Европейската комисия публикува днес своя годишен анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки, в това число оценка на все още съществуващите дисбаланси.
Държавите са отбелязали напредък при изпълнението на миналогодишните индивидуални насоки на политиката за предприемането на мерки в три посоки - насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни бюджетни политики.
Анализът, представен в днешните доклади за отделните държави, показва, че в повечето държави членки икономическото възстановяване е довело до намаляване на равнището на безработицата, въпреки че то все още е над нивата отпреди кризата. Задълбочените прегледи, включени в някои от докладите, показват, че големите дефицити по текущата сметка са били коригирани, а значителният натрупан частен, публичен и външен дълг е започнал да намалява като дял от брутния вътрешен продукт.
Въпреки това редица рискове остават: високите излишъци по текущата сметка се коригират само в ограничена степен, докато значителните по обем натрупани необслужвани кредити влияят върху финансовия сектор в някои държави членки.
През ноември миналата година ЕК започна задълбочени прегледи за 13 държави членки, вкл. България, с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Обобщението на прегледа прекомерни икономически дисбаланси са установени в България, Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър.Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Швеция са засегнати от икономически дисбаланси. За Финландия не бяха установени икономически дисбаланси.
Специално за България докладът отбелязва стабилен икономически растеж през 2016г., дължащ се основно на високо частно потребление. Но остават прекомерни дисбаланси: стабилността на финансовия сектор е подобрена, но остават зони на уязвимост; направени са подобрения, но корпоративната задлъжнялост все още е висока.
Нивото на общата безработица продължава да спада, но дълготрайната безработица все още е висока, а уменията трябва да съответстват в по-голяма степен на нуждите на пазара на труда; равнището на бедност остава високо.
Известен напредък страната отбелязва в подобряването на събираемостта на данъците и намаляването на размера на неформалната икономика, включително на недекларирания труд; в укрепването на финансовия сектор; в подобряването на обществените поръчки; в интеграцията на младите хора и дълготрайно безработните на пазара на труда.
Ограничен напредък е отбелязан в предоставянето на качествено образование на уязвимите групи (вкл. на ромите); в подобряването на ефективността на социалната закрила и на здравеопазването; в подобряването на системата за определяне на минимална работна заплата; в подобряването на правната уредба на несъстоятелността.
България няма прекомерен дефицит, продължава фискалната консолидация. Структурният дефицит е под средносрочната бюджетна цел. Публичният дълг е доста под референтната стойност от 60 % от БВП.
