"Спрян". Пет букви, гравирани в мрамора. Проектът на "Сунин" за Интер е "спрян". Това са фактите, Антонио Конте ги повтори веднага след разочарованието 1:2 срещу Юве в първия полуфинал за Купата на Италия. Корпоративната буря върху главата на екипа има тежест: треньорът очакваше много повече след първата година на бурен растеж, а вместо това през август и особено през януари той стана свидетел на отстъплението на китайския собственик, принуден от режима в Пекин да затвори кранчето.
Всъщност "Сунин" продължава да търси нови инвеститори, а британският BC Partners представи официалната си оферта: необходима стъпка, която ще подтикне клуба да свика Съвета на директорите, който да разгледа предложението, но едва ли ще доведе до нещо. Защото разликата от 200 млн. евро за оценката на клуба е прекалено голяма, за да бъде преодоляна.
Във всеки случай Конте изживява този момент с опасения и реализъм. Досега бандата на Антонио не е била разсейвана от слухове въпреки забавените заплати и отсъствието на собственика. От съществено значение е никой, дори несъзнателно, да не дръпне щепсела предварително. Разбира се, през последните месеци някои бяха по-полезни за каузата, а други предприеха опасни стъпки назад. Полуфиналът за Купата на Италия извади всичко наяве. Без Лукаку и Хакими Интер не е същият. И тогава има такива, които "изяждат" головете (Санчес) и такива, които ги подаряват (Ханданович), без да забравяме капризите на Видал, далечен роднина на воина от периода му в Ювентус. От едната страна са хората за скудетото, а от другата са онези, които трябва много да се подобрят, за да изминат целия път. В средата е Конте с морков в ръка.
Винаги Юве
На фона на тази ситуация е Ювентус, който не може да бъде заобиколен. Вечният съперник и този, за който се смята, че има най-добре екипирания състав. Пред Интер има 19 мача - най-много 20, в които Конте ще трябва да стиска палци и да се надява, че избраните от него войници винаги са на разположение. Трио преди всичко - Лукаку, Лаутаро и Барела. Те наистина са незаменими, без тях Интер става почти нормален отбор - амбициозен по презумпция, но не и по технически параметри. Към това трио е добре да се добави и четвърто име, което не е предало, а наистина се е изкачило по склона - Брозович е на светлинни години пред Ериксен, въпреки последните признаци на съживяване у датчанина.
В затруднение
Добре е да се опрете на сигурността. Когато Конте говори за спиране на проекта, препратката се отнасяше и до пазара, а няколко попълнения биха били достатъчни за атака на върха. Вместо това Интер живее в преследване и надежда. Надява се Ханданович да се завърне, за да донесе реални точки в класирането: досега това се случи само срещу Наполи. Надява се Видал (който няма да бъде глобен за протеста след смяната срещу Юве) да не издиша физически във всеки мач сред 60-ата минута, принуждавайки треньора да го извади. Или пък другият чилиец - Санчес, да започне да вкарва. През тези неща преминава шансът на нерадзурите за титлата. "Смачкване на всички" според цитата на президента Стивън Жан днес вече не е цел. По-добре отборът да се придържа към по-земни неща: точки в класирането. Те, за щастие, все още не са "спрели"...
