"Много съм щастлив, че Барселона спечели финала - каза Христо Стоичков, който коментира мача по каталунското радио. - "Барса е отбор от друга планета на фона на всички в света. Положения, владеене на топката, удари - по какво може да се сравни с Манчестър Юнайтед?

Почти същите състави играха един срещу друг и във финала в Рим преди две години. Какво се случи? Англичаните улучиха общо четири пъти вратата в два мача. Юнайтед е силен отбор. Заслужено стана шампион на Англия, Но класата на Барселона е съвсем друга. Сбъднаха се прогнозите ми от многото интервюта, които дадох - видях треньор със спокойно лице, уверени в победата футболисти. През 2009-а като лице на Барса за финала бях много по-нервен. Нашите футболисти не обърнаха внимание, че играят в Лондон. Говореше се, че Юнайтед ще е у дома си. Барселона играе на всички стадиони еднакво, а на някои още по-добре - на "Сантяго Бернабеу" и "Уембли".

След мача слязох в съблекалнята, за да поздравя отбора. Прегърнахме се с Пеп Гуардиола и Андони Субисарета. Тук, преди 19 години, започнахме да пишем заедно най-славната история на Барса. Сегашните момчета продължават пътя. Има само една разлика - когато аз вдигах купата, кралицата дойде да ме уважи. Сега я нямаше. Когато седнах пред нея преди 19 години, си отдъхнах. Купата беше в ръцете ми. Сега Патрис Евра от Юнайтед дойде и ме поздрави. Момчето каза: "Опитахме се, но нямаше какво да направим, коментира Стоичков, цитиран от вестник Труд.


Докъде ще стигне този отбор на Барселона? Като гледам колко по-силни са от останалите, най-добре съперниците им наесен просто да не излизат и да падат служебно с по 0:3. Така няма опасност да се изложат.

Яд ме е най-много за Митко Бербатов. Не може да е резерва на резервите. При това на тези резерви. Не мога да повярвам как футболист с 200 минути през сезона като Майкъл Оуен може да е на пейката, а Митко да е извън групата. Абсурдно е! В деня преди финала се видях с Бербатов. Поговорихме си. Беше нахъсан, амбициран да излезе, да играе, да спечели. Казах му, че не виждам как Юнайтед ще бие, но му пожелах успех. В никакъв случай не приемам, че Бербатов е по-слаб от Валенсия, Нани или другите. Нани не може да влезе и в малкия джоб на Емил Костадинов. Карик е толкова далече от класата на Красимир Балъков например... Но да не сравняваме поколения. Възмущавам се от отсъствието на Митко.

Аз искам Бербатов да стане европейски шампион. И му пожелавам още веднъж да се върне на финала. Нека злите езици в България говорят, че му завиждам или че той на мен завиждал. Няма за какво. Такива хора не виждат по-далеч от върха на обувките си. Ако му завиждах или мразех, щях ли да го направя капитан на националния отбор? Живеем в долината на слепите. Има много футбол в Бербатов. Ще се обърна към него така: "Митко, нищо не е загубено! Твоите качества ще опровергаят всички слухове. Вдигни главата и продължавай напред!".