена катго Неманя Видич (Манчестър Юн), Бранислав Иванович (Челси) и Ивица Драгутинович (Севиля). Деян Станкович е в отбора вече повече от 10 г. и сега е негов капитан. Заплахата в атака пък идва от зевзди от по-ново поколение като бързите крила Милош Красич и Милан Йованович.
Преди четири години Гана дебютира на световни финали, но едва ли мнозина да били изненадани от второто поредно класиране на "черните звезди". отборът може и да не разполага с атакуващата мощ на другите африкански представители, но вероятно може да се похвали с най-добрата полузащита в лицето на Майкъл Есиен, Стефан Апия и Съли Мунтари. Травмата на Есиен обаче поставя под въпрос участието му.
Съмнителна е формата и на вратаря Ричард Кингстън, който е съотборник в Уигън със сръбския номер 1 Владимир Стойкович, макар двамата да са всъщност втори и трети избор в клуба си. Накрая проблемите на Германия в атака, могат да се окажет не толкова големи. Поне в групата...
