Еуфорията около Барса е пълна. Роналдиньо изглежда достатъчен за цялата група. Но не е така. Сред каталунците е помощник-треньорът Йохан Неескенс. Име, което кара тези, които са го гледали на живо, при това в София преди повече от 30 г., да потръпват. Вълнуват се и тези, които само са чували за него, защото Неескенс е световна футболна марка.

Когато Аякс вилнееше из Европа, за него се казваше: "Ако Кройф е стрелата на тима, то Неескенс е неговият лък". Достъпът до Гранд-хотел София съвсем не е лек. На входа не допускаха никакви журналисти. Докато излезе един медиен шеф от каталунския клуб. Влязох заедно с испанските колеги, като показах международната си журналистическа карта. Неескенс отначало ми отдели само 5 минути, но накрая запали цигара от вълнение, след двайсетминутно интервю около най-важните събития в неговия бурен футболен живот. Йохан говори само за "Топспорт".

- Йохан, благодаря ви за отзивчивостта. Помните ли мачовете с ЦСКА през 1972 и 1973 г.?
- Двубоите между ЦСКА и Аякс бяха страхотни. Първите два мача през 1972 г. бяха с Йохан Кройф. Спечелихме и двете срещи - с 3:1 в София и 3:0 в Амстердам. Следващата година Кройф отиде в Барселона, когато се срещнахме пак. На наш терен бихме с 1:0. После паднахме с 0:2 след продължения от един голям отбор на ЦСКА (София)(изрича буква по буква името на "армейците"). Те бяха по-добри от нас и заслужено ни елиминираха.

- А спомняте ли си срещите отпреди 30 години с Левски, срещу който Барса сега играе?
- О, да и в двата мача бяха вкарани ужасно много голове. В Барселона победихме с 4:0, а в София Левски спечели с 5:4. За много кратко време (б.а. до 10-ата минута) губехме вече с 0:2. После започнахме да се гоним в резултата - 2:1, 2:2, 3:2, 3:3, аз вкарах дузпа за 4:3 за Барса, а в последните 3 минути ни вкараха два гола, като последният беше от дузпа за 5:4.

- Заради невероятния тим на Аякс от 70-те много българи бяха влюбени и в националния тим на Холандия. Кажете какво се случи на финала за Мондиал'74, за да загубите от Германия (1:2), след като във вашата страна дори бяха отпечатали пощенски марки с ликовете ви като световни шампиони?
- Ще върна лентата отначало. Помните, бяхме в една група с вас. Бихме Уругвай с 2:0 и после направихме 0:0 с Швеция. След това ви победихме с 4:1, като аз вкарах две дузпи, едната от които трябваше да я пребия. Между другото на българския вратар (б.а. Стайков) съм му вкарал общо 5 дузпи, като се сметнат и тези от мачовете на Левски с Барселона.

Та, да продължа за това лудо световно първенство. Мачът срещу вас бе началото на серия от много силни игри - бихме ГДР (2:0), Аржентина (4:0) и Бразилия (2:0). Във всеки от тези мачове бяхме свикнали да играем пред 25 -30 000 наши фенове, които идваха от Холандия да ни поддържат. И накрая стигнахме до финала с Германия, които бяха много добър отбор. Те имаха домакинско предимство. А за финала ни дадоха едва 5 000 билета.

- Правилно бе половината от местата да бъдат за холандски фенове, а другата за германски. В крайна сметка от 80 000 на стадиона, 75 000 бяха германци. Но въпреки това в самото начало отсъдиха дузпа за нас и аз я вкарах. Това увеличи вярата ми, че ще спечелим. Немците стигнаха до равенство също след дузпа, вкарана от Брайтнер. Но за мен нямаше основание да се отсъди най-тежкото наказание. За нещастие в края на полувремето получихме и втори гол от Герд Мюлер. През втората част  направихме всичко възможно да променим резултата, но Сеп Майер беше изключителен. Той спаси няколко невероятни удара. За нещастие загубихме този мач, но мисля, че на това световно първенство показахме, че Холандия игра най-атрактивен футбол.

- Сърдите ли се още на Пасарела за удара с лакът в лицето ви на финала през 1978 година, когато ви потече кръв?
- Не, това се случва във футбола. Понякога те удрят, понякога те ритат. Друг път го правиш ти. Нормални неща в играта. Освен всичко, това се случи на финал за световно първенство, където и двата отбора имахме огромно желание да спечелим. Аз съм забравил за тази случка и не тая никакво лошо чувство. Пасарела беше страхотен футболист. И не само той. Също така много големи фигури бяха Ардилес, Кемпес, Олгин. И пак за наше нещастие, ние играхме на финал отново срещу отбора домакин. Това ни се случи за втори пореден път след мача с Германия. Жалкото беше, че 2 минути преди края на редовното време Рензенбринк уцели гредата.

В този мач Кемпес игра много силно. Вкара ни гол в редовното време, а след това и още един в продълженията. Накрая Бертони фиксира крайното 3:1. Въпреки това, ние пак направихме много силно световно първенство и съм горд, че съм участвал на такива паметни финали.

- А какво ще кажете за Пасарела, когато като треньор на Аржентина накара всички национали да се подстригват?
- Тук пак ще върна нещата малко назад. През 70-те, когато играеше и Пасарела, всички носехме дълги коси, защото такава беше модата и във футбола, и в музиката. Моите любими групи навремето бяха "Ролинг Стоунс" и "Битълс", а от холандските "Голдън Иринг" с хита "Radar love", както и "Фокус". Но да се върна конкретно към Даниел Пасарела. Той също носеше дълга коса. Поради тази причина аз не мога да разбера, защо като стана селекционер реши, че всички, които имат дълги коси трябваше да ги подстрижат. Явно на него това не му се е нравело. Но той самия игра на финал за световно с огромно киче и никой нищо не му каза тогава.

- Какъв ви е споменът от периода с Франц Бекенбауер в Космос (Ню Йорк)?
- Играхме 3,5 г. заедно. Той беше един от най-големите футболисти за всички времена. Като човек е невероятен джентълмен. Има страхотно виждане на играта, раздаваше фантастични пасове, а техниката му беше брилянтна.

- Какво ви е мнението за Ринус Микелс?
- Това е треньорът, който записа Аякс във футболните книги. Той създаде тоталния футбол и ние започнахме да го прилагаме. Този стил на Аякс впоследствие се оказа много успешен. Мисля, че Ринус Микелс е един най-големите треньори в света.

- Кой е най-големият ви мач с Аякс и с Барселона?
- Много са. Но ако трябва да избера, те са два. С Аякс срещу Бенфика на Еузебио през сезон 1971-72 година на 1/2-финал за КЕШ. Двата мача завършиха 1:0 за нас и 0:0. С Барса безспорно си спомням финала за КНК през 1979 година в Базел. Бихме с 4:3 (след прод.) Фортуна (Дюселдорф). Аз не вкарах, но изработих почти всичките голове.

- Бяхте прочут дузпаджия, каква е вашата тайна?
- Нямам никаква тайна. Залагам топката на точката за изпълнението на дузпата. Засилвам се от 7-8 метра и тръгвам към топката с намерение да вкарам гол. Удрям много силно. Винаги бия дузпите с идеята, че дори и вратарят да успее да я докосне, тя пак да влезе във вратата. Този начин се оказа много успешен и това ми доставяше радост.

- Може ли да се каже, че Холандия от 74-а и 78-а, както и Унгария от 54-а ще останат в сърцата на хората като красиво губещите отбори?
- Много е трудно да бъдем сравнявани с Унгария на незабравимия Пушкаш, защото ни дели период от 20 години. Ние, както и те, играехме с цялото си сърце и защитавахме докрай цветовете на нашите страни.

- Когато бяхте малък кой играч харесвахте?
- Ноби Стайлс и тогавашния тим на Манчестър Юнайтед. Много исках да играя с Джордж Бест и Боби Чарлтън в един отбор.

- А от българските играчи кои си спомняте?
- Много харесвах битките от мачовете между Аякс и ЦСКА с Димитър Пенев. А в по-скорошни години ми харесваше Христо Стоичков.

- Кое за вас е по-лесно - да сте играч, треньор или телевизионен коментатор?
- Без съмнение треньор е най-доброто нещо. Защото наставникът може да работи с играчите си, предава им идеите си. Както и да коригира някои от действията на футболистите, да ги насочва. Аз предпочитам да съм на игрището, а не пред екрана като журналист и анализатор. Мисля, че е много по-хубаво да работиш като треньор.

Име: Йохан Якоб НЕЕСКЕНС
Роден на: 15.09.1951 г. в Хеемстед, Холандия

КАРИЕРА КАТО ФУТБОЛИСТ
Сезон Клуб 
1969/73 Аякс
1974/79 Барселона
1979/84 Космос (САЩ)
1984/85 Грьонинген
1986/87 Форт Лодърдейл Сън (САЩ)
1988/90 ФК Баар (Швейц)
1990/91 ФК Цюг (Швейц)
Мачове за Холандия: 49
Голове за Холандия: 17
Дебют с националния отбор: 11.11.1970 г. срещу  Германия

УСПЕХИ КАТО ФУТБОЛИСТ С АЯКС
КЕШ - 1971, 1972, 1973
Суперкупа на Европа - 1972, 1973
Шампион на Холандия - 1972, 1973

УСПЕХИ С БАРСЕЛОНА
Шампион на Испания - 1974
Кралска купа - 1978
КНК - 1979

УСПЕХИ С НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Световен вицешампион - 1974, 1978

ТРЕНЬОРСКА КАРИЕРА
Неескенс бе помощник на Гуус Хидинк на Холандия по време на Мондиал'98 г. Когато Франк Рийкард поема националния тим през 1998 г., Неескенс остава на поста помощник-треньор и при него до края на Евро 2000. След това е назначен за треньор на НЕК Ниймеген, като извежда тима до първото му евроучастие след 20 г. през 2003-а, но през 2004 г. е уволнен поради слаби резултати. През декември 2005 г. става помощник треньор на Австралия, отново след покана на Гуус Хидинк, където е до 2006 г. След това се завръща в Барселона, в екипа на Франк Рийкард.