Българският национален отбор изпраща най-разочароващите квалификации в новата си история - пет мача, пет загуби, нула точки, един отбелязан гол и цели осемнадесет допуснати.
С три автогола сме "първи" в класация, в която никой не иска да води. Тежко е. Болезнено е. Но още по-тежко е друго - атмосферата, в която тези момчета трябва да играят.
В последните дни националите ни отнасят удари отвсякъде - медии, анализатори, фенове. Всеки е експерт. Всеки знае по-добре. Всеки сочи с пръст.
Източник: startphoto.bg
След мача с Турция слушахме за "прокоба от автоголове", за "страшно ниво на несигурност", за "тотална липса на класа". Някои коментатори дори ги нарекоха "най-слабите в историята".
И все пак - в същия този мач момчетата излязоха с повече самочувствие, отколкото в който и да е друг двубой през кампанията.
Да, паднахме. Да, автогол. Да, дузпа.
Но не паднахме без борба.
Самият Филип Кръстев обясни защо това се случва:
"От години излизаме психически смачкани. Не си вярваме. Трябва да се подкрепяме"
"Това е присъда за всички българи - ние сме продукт на държавата, в която живеем"
Това са думи на човек, на когото му пука какво се случва с националния отбор, а не на футболист, който търси оправдания.
След загубата в Бурса Александър Димитров не посочи нито един футболист.
Не хвърли вината върху млади момчета, които и без това играят под постоянен натиск.
Не говори за съдии, не говори за лош късмет, не говори за "тия толкова могат".
Напротив - думите му бяха ясни:
"Хареса ми отношението и характерът на отбора".
"Всички изиграха мача на максимума".
"Критиките да са към мен, а играчите да бъдат оставени на мира
Това е позиция, която заслужава уважение. Той не се оправда, не нападна своите футболисти. Напротив - защити ги.
И тук идва неизбежното сравнение: Това, което не направи Георги Иванов - човекът, от когото се очакваше точно такъв гръб.
Президентът на Българския футболен съюз влезе в конфликти, прехвърляше вина, говореше за "манталитет", за "слаб материал", вместо да предпази отбора.
А един директор - особено национален - трябва да пази. Не да хвърля.
Димитров, колкото и да бъде критикуван за тактика или резултати, постави щита там, където трябва - пред младите.
И как този отбор да вдигне глава, когато ние сами я държим надолу?
Истината е проста:
Не можеш да искаш успехи от човек, който никога не чува дума на подкрепа.
Тези футболисти играят в страна, в която:
-
всичко се подиграва,
-
всичко се омаловажава,
-
и всички сравняват - с волейбола, с гимнастиката, с Насар, с 94-та, с всеки, който някога е бил успешен.
Но забравяме нещо важно:
Онези успели спортове имат едно - работа в екип, подкрепа, доверие, визия.
Точно както казват Любо Ганев и Невяна Владинова - Успехът идва, когато всички работят заедно и когато младите имат кого да следват.
Във футбола обаче често чуваме обратното:
"С тези толкова"
"Нямаме играчи"
"Нищо не става от тях"
Кой би играл с високо вдигната глава при такива думи?
Изводът е ясен
Да - резултатите са слаби.
Да - тази статистика боли.
Да - предстои да избегнем историческо дъно само ако в последния мач срещу Грузия покажем лице.
Но е време да признаем и нещо друго:
Нито един млад футболист не може да успее в среда, която го унижава повече, отколкото го изгражда.
И ако искаме промяна, тя няма да почне от схемата на игра.
Няма да почне и от следващия треньор.
Тя започва оттам:
Да не късаш крилете на собствените си играчи, преди още да са полетяли.
bozia-ivanov
на 18.11.2025 в 23:07:37 #28Разбира се,че със зомбита е безсмислен спора—освен това че са лъжци и манипулатори като червеношапковото уродливо джудже—лефскарин,невъзвръщенец и родоотстъпник,но са и функционално неграмотни.Добавям и разяснявам но не за тези фашизоиди като него—това четирикратно по-високо от сегашното на посоченото от мен съотношение означава простичко,че България се е развивала 4 пъти по—добре от сега и то във всички области.Благодарение на което и населението беше двойно повече ,и страната НРБ бе на 28—мо място в света по класация на ООН за индекс на човешко развитие(сега е някъде към 58—мо ли,68— мо ли,спорно е)—нищо общо с лъжите,манипулациите и нелепиците,излезли от чаршафите на мучащото джудже…..
the_shooter
на 18.11.2025 в 14:53:31 #27Ватерло, аз констатирам, че въобще не си вникнал в това което съм писал! Жив и здрав!
waterloo
на 18.11.2025 в 13:38:01 #26Стрелецо! Констатирам че освен че не познаваш биографиите на повечето комуняги от някогашното "Доброутро" , явно не си и от столицата. Някогашноте номенклатурчици не държаха особено много на селския си произход и рядко се мяркаха по родните си села, макар че добросъвестно се грижеха да им създават поминък било то с някое заводче или друга соцпридобивка. Те поначало си имаха достатъчно резиденции, ловни и горски домове, резервати и всякакви други "благини" съпровождащи всекидневието им. Тогавашната номенклатура нямаше поршета а предпочиташе предимно мерцедесите и то след като захвърлиха чайките и волгите. Последните останаха за употреба на провинциалната комунистическа върхушка. Жив и здрав да си!
the_shooter
на 18.11.2025 в 13:31:11 #25А България не е само София, Пловдив, Варна и Бургас! Даже хич не е само! Ама не ни брига! Боли ме шмайзера щом е извън входната ми врата. Няма нужда Фифо след като са го направили пиян морков да ми обяснява, че понеже държават била скапана и футболът ни е скапан! И като гледам кви пари се наливат в публичния сектор с цел да се харесат на електоратът, 2026 ше ядем суджука!
the_shooter
на 18.11.2025 в 13:19:12 #24Ватерло, като излезеш от големия град и минеш 50-тина километра по селата започваш да се чудиш дали пък не са били наистина златни или може би тогава по тези села са живяли само тежки комунистически номенклатурчици! Инъче че в София повече мерцедеси и поршета от колкото във всяка една европейска столица е друга тема.
waterloo
на 18.11.2025 в 13:09:11 #231 февруари 1945 г. е една от най-черните дати в българската история. Избиването на една част от интелигенцията и на несъгласните с режима по нареждане на Москва е удар по цялата българска нация. За тази черна страница в историята трябва да се говори, трябва да се знае, трябва да се разказва на младите хора, които са много далеч от тези времена. И нашето поколение не е свидетел на тези репресии, но всички дължим почит на жертвите и близките на избитите и преследваните. Една нация, която избива интелигенцията си, няма как да разчита да се развива напред в годините. Това е срам за хората, които са го извършили, репресиите на социализма са бял геноцид. За заплатите в Политбюро (командният орган на държавата) и на министрите се носеха слухове, никой не ги знаеше. Но се оказа, че са към 12000-13500 лв., от които половината в скапана западна валута - долари. Но имаше система за привилегии за висшата номеклатура. Специално снабдяване, специален внос. В края на 80-те Живков вече внасяше с парите от заеми от чужбина основни храни като боб, лук, картофи, защото след многото реформи селското стопанство го закъса. Приключението завърши с 12 млрд. долара външен дълг. Едни си спомнят соца с умиление за младостта си, други с безгрижието – живеехме като под похлупак, еднакво бедни, но минимално осигурени. Мнозинството с радост посрещнаха падането на Живков и комунизма, за да се разочароват след няколко години. Но още в началото на 90-те мнозина се разбягаха по света, след като паднаха изходните визи и телените мрежи по границата. За двайсет години около 2 млн. българи заминаха за чужбина, като емигранти или временни гастарбайтери. Да търсят по-добър живот от българските условия. България произвеждаше нафтови отоплителни печки. Истинско разхищение – нафта за отопление. Те имаха регулатор с въртящо се копче от 1 до 6. Оттогава е лафът „Всичко на 6”. Никой не санираше, не търсеше енергийна ефективност. Първа атомна в Козлодуй бумти до пръсване, печките – на 6, а от некачествената дограма подухва. И дойде моментът всичко да се плаща… Сега, който е свикнал да плаща по няколко лева за отопление, иска пак държавата да поеме дълговете на топлофикация, да държи ниски цени…При соца много ценени бяха професии като бензинджия, барман (тогава имаше лаф – за да станеш барман, трябват връзки с Политбюро), които изкарваха пари с разни финтове. Водопроводчици, автомонтьори – това бяха галениците на социализма. Поради особеностите на тодорживковия режим тук, за разлика от други соцстрани, не се разрешаваше и най-малката частна инициатива. Нямаше частни сервизи. Всички бяха на държавна работа, а отделно взимаха в брой на ръка. Склададжиите (за някои видове дефицитни стоки) бяха също много престижна длъжност. Плащаш си хладилника в магазина, а отиваш с кола да го вземеш от склад край София. Ако се уредиш с връзки Като се роди дете или като влезе в техникума, дядото, родителите му правят вноска за кола. До сватбата може да му излезе редът. Вносът на коли на практика беше забранен от живковия режим още от 70-те години – с 200% мито върху цената на колата като нова – независимо на колко е години. И същевременно тогавашното Управление за безопасност и охрана доставяше на семейството на Живков и на висшата номенклатура вносни западни автомобили. Сега в София има регистрирани 1,3 млн. автомобила, някои семейства имат по 2-3, повечето втора ръка, разбира се. Сега много се говори, че цените на бензина при соца били стотинки. Не е точно. Има периоди, в които са били много евтини. Но Брежнев позатвори кранчето в началото на 80-те години, после Горбачов го врътна съвсем. Още към 1985 г. бензинът поскъпна до 78 ст. литъра за обикновения, а за супер А96 – 98 ст. Един резервоар на Лада 1300 – 40 лева, една трета минимална заплата, горе-долу както е и сега. Дизелът беше по-евтин, но нямаше дизелови коли. Само тираджии, работещи в Либия и дипломати, ако си бяха купили чрез „Кореком” „Пежо”-дизел или „Мерцедес”, се радваха на комунистическите цени. Нафтата за отопление беше 15 ст. литъра, около 3 пъти по-евтина от бензиностанциите. Имаше бензини за държавни коли, оцветени с различен цвят, за да се предотвратят кражбите. Истински ниски, за които най-много жали средният българин, бяха цените на тока, водата и парното. На село плащаха по 80-90 ст. ток на месец, също толкова и за вода (поливаха градината от чешмата)… Затова не е чудно как селяни през 70-те са живели с по 30-60 лв. пенсия. Тя (както и сега) е отивала основно за олио, захар, такива неща. Другото си го гледат сами – домати, чушки, кокошки, козичка…Парното в градовете рядко превишаваше 20 лева на месец за среден апартамент. Сега цените в София са непосилни, почти една трета от софиянци не плащат парно с години, държавата замазва положението като натрупва загуби в Топлофикация и дълговете й към Булгаргаз. Енергията не се плащаше по реални цени. Токът на месец в един апартамент беше 3-5 лв., ако не се топлиш с радиатор.Там, където нямаше парно, много на мода бяха акумулиращите електрически печки – по 5-6 киловата. Никой не използва сега такива разточителни печки за отопление. За коли е ставало дума неведнъж при безкрайните сравнения тогава и сега. Тогава се записваш на ред, плащаш 1500 лв. в ДСК и чакаш – за „Лада” – от 13-14 до 17 години. За „Москвич” и „Трабант” – от 2 до 5-6 години (разликите в годините се дължаха на разпределение по окръзи и др.). Нова „Лада 1300“ струваше 6100 лв., „Лада 1500“ – 7300 лв., но поради дефицита на втора ръка двата модела струваха 8-10 хил. лева.
the_shooter
на 18.11.2025 в 13:01:14 #22Абе не е само до пари, погледни квалификациите и виж какви отбори се класират! Даже и нашата група, Грузия да не е с по - голям БВП от България? Футболните ръководители, президенти, спортни директори,треньори всички са заседнали някъде в 90-те, тотално неадекватни на новото време и продукта, който произвеждат (играчите имам предвид) прилича на тях!
waterloo
на 18.11.2025 в 12:56:29 #21Беше пределно ясно, че комунистическото отроче босия-ибаноф # 21 ще цъфне вв форума за да би обясни как по времето на социализма българите имали всичко на доста високо ниво и тогава делът на българския бвп в световния бил близо 4 пъти по—голям от сегашния дял.
Златни бяха бай-Тошовите времена... Особено за комунистическата номенклатура 
bozia-ivanov
на 18.11.2025 в 12:29:39 #20Основното е в лозунга,в некои предишни кръчми в пиндосията—не стреляйте в пианиста,той толкова може.А причината защо толкова може сега ,тя е от ясна по—ясна и е в следното.Как по времето на социализма имахме всичко на доста високо ниво и тогава делът на българския бвп в световния бе близо 4 пъти по—голям от сегашния дял.Или какъв е извода—това и един първолак би могъл да го направи без затруднение,но не и зомбираните булгаристанци…..
the_shooter
на 18.11.2025 в 10:10:21 #19Понеже се навършиха 32 години от победата над Франция, спомнете си тогава французите как действаха - набиха им шита на всичките си звезди кантона, Жинола, Минола - аста ла фиста бейбе!
the_shooter
на 18.11.2025 в 10:07:27 #18Трябват треньори чужденци с визитки, като се почне от младежите и се стигне до представителния тим. Тези момчета са бита карта, Десподов, Фифу, Мифу всичките са един дол дренки. Трябва да се работи още малко с младите и за следващия квалификационен цикъл (не броя лига на конференциите) да са само нови момчета, всичките тези аут! Любо Ганев им показа как се прави!
kfcbm
на 17.11.2025 в 21:05:28 #17Поздравления за Авторката на статията!
Много точно написано и вярно!
Повече такива Дами-и Света ще стане по-Хубав! 
УмеренЦСКА
на 17.11.2025 в 21:02:31 #16Сопрано написа: "Но тука отново опираме до държава, манталитет и желание да работиш правилно." Не зная как държавата в Норвегия се намесва във футбола. У нас футболът е в ръцете на частни фирми, повечето от които са хазартни компании. Има и общински клубове, но те "берат душа" зависейки както от общинския бюджет така и от местни бизнесмени с ограничмени възможности. Единственото изключение е Лудогорец с неговия фармацевтичен бизнес, но в последно време и там нещо закуца. Но към националния отбор Лудогорец няма сериозно отношение вече доста години. В момента неговите национали просто дезертираха. Имали си били по- важни задачи в евротурнира а и в шампионата. С тях и без тях, обаче, май все едно щеше да е.
УмеренЦСКА
на 17.11.2025 в 20:47:11 #15...Напълно съм съгласен с написаното от Алиен Но 13, във форума! Много точно, браво!..
soprano
на 17.11.2025 в 20:42:03 #14Нагледен пример за правилна работа е една Норвегия и един клуб,като Бодьо/глимт,които ги чух за пръв път, когато ги играха срещу ЦСКА преди няколко години.Явно, когато се работи правилно и методично нещата се получават.Щом такива Не футболни държави,като Норвегия могат да създадат играчи на много добро ниво. Но тука отново опираме до държава, манталитет и желание да работиш правилно.
alien_
на 17.11.2025 в 20:22:24 #13Тези футболисти повечето играят в чужбина. Разбира се "играят' е силно казано - седят резерви. Как изведнъж им падна тва самочувствие за 3-4 мача с националния? Викали им че не стават, унижавали ги. Е преди години видяхме колко пъти изкуствено възхвалявани от медиите футболисти излизаха в чужбина със самочувствие до небето, не помирисваха терен и се връщаха. Какво е по-различното сега? Много крехка психика тези уж професионалисти
УмеренЦСКА
на 17.11.2025 в 20:12:26 #12...Ако някой си спомня, преди двадесетина и кусур години и медиите и форумите вряха и кипяха по повод селекцията на националния отбор. Споровете бяха на тема защо пускат тоя или оня, а не други някои. В последно време такива бурни дискусии просто няма и няма как да има. Даже и най- заслепените "цветно" не правят това... Изводът е, че просто няма "материал", а този който го има е това, което е. И няма никакъв смисъл да се претендира, че трябвало било да го "окуражават" за да постигне нещо повече от това, което е в неговите възможности.
УмеренЦСКА
на 17.11.2025 в 20:04:05 #11...Имам впечатление, че катастрофалното представяне на националния отбор в настоящите квалификации не предизвика чак толкова негативни коментари по медиите и по форумите в сравнение с някои минали години, когато представянето на националния отбор със съвсем други играчи беше далеч по- добро... Да направим мислен експеримент, нашите ги бият, а в публичното пространство валят окуражавания, хвалби, надежди! Щеше ли това да промени нещо в резултатите. Според мен нищо нямаше да промени, просто щеше да е малко смешно. ...Мен лично ме възмути публикуваното интервю с Филип Кръстев, цитирано в статията. Този футболист с нищо не е показал, че притежава качества поне над средните за българския национален отбор в момента, но си позволява да прави обобщения даже за "народа". Гадно е, съгласете се, някой който рита в чужди първенства и там няма никакви успехи да "обобщава" по такъв начин. Вече престанаха да вземат интервюта от Десподов, в които тоя се изказваше като някаква "висша форма", сега и от Филип ли да търпим такова фанфаронство... Добре е, че другите национали се въздържат от медийни изяви, вероятно от обикновен "хорски срам". Никой не е тръгнал да ги "линчува" за провалите им. А някакво "окуражаване" може да се появи тогава когато те самите постигнат нещо.
soprano
на 17.11.2025 в 19:37:28 #10Аз съм написал положителна промяна за 5 години примерно,иначе ясно,че за 5 години дори перфектно да се работи не се случват чудеса особено, когато си на дъното на океана. Ама тези години на рестарт,кога ще дойдат никой не знае.Най-вероятно, когато двамата шопари управляващи страната ни, ги няма по един или друг начин.За съжаление тези мафиоти превърнаха спорта в придатък на политиката в България.
viktor-krumov
на 17.11.2025 в 19:25:36 #9Сопрано,дори и днес да сменят президента ,и да взимат само правилни решения,ще са нужни едни 15 години,за да почнем да вадим читави играчи.Това при положение,че клубовете имат желание.Щото и най-добрия президент не може да принуди клубовете да вадят играчи.Може само да създаде условия.5 години са твърде оптимистичен срок.