Лихвите по света са ниски и съвсем скоро отново ще тръгнат надолу. Причината се крие в забавянето на икономиките и търговската война между Съединените американски щати и Китай. По-малко споменавана причина за по-ниските лихви е планината от дълг, натрупана през последното десетилетие, пише The Wall Street Journal.
Дългът, който правителствата, бизнесът и домакинствата по света са взели, се е увеличил с 50 процента от кризата насам до $246,6 трилиона към началото на март, посочват данни на Institute of International Finance.
Кредитирането помогна на икономиките да избегнат или да се извадят от рецесия, но ги остави с тежки дългове, които правят нормализирането на лихвените проценти много трудна задача. Освен това, заемните средства ще увеличат възможността бизнесът и домакинствата да намалят разходите, ако икономическите условия се влошат.
"На световно ниво, ситуацията е притеснителна", смята Соня Гибс, управляващ директор в IIF. По думите ѝ, централните банкери взимат предвид и дълга, когато променят лихвите.
Във Великобритания, Канада и Австралия се отказаха да увеличават лихвите през последните две години, след като потребителите понесоха по-тежък от очакваното удар. Американците, които теглят кредити, за да платят за колеж, автомобили и ежедневни разходи, бяха по-малко засегнати, тъй като задлъжнялостта им е сравнително по-ниска спрямо дохода им.
"Светът е в деликатно равновесие", казва през февруари Марк Карни, гуверньор на централната банка на Великобритания. "Устойчивостта на заемите зависи от запазването на ниските лихвени проценти и запазването на отворената търговия по света".
Карни и други на негово място по света искаха да повишат лихвите по-високо по-рано, по време на добрите години, за да си оставят място за маневри, когато икономиките се забавят. Но по-високите лихви удрят икономиките по-силно от очакваното - заради задлъжнялостта.
Има пряка връзка между дълга, лихвите и растежа. Повишаването на лихвите кара потребителите и бизнеса да плащат повече и същевременно да намалят останалите си разходи.
