Фед създаде перфектната буря за следващата тежка криза

Федералният резерв на САЩ, може би противно на всички очаквания, отново понижи основния лихвен процент. Разликата между предишните му три свивания, които се случиха в рамките на миналата година, е, че този път темпът е два пъти по-голям - с цели 0,5 процентни пункта, до 1,25%, което го превръща в най-драстичното понижение от 2008 г. насам.

Така централната банка пропусна само едно заседание от последните пет, на което лихвата не беше променяна в посока надолу - това през декември. Реториката на председателя на финансовата институция до момента при всяко понижаване на лихвите беше: "Икономиката е изключително стабилна, но...", като до момента номерът минаваше.

Интересното е, че в самия край на февруари, т.е. няколко дни преди понижението на лихвите, самият председател на централната банка Джером Пауъл посочи, че: "Фундаментите на икономиката на САЩ остават стабилни. Но коронавирусът създава риск за икономическата активност." Само че ако фундаментът е здрав, защо централната банка допълнително понижи основния лихвен процент? Същият въпрос сигурно са си задали и инвеститорите, защото след редуцирането на лихвите пазарите продължаваха да растат и всичко, поне привидно, вървеше по план.

Този път обаче нещата не минаха толкова гладко. На всички с елементарни познания по икономика е ясно, че номерът на централните банкери, които понижават лихвите и инжектират още по-големи количества ликвидност - което на практика се наблюдава в момента по целия свят, - ще минава само докато пазарите вярват на банката, но този път не изглежда това да се случва. Така Федералният резерв простреля себе си, а заедно с това и цялата икономика на САЩ (и може би глобалната - отново) в крака, при това с двете цеви.

Защо Фед понижи основния лихвен процент?

В светлината на епидемията от коронавирус борсите започнаха да спадат, включително преминавайки през най-бързите си корекции в историята. Затова централната банка трябваше да действа - недопустимо е точно преди изборите пазарите да са в червена територия (поне от гледната точка на политиците). Затова не е учудващо, че президентът Доналд Тръмп от много време изстрелва канонади в Twitter за това, че Федералният резерв трябва не само да понижава лихвите, но и да инжектира още ликвидност.

Борсовите индекси отчетоха най-скоростната си корекция надолу в историята

Влакчето на ужасите може да се обръща трайно от постигнатите по-рано върхове

И Пауъл, въпреки че ръководената от него институция на думи е "независима", направи точно това. Непосредствено след решението на Федералния резерв обаче Тръмп премина границите на абсурдното и написа в социалната мрежа, че дори това понижаване му изглежда недостатъчно.

Как се създава кредитна експанзия

Веднага след настъпването на Голямата рецесия, Федералният резерв, тогава оглавяван от Бен Бернанке, започна "безпрецедентна" политика на количествени улеснения и понижаване на основния лихвен процент. Целите ѝ бяха да налее пари в икономиката веднага, за да предотврати фалитите на компаниите и спада на борсите и да стимулира кредитирането.

Така централната банка се опита да гаси пожар, който до голяма степен самата тя беше създала, буквално с още от същото. Причината за това е, че в основата на кризата от 2007 г. беше лесното кредитиране, което, подпомогнато от квазидържавните Фани Мей и Фреди Мак, които гарантираха ипотечните заеми на изключително неплатежоспособни американци, наду колосални балони, най-вече в имотния и финансовия сектор.

Този феномен се нарича кредитна експанзия. При нея изкуствено занижените лихви подтикват предприемачите и потребителите да се втурнат към лесното кредитиране, зад което обаче не стоят действителни спестявания, а новонапечатаните и/или отпуснатите от търговските банки нови кредити.

Това е видно от количеството пари в спестовни сметки, акции, взаимни фондове, срочни и безсрочни депозити и парите в обращение (M2) и брутният размер на частните спестявания. Първото расте четири пъти за разглеждания период, а второто - само два пъти. Първото е почти 16 трлн. долара, а второто - едва 4,6 трлн. долара.

Графика 1: M2 (синята крива) спрямо брутните частни спестявания

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Как банките понижават изкуствено лихвата, освен благодарение на решенията на Федералния резерв? Възможност за това дава банкирането с частичен резерв, при което банките могат да задържат малка част от депозитите на клиентите си като запас и да раздадат останалото като кредити. Подобна практика обаче създава правна, да не говорим за икономическата, дилема, тъй като едновременно двама стопански агенти - вложителят в банката и кредитополучателят, - предявяват претенции за един и същ актив, а именно за средствата във влоговете.

Резултатът от това е, че балансите на банките в САЩ не се свиха дори и при настъпването на Голямата рецесия. Да, наблюдаваше се известно понижение, но то беше компенсирано веднага, когато Федералният резерв започна да инжектира пари във финансовата система. След въвеждането на тази политика на централната банка, търговските такива спокойно възстановиха процеса на кредитна експанзия и на изкривяване на икономиката.

Графика 2: Счетоводен баланс на банките в САЩ

Източник: Tradingeconomics; Федералният резерв

Така преди дванадесет години номерът до голяма степен мина, въпреки че на борсите им бяха необходими още няколко години да се възстановят. Но днес може това да е различно.

Защо може този път трикът да не сработи?

Още първокурсниците по икономика (а в Германия сигурно и децата в детската градина) знаят, че когато се увеличи паричното предлагане, което се случва при програмата за количествени улеснения, покупателната способност на една валута се понижава. Тогава защо доларът не се срина след Голямата рецесия, а икономиката "се възстанови"?

Магията работи само докато хората вярват в нея. Това е и основната причина пазарите да "се вържат" на действията на централните банкери по време на Голямата рецесия. Инвеститорите повярваха, че политиките на ЕЦБ, Федералния резерв и Банката на Япония например са просто временна терапия на едно остро заболяване - икономическата криза.

Питър Шиф: Федералният резерв не може да спре количествените улеснения

Според експерта централната банка отново се впусна в количествени улеснения, макар да не ги нарича така

Разбира се, пазарите се излъгаха. Действията на централните банкери по света се оказаха нещо много по-лошо от лекарство, по-негативно даже и от животоподдържаща терапия. Всъщност те могат да се сравнят с наркотик в икономиката - пазарите се нуждаят от лесни пари, за да растат и да се поддържа илюзията за икономически растеж.

Затова миналата година, въпреки че приходите на борсово листнатите компании в САЩ се понижаваха, индексите продължаваха да растат и дори покоряваха рекорди - инвеститорите получиха още от "лекарството", под формата на лесни пари.

Докато тези пари продължават да прииждат, партито за пазарите продължава. Но истината е, че инвеститорите, макар и да обичат лесната доходност и евтиният ливърдж, не задължително са изцяло развързани с реалността. Финансовият свят си дава сметка, че не може да продължава завинаги да расте посредством политиките на централната банка, както се видя от действията му непосредствено след новината за понижението на лихвения процент.

Питър Шиф: Когато не знаеш, че има балон, не виждаш приближаващата се карфица

Фондовият пазар ще се срине; златото може лесно да надхвърли цена от 2 хил. долара, смята експертът

Изненадващо, борсите първоначално се сринаха с още 3% (средно) непосредствено след съобщението на Пауъл, преди да се възстановят, само за да се сринат и пак да се покачат. Вече не виждаме оптимизъм при понижаването на лихвите; по-скоро пазарите дори инвеститорите вече виждат, че Федералният резерв е отчаян и готов да гаси реални проблеми с новонапечатани пари.

Същевременно тук има едно голямо "но":

Днес икономиката е по-зле от преди 12 години

Неслучайно отделих внимание на феномена на кредитната експанзия. Точно това се наблюдава в САЩ от много дълго време, но особено след Голямата рецесия. Всъщност в абсолютна стойност корпоративният дълг е с 50% по-висок, отколкото беше по време на пика на последната експанзия, отколкото беше тогава, а за пазарите вече стана ясно, че подобриха историческите си рекорди.

Графика 3: Равнище на корпоративния дълг в САЩ

Източник: Tradingeconomics

Освен като абсолютна стойност, той расте и спрямо брутния вътрешен продукт. Преди разгара на кризата достига 44% от БВП, а днес е над 48%.

А какво се случва на имотния пазар? След като в рамките на осем години благодарение на Федералния резерв, Фани Мей и Фреди Мак размерът на ипотеките в абсолютна стойност се изстреля над два пъти, този балон всъщност не успя да се взриви и днес размерът на ипотеките е почти толкова висок, колкото беше и през първото тримесечие на 2008 г.

Графика 4: Размер на ипотеките в САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

А дългът на федералното правителство? Лоши новини.

Графика 5: Дълг към БВП на САЩ

Източник: Tradingeconomics

Така че през последните години както домакинствата, така и бизнесите, и фондовите борси са изключително ливъриджнати, т.е. задължнели. Това означава, че в момента цялото стопанство стои на дългова бомба със закъснител, към която Федералният резерв отчаяно добавя динамит.

Може да се направи и друга аналогия: Пауъл не иска партито да спре и носи още водка, но някои хора на пазарите може би вече си дават сметка, че са твърде пияни и ако продължават в същия дух ще попаднат в реанимацията. Но те отново са относително заблудени - вече каквото и да се случва тяхната следваща стъпка е именно към реанимацията, ако не и към моргата. Интересно е дали и този път "аутопсията" ще маскира действията на централната банка, които са причинители на "смъртта".

Колкото повече евтини пари и задлъжняване се наблюдава в системата, толкова по-тежък ще е крахът ѝ, който сякаш вече се задава непосредствено зад ъгъла, защото толкова по-сериозно е изкривяването на икономиката. Това означава, че следващата криза несъмнено ще е по-сериозна от тази през 2008 г., а централните банки по света вече нямат фокуси, с които могат да заблудят света, защото целият им арсенал от изкривяващи пазарите политики беше изстрелян, докато ни убеждаваха, че икономиката е супер. И може би по-добре.