Нешка Робева е единствената треньорка в света, която в продължение на дълги години подготвяше по няколко световни шампионки. Елементи от съчетанията на нейните момичета се копират до днес. В периода 1976-1999 г. Робева е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. За 25 години нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни титли и 10 европейски.
"7 дни спорт" потърси Нешка Робева по повод възраждането на българския насамбъл.

- Г-жо Робева, как ще коментирате последните успехи на българските гимнастички?
- Всички сме много радостни с това, което постигнаха. Още снощи ги поздравих. Моята френска приятелка Зоя, която е голям фен на гимнастиката, веднаги ми съобщи добрата новина. Тук, в залата на Герена, всички сме наистина щастливи.

- Можем ли да говорим за ренесанс на българската художествена гимнастика?

- Аз съм от хората, които предпочитат да не говорят предварително. Прогрес определено има, но все още е прекалено рано да се говори за ренесанс. Най-хубавото е, че имаме състезателка като Силвия Митева, която доказва, че все още в България се раждат деца, които желаят да играят, обичат гимнастиката. Много години тя беше в сянката на другите и въпреки всичко не се отказа, не се обезвери. За частица от секундата дори не си помисли да спре. Ето това ме обнадеждава.

- Ансамбълът взе титла във втори Гран При турнир. Това какво стойност има?

- Нещата са различни. Ансамбълът е много атрактивен и момичетата са много силни, но индивидуалният турнир е друго нещо. Аз съм била винаги индивидуална състезателка, затова имам афинитет. В ансамбъла отговорността е много тежка. Там всеки отговаря за другия, не само за себе си. Определено обаче българската гимнастика преживява добри дни.

- Как оценявате представянето на отделните уреди в Тие?

- От много време не се беше случвало. Лентата специално е силният уред на Силвия.
Тя има прекрасна пируетна техника което говори за високо майсторство. На този уред пируетите са най-важното упражнение.

- Къде е тайната за успеха? В таланта на състезателките или в работата на треньорите?

- Да ви кажа право, и аз не мога да дам еднозначен отговор. При всяко положение трябва да има мотивирани състезателки. Трябва да има мотивирани треньори, знаещи и можещи. Когато между двете страни се получи спойка, тогава идват и резултатите.

- Правилна ли е насоката, в която работи главният треньор Илияна Раева?

- Щом резултатите са добри, значи Илияна работи добре. Такава е логиката в спорта. Целият процес е много сложен. Все пак трябва да има и известна доза шанс. Мисля, че Илияна има амбицията да обедини най-добрите състезателки. А най-важното е, че има желанието да върне името на школата.

- Специалистите във вашия спорт се броят на пръсти. Каква е причината?

- Причината е ясна. Не са добре платени, няма база. Няма преспектива за развитие на спорта. Изключително много падна нивото на младите специалисти, защото спортът освен призвание, е и наука. Човек трябва много да учи, много да знае, много да се образова, за да усъвършенства състезателите си, като им запази здравето. За съжаление нашите големи специалисти, особено при подрастващите, заминаха за чужбина.

- Добро впечатление прави представянето на девойките.

- Много талантливи деца. Изключително талантливи. Дано да имат късмет.
Спортът е и голяма доза късмет особено при нас, където всеки момент съдиите могат да скроят някой номер. Девойките се представят отлично и имат наистина добро съчетание.

- Развитието на кои състезателки следите по-отблизо?

- При нас тренират Кристина Илиева и Габриела Симова. Кристина е все още при девойките, а Габи е при жените. И при двете обаче процесът на израстване не е завършил. Получават доста травми и в момента по-важното е да ги запазим. Пък дори и тяхната изява да бъде забавена. Двете деца са с много големи възможности.

- Имат ли бъдеще всичките тези момичета в България?

- Както виждате, Силвия Митева има бъдеще тук. И тя можеше да отиде на друго място да се състезава. Също така имаше и правото да се чувства обидена, но остана да работи в България и ето че дойде и нейният ден, както се казва. Въпросът тук е дали човек обича това, което върши. Дали харесва това, което прави, а у нас все още има добри треньори.

- Според вас защо България загуби позициите си в световната художествена гимнастика?

- Страната ни в какво не изгуби позициите си? Един преход, който трае 20 години и в който агресивната посредственост изтласка всичко можещо и знаещо, защото беше убедена, че някой й пречи. По този начин не само в спорта и в много други области, ние прекъснахме връзката с традицията. Изгонихме по чужбина можещите хора. Получи се невероятен срив.

- Може ли вашият спорт да отвори нова страница?

- Постепенно. Израстват кадри и стават на средна възраст. Те вече трупат опит, формира се кръг от специалисти. Работят и много ми се иска да се обединят, защото всяка една от тези, които са минали през старата школа, е творческа натура.

- Откъде трябва да се тръгне?

- Големите грешки се допускат именно в подготовката в ранна възраст.
Младите треньори в България знаят малко
Казвам го с огромно съжаление. Малко знаят за физиологията на детето, за психиката. В повечето случаи претоварват децата. Не с лошото желание, а от доброто желание техните деца да изпъкнат. Тук се получава невероятен травматизъм и много ранно прекъсване на спортната кариера.
Някои упражнения трябва да се забранят

- Миналия месец в Благоевград призовахте за приемането на нов закон за спорта. Защо?

- Защото сегашният е недомислен и осакатен. Той натежа от некомпетентни намеси и от натрупване на лични интереси. Харесвам Весела Лечева като голям спортист, но не смятам, че българският спорт трябва да бъде унищожен именно от големите спортисти.

- Скоро ще ни изненадате ли с нов спектакъл, подготвяте ли нещо?

- Работим в момента върху музика и песни на АББА. Ще бъде наречен "АББА парти". Очаквайте го скоро.