Икономиката, която вече беше в предкризисно състояние и преди възникването на пандемията от коронавирус, понесе тежък удар през последните месеци. Първо, епидемията (докато все още беше едва такава) замрази дейностите в Китай. Второ, с разпространението на заразата бяха блокирани първо икономиката на Италия, която се превърна в най-голямото огнище извън Поднебесната империя, второ цели отрасли в развития свят.
На 8 март вирусът беше официално регистриран и в България, като от тогава досега, т.е. за по-малко от две седмици, беше обявено извънредно положение, а през последните дни както у нас, така и глобално се предприемат икономически действия за понижаване на ефектите от болестта върху икономиката и здравето на хората. Да видим обаче как ще се отразят те.
За нуждите на настоящия текст ще ги разглеждам като категории с фокус върху България, а не страна по страната. Въпреки че този подход е не толкова подробен, по-детайлният анализ би превърнал текста в дисертация, което не спомага за неговата читаемост.
Таван на цените и борба със "спекулата"
В България властите започнаха да предприемат мерки срещу спекулата, след като стана ясно, че някои медицински медикаменти са на неколкократно завишени цени. Идеята е аптекари и производители да не се възползват от създалата се ситуация и "да има за всички".
Сблъскваме се обаче с различни проблеми. Първо, от базисната икономическа теория е ясно, че няма как търсенето на един продукт да се изстреля и неговата цена да остане непроменена. Всъщност с подобни регулации се получава обратен ефект - спира се възможността на пазара да обслужи по-високото търсене. Това означава, че резултатът от тези политики е създаване на дефицити.
Нещо повече, всъщност властите в България забраниха движението на цените изобщо, което означава, че те не могат дори да се понижат. Това решение се взима в ключов момент, в който всяко едно домакинство ще има нужда отчаяна нужда от всеки свой лев и например въпреки че петролът се срина, ние няма да можем да се възползваме от това, което е икономически абсурд.
Но тук има и друг проблем. Всъщност да предлагаш здравни продукти излага на риск самите аптекари, тъй като броят на посетителите нарасна, при което има шанс в аптека да влязат и контактни клиенти. Така, в усилията си да обслужват останалите, продавачите може да се превърнат в жертва на пандемията (или на друга болест). Рискът при тях е непропорционално по-висок, тъй като ако един човек не се чувства добре, той вероятно ще избягва да посещава хранителен магазин, където също има продавачи, за разлика от една аптека.
В този контекст е съвсем обяснимо покачването на цената, заради нарасналия риск и завишеното търсене. Всъщност вече в интернет бяха публикувани снимки на аптеки, които посочват проверките като причина за невъзможност да обслужват клиенти. А интересното в случая е, че дори финансовият министър Владислав Горанов се обяви против тази пагубна за потребителите и бизнесите мярка.
Ограничаване на работата на нотариусите
Според мерките е и ограничаване на работата на нотариусите до спешните и неотложни заверки. Ще работи минимум един дежурен нотариус на регион. Целта е да се предотврати струпване на хора на едно място. Мярката вероятно ще окаже добро противовирусно действие, но и сериозен ефект върху икономиката.
В резултат на това решение например ще е невъзможно покупко-продажбата на различни видове движимо и недвижимо имущество, например на автомобили. Проблемът е, че в състояние на срив на поръчките в различни отрасли така се понижава тяхната гъвкавост, тъй като те не могат да използват материалните си активи, за да си набавят необходимата ликвидност.
Докато спазването на високи здравни изисквания несъмнено е от решаващо значение, би могло да се помисли за оптимизиране на нотариалната услуга и използване на съвременни онлайн решения, при които представители на двете страни няма да се излагат на пряк контакт. Подобно решение се улеснява от факта, че доставчиците на електронни подписи "Борика" и "Евротръст технолъджис" вече посочиха, че ще предоставят безплатни електронни подписи за граждани и фирми в рамките на месец.
Системи за нотариална заверка онлайн функционират в чужбина. При тях не се изисква физическото присъствие на двете страни за финализиране на сделка. Дори и законодателната промяна да отнеме време, усилия в тази насока ще подпомогнат много бизнеса и индивидите в момента и ще позволи да се компенсират икономическите отражения от променения режим на нотариусите. Нещо повече, в бъдеще нотариалните заверки ще се улеснят значително, което ще е оптимизация за този вид дейност изобщо.
Финансиране на проблемни компании
Финансовият министър Владислав Горанов оповести, че в България, чрез Българската банка за развитие (ББР), чийто капитал беше увеличен с 500 млн. лв., ще бъдат подпомагани чрез два механизма - издаване на портфейлни гаранции за банките и ресурс за обратно изкупуване на капитал. Във Франция и САЩ се наблюдават същите усилия. В първата обещаха 50 млрд. евро за подкрепа на бизнеса в страната, а във втората - над 1 трлн. долара, които Фед ще напечата.
Подобни действия обаче създават колосален морален и политически риск и се превръщат в поредния удар срещу нормалното функциониране на свободния пазар. Именно неговите механизми са нещото, от което имаме нужда, затова да си припомним как работи той.
Фалитът на една компания означава, че потребителите нямат нужда от нейните услуги или продукти. Когато това е така, банкрутът е не просто напълно нормален феномен в условията на пазарната икономика, а е нещо полезно. Той позволява да се освободят ресурси, включително и човешки такива, за дейностите, от които потребителите се нуждаят повече.
Когато възможността за фалит бъде ограничена, компаниите, изпитващи проблеми, се превръщат в зомбита - за техните продукти и услуги все пак няма търсене, но те продължават да съществуват. Така стопанството се вкарва в парадоксалната ситуация, при която:
- Ресурсите, ангажирани от затруднените фирми, остават блокирани и вместо да се канализират към по-необходими за хората дейности;
- Същите фирми са с много ниско производството, отново, защото хората предпочитат да дадат парите си за други неща;
- Останалите работещи индивиди обаче се оказват принудени да издържат тези компании и служителите им чрез данъците си - независимо дали в момента или в бъдеще, когато пак те ще трябва да покриват дълговете, изтеглени заради държавните дефицити.
Подобна мярка, макар и да печели симпатии за политиците, тъй като спира фирмите да фалират, всъщност води до удължаване на кризите, защото пречи на естествените пазарни сили да пренасочат оскъдните ресурси там, където е нужно.
Дотиране на заплатите на служителите
Друга мярка, която се прие в много страни, включително и България, е изплащането на част от заплатите на служителите от държавата. У нас от централния бюджет ще се покриват 60% от сумите за тях, а останалите 40% ще трябва да бъдат осигурени от работодателите им. Целта е заетостта да се задържи, въпреки проблемите на бизнеса, и да се спре рязкото увеличаване на хората на пазара на труда.
Тук обаче икономическите последици ще са сходни с предишния пункт. Задържането на високата заетост е за сметка на понижения брой работещи бизнеси, чиито приходи ще трябва да посрещнат както нарасналите разходи за здравеопазване, така и поддържането на правителствените програми.
Рискът е разходите на централния бюджет да се задържат високи за по-продължителен период, отколкото иначе биха били, защото чрез дотацията на заплатите се спира краткосрочното увеличаване на цикличната безработица, за сметка на дългосрочното поддържане на субсидираните компании. Така на практика "ножицата" между приходи и разходи се увеличава изкуствено - държавата по презумпция ще събере по-малко средства, тъй като някои компании работят на намалени обороти или почти не функционират, докато се въвежда изцяло нова програма за подпомагането им.
Също така се превъзмогва и възможността човешкият капитал да се насочи към по-необходими дейности, защото той се оказва задържан в изпитващите проблеми компании. Така вместо пазарът сам да коригира търсенето и предлагането, работата на неговите механизми се преустановява.
Национализиране на предприятия
Още на 17 март Франция оповести, че е готова да национализира предприятия, за да ги спаси от фалит. Тук отново трябва да се върнем на обяснението, че щом те са фалирали, значи потребителите нямат нужда от техните услуги или продукти в момента. Така отново държавата прехвърля издръжката на не толкова продуктивни компании върху данъкоплатците.
Но тази мярка е още по-негативна в дългосрочен план дори и от осигуряването на финансиране на проблемни бизнеси. Причината е, че исторически на нито едно място по света властите не са се оказвали по-добри управленци на един бизнес от предприемачите. Това означава, че национализираните компании ще станат още по-непродуктивни.
В България имаме достатъчно примери за това - като се започне от кризите в управлението на водните ресурси, през която премина Перник през миналата година и се стигне до колосалния раздут щат на БДЖ, които хронично са на загуба. Всъщност за първото тримесечие на миналата година тя възлизаше на значителните 8,8 млн. лв. при 250 хил. лв. за същия период на 2018 г.
Национализацията крие и друг риск - веднъж национализирано, предприятието много трудно става отново частно. Тук историята отново показва, че, както казва икономистът Милтън Фридман: "Нищо не е по-трайно от временните мерки на правителството." Тоест вместо компанията или компаниите (зависи от броя на национализациите, ако те се случат) да работи за обслужване на потребителите, те ще се превърнат в зомбита, подпомагани от данъците.
Тук пак може да се направи историческа справка с България. Преди периода на приватизацията, държавни мастодонти трупаха милиони левове загуби, субсидирани от данъкоплатците, където това е възможно, като просто поддържаха раздутите си щатове от служители. Като контраст на това, днес производителите на бира и на цимент например инвестират в съвременно производство, при това огромни суми, и предлагат продукти на световно равнще.
Спиране на запор на заплати и индивидуални банкови сметки
Целта е индивиди, които имат някакви задължения към различни институции, да получат достъп до средствата си по време на започналото на 13 март извънредно положение. Това е смислена мярка - както беше посочено по-горе, в моменти на кризи потребителите имат нужда от всички свои средства, за да могат сами да поддържат стандарта си на живот, а не да изпадат на издръжка на всички останали.
Проблемът идва от това, че подобно решение не се наблюдава във всички сфери, както стана ясно от решението за налагане на таван на цените. Тоест държавата с едната ръка връща доходите на хората, а с другата ги спира.
Хеликоптерни пари
Хонконг, който е в рецесия от есента на миналата година, беше пионер в предоставянето на хеликоптерни пари. Градът реши да даде по 10 хил. местни долара на всеки възрастен, за да бъдат минимизирани щетите от икономическото му състояние, след като стопанството беше парализирано от протестите срещу анексирането на Китай, преди да бъде ударено тежко и от коронавируса.
Планът за хеликоптерни пари беше последван и в САЩ, където президентът Доналд Тръмп предложи да се дадат безвъзмездно по хиляда долара на всеки възрастен, като общата сума на мярката трябва да възлиза на 225 млрд. долара.
Идеята тук е следната: осигуряването на средства да повиши покупателната способност на домакинствата, която, от своя страна, да стимулира производството. Само че не бива да забравяме, че производството се свива, при това, случая на някои развити икономики, от година и половина. В България негативните ефекти се усетиха през втората половина на миналата година, като повечето месеци индустрията беше надолу.
Графика 1: Индустриално производство на България
source: tradingeconomics.com
Източник: Tradingeconomics
Това означава, че вече се наблюдава слабост в този изключително важен за стопанството отрасъл. Но дори и без нея, няма как да се очаква хеликоптерните пари да доведат до оздравяване на икономиките, тъй като, ако търсенето нарасне изведнъж с размера на отпуснатата сума, то моментното предлагане ще остане същото. Това означава, че хеликоптерните пари просто могат да доведат до поскъпване на стоките и услугите и подриване на стойността на валутата, не до стимулиране на икономиката.
В крайна сметка, покупателната способност на индивидите ще намалее, при това във време, в което тя е от решаващо значение, особено предвид закриването на предприятия, което ще доведе до увеличаване на безработицата, независимо от мерките на властите по света, и до спад на предлагането на някои категории продукти, което, ако не бъде компенсирано със същия темп на спад на търсенето, ще увеличи техните цени.
Заключение
Неизбежно пандемията ще доведе до рецесия. Въпросите са няколко: колко дълбока ще е тя; дали извънредните мерки не нанасят ненужен удар върху икономиката; как ще изглежда стопанството след края на пандемията от коронавирус, който неминуемо ще настъпи рано или късно.
Според Института за пазарна икономика ударът върху брутния вътрешен продукт на страната ще е в размер на над 5%. Това означава рязко връщане под нивото на БВП от 2019 г., когато той възлизаше на 67,3 млрд. долара. Моята прогноза обаче е, че стопанството на България ще бъде ударено с десетки проценти през първото и второто тримесечие; казано иначе, ще влезем в много дълбока депресия, а, съдейки от предприетите политики, тя по всяка вероятност ще бъде изкуствено удължена.
Графика 2: Брутен вътрешен продукт на България
source: tradingeconomics.com
Източник: Tradingeconomics
Тук обаче има много условности. От една страна, техните изчисления се базират на историческа справка от други пандемии. В случая още не знаем колко болни ще има, кога ще бъде достигнат пикът на заболеваемостта и колко време ще бъде поддържано състоянието на извънредно положение и спиране на работата на някои отрасли.
То вече доведе до освобождаване на служители или до пускането им в неплатен отпуск - нещо, което мерките на правителството се опитват да компенсират. Тази циклична безработица обаче започна да се усеща в най-силно засегнатите отрасли - туризма, въздухоплаването, транспорта и логистиката. Очаква се те да бъдат последвани от индустрията, търговията и някои видове услуги.
Властите по света обаче трябва да внимават с увеличаването на правителствения дълг и дефицитите в публичния бюджет. Не бива да забравяме колко тежка беше Голямата рецесия от 2008 г., разразила се именно в резултат на грандиозните дългове. Днес, парадоксално, те са още по-високи, особено в развитите икономики. По този показател България е изключение от правилото, като, след като задълженията нараснаха с 12 процентни пункта след 2014 г., те в последствие се свиха до под 20%, което е по-малко от периода преди рецесията.
Графика 3: Съотношение дълг към БВП на България
source: tradingeconomics.com
Източник: Tradingeconomics
Независимо от целите, за които развитите икономики увеличават плащанията си, това отново ще изиграе лоша шега в дългосрочен план. А трябва да имаме предвид, че, най-вече благодарение на политиките на централните банки, задлъжнялостта на корпоративния сектор също е изключително висока - това е част от причините да се предлагат програми за облекчаване на корпоративното кредитиране в много страни по света.
Ако Голямата рецесия, дължаща се на висок дълг, беше тежка, само можем да си представим колко по-тежко може да стане състоянието на икономиката при още повече дълг. Подобен сценарий, който спокойно може да се окаже катализиран от пандемия като коронавируса, ще изправи света в изключително неблагоприятна ситуация - справяне с разпространението на животозастрашаваща болест и крах на икономиките.
Мислейки в по-дългосрочен план, сривът на стопанството може да изправи правителствата пред изключително неблагоприятен сценарий - срив на приходите от данъци (защото когато производството и услугите буксуват или се сриват, а заедно с тях и заетостта е много трудно да се набират такива) и отчаяна нужда от допълнителни средства за здравеопазване. В този сценарий вариантите не са много.
От една страна, централните банки несъмнено ще увеличат печатането на пари. От друга, държавите със сигурност ще трябва да затънат в още повече дълг, защото ще трябва да обслужват и социалните си системи, и увеличените нужди на здравеопазването. Обаче знаем какво се случва, когато се включи печатницата на пари - името на Зимбабве е изписано с мрачни букви в икономическата история, т.е. с увеличаване на паричното предлагане не може да се постигне растеж.
Виждаме и нещо друго - ако правителствата започнат да увеличават дефицитите и дълговете безконтролно днес, те може да влязат в тежка дългосрочна парадигма, при която високото равнище на дълг води до рецесия, а за "потискането" на нейните ефекти властите теглят още повече дълг.
Това в никой случай не означава, че не трябва да се взимат действия за борба с болестта, чиято смъртност е в пъти по-висока от тази при обикновения грип. Не означава, че и властите не могат да направят нищо, за да се справят с кризата - здравна и икономическа. Конкретно в сферата на стопанството обаче много от работещите мерки изискват пасивност от страна на управляващите и внимание при разходната част или оптимизиране на различни сфери, така че те да са максимално гъвкави - какъвто пример виждаме при образованието и какъвто би могъл да се приложи при нотариусите.
"Във време на пандемия трябва да мислим за животи, а не за икономиката", е фалшива дихотомия. Защото ако не се мисли и за икономиката или ако решенията в нейната сфера се окажат погрешни, в бъдеще страните може да се окажат в неблагоприятното на икономически колапс и срив на средствата, които може да се отделят за здравеопазване. А това, на практика, ще е обратен ефект.
