На 15 февруари, в 24-ия кръг на Серия А, ще се състои поредното издание на „Ла Мадонина", както наричат миланското дерби между Интер и Милан. В този брой на „Архивите са живи" решихме да погледнем от различен ъгъл на това невероятно футболно съперничество. Ще разкажем любопитни подробности за двама велики представители на двата клуба - Джани Ривера от Милан и Сандро Мацола от Интер.

"Двамата с него се обединихме един единствен път. Това бе през 1968 година, когато създадохме асоциацията на футболистите в Италия..."

Това са думи на Джани за Сандро. Тогава е и върхов момент на двамата с екипа на Италия, с който печелят европейското първенство. На четвъртфинала България побеждава в София бъдещия еврошампион с 3:2, но после губи в Неапол с 0:2. Миланското дерби има своята особена история. „Росонери" и „нерадзури" нямат отделни стадиони.

Двата тима играят на едно и също място, което носи две имена - „Сан Сиро" и „Джузепе Меаца". Първото е на светец, а второто - на легендарния футболист, който е два пъти световен шампион с Италия през 1930 и 1938 година. Джузепе играе 13 сезона за Интер, но и три за Милан. В този смисъл дори и клубните музеи са обединени в една зала. Точно там могат да се видят восъчните фигури на Ривера и Мацола в съответните клубни екипи застанали един до друг.

Това са най-непримирите съперници, които носят един и същ номер - 10. Върхът на тяхното съперничество става през лятото на 1970 г. в Мексико. На полуфинала на може би най-великия мондиал Италия побеждава след продължения ФРГ с 4:3 (2:2 в редовното време). Четвъртото попадение за „скуадра адзура" бележи в 110-ата минута тъкмо Джани Ривера, след като преди това в 109-ата минута Герд Мюлер е изравнил за 3:3 и Бундестима на Хелмут Шон се надява на дузпи. Понеже италианците са много темпераментен народ, медиите на Апенините започват да сравняват Ривера и Мацола.

За Джани казват, че има невероятна техника, но е голям индивидуалист, докато Сандро е по-колективен. Тогавашният треньор на „скуадра адзура" Феручо Валкареджи налива допълнително сол в съперничеството между двамата и съответно между Милан и Интер. Финалът за световно първенство между Бразилия и Италия, ръководен от съдията Руди Гльокнер от ГДР, е на 21 юни 1970 година в Мексико Сити на стадион „Ацтека" пред 108 000 зрители.

Наставникът на „скуадрата" хвърля в потрес всички италиански фенове, включително и тези на Ингер - започва срещата с Мацола, но без Джани. При резултат 3:1 за Бразилия, чак в 83-ата минута пуска Ривера на мястото на Бонинсеня, който е вкарал гола за Италия. Вече е късно - даже в 87-ата минута  Карлос Алберто прави резултата 4:1. При завръщането на отбора в Италия Ривера заявява пред пресата: "Другите изгубиха световната титла, не и аз. Изобщо не мога да си обясня защо треньорът не ме пусна титуляр."

„Златното момче", както наричат Джани, още от самото начало на кариерата си има „дребни" проблеми, които трябва да преодолява, дори когато показва, че е много талантлив. Така например, когато вездесъщият Нерео Роко идва в Милан през 1961 година и вижда дошлия година по-рано от Алесандрия Джани, казва на клубния президент Ицоли:

"Това красиво момче бих го взел в моята лична градина, за да му се възхищавам и да ме развлича. Но да говорим, че може да играе футбол на високо ниво, е крайно несериозно."

Истината според медиите е, че приличащият на булдог Нерео Роко не може да си представи как ще тича по терена момчето с вид на красив ученик, който си гледа прическата. Роденият на 18 август 1943 година в Алесандрия Ривера убеждава Роко във фамозните си възможности през 1963 година на финала за КЕШ на Уембли. Там Милан с Чезаре Малдини (бащата на Паоло) побеждава Бенфика с 2:1 с два гола на Алтафини срещу един на Еузебио.

Тогава Ривера хвърля невероятни пасове по целия терен. През 1969 година „Златното момче" Ривера е единственият останал от стария отбор в тима, който печели КЕШ срещу Аякс на 22-годишния Кройф с 4:1. Тук пак проличава съперничеството с Интер. По пътя към финала с амстердамци първият съперник на Милан в турнира е Селтик.
„Трябваше на всяка цена да спечелим, за да покажем, че сме по-добри от Интер, които бяха загубили финала през 1967-а от тях с 1:2 в Лисабон.

Истината е, че направихме нашия си сценарий, изработен от Нерео Роко. Младият ни голаджия Пиерино Прати вкара попадение в първите петнайсет минути  и след това спуснахме завесата на катеначото. Добре, че тогава на вратата Фабио Кудичини (бащата на Карло който сега е в Тотнъм) отблъскваше всички топки на Селтик», спомня си Джани. Така шотландците са елиминирани.

През сезон 1976/1977 в турнира на УЕФА Ривера гостува с Милан, в който е и Фабио Капело, в София на столичния Академик. „Росонерите" губят в невероятен двубой с 3:4 от нашите „студенти", водени от Данко Роев. Мачът в Милано завършва 2:0 за Милан. Ривера гостува в България и два пъти за мачове с Левски - за КНК през сезон 1967/1968 (5:1 за италианците и 1:1 в реванша в България) и за УЕФА през сезон 1978/1979 (1:1 в София и 0:3).

Малко хора знаят, че хобито на Джани е да колекционира платна на художници и скулптори. Също така е участвал във фондация за подпомагане на лечението на прокажени в Индия. В буквалния смисъл на думата Ривела е спасявал човешки животи - като напълно анонимен глас е помагал на хора, които искат да се самоубиват, и ги е връщал към живота. Като общественик влиза в Християн-демократическата партия по време на правителството на Романо Проди и е втори секретар в Министерството на отбраната между 1996-а и 2001-а. Като такъв пристига с правителствена делегация в Пловдив. От 2001 е спортен съветник на кмета в Рим Валтер Велтрони.

Мацола е роден на 8 ноември 1942 година в Торино и е само седем години по-малък от родения на същия ден през 1935-а прочут френски артист Ален Делон. Прякорът на Сандро е Il Baffo, или Мустакатия. В повечето от случаите носи тънки мустаци, досущ като Кларк Гейбъл, който е еталон на ухажор след прочутия филм „Отнесени от вихъра", където играе с Вивиан Ли. Алесандро е син на прочутия Валентино Мацола, който загива през 1949 година.

Тогава Сандро е на седем години. Бащата катастрофира в самолет като играч на Торино на хълма в същия град Суперга през 1949 година, след като отборът се връща от международен мач с Бенфика от Лисабон. Малкото дете е отгледано  от централния нападател на Интер Бенито Лоренци. Хеленио Херера е този, който слага на Мацола номер 10. През 1963-а дебютира за националния отбор срещу Бразилия.

Печели два пъти КЕШ с Интер с фамозния тим през 1964 и 1965 година, в който личат още Факети, Пики, Корсо, Доменгини. През 1967-а ЦСКА играе три полуфинала с Интер, където е и Мацола заедно с Факети. После на финала в Лисабон Интер пада от Селтик с 1:2. След края на кариерата си Мацола работи за Интер, после е спортен телевизионен коментатор. Желанието му е да помогне на Торино - отбора на баща му...