Едно име владее от три седмици общественото пространство и вече надали има човек, който да не го е чувал - Гинка. То стана нарицателно за начина, по който се сключват често сделки у нас - изненадващо и без прозрачност, дори когато става дума за компании от национално стратегическо значение, каквато несъмнено е ЧЕЗ.
Гинка Върбакова придоби изведнъж такава популярност, каквато надали и тя самата е очаквала. Това личи по начина, по който отговори на обществения отзвук от сделката - неподготвено, неубедително и несигурно. Така тя нажежи до червено настроенията срещу покупко-продажбата на дружеството.
Предисторията
Въпреки че на 22 февруари стана официално ясно, че "Инерком Груп" е избраният купувач на бизнеса на чешката електроразпределителна компания в България, името на Гинка като потенциален кандидат се появи още преди Коледа. Източници тогава твърдяха, че тя е фаворит на Прага най-вече заради високата цена, която дава.
Сред останалите спрягани неофициално имена бяха русенските бизнесмени братя Бобокови, Христо Ковачки, който е известен с интересите си в енергетиката, конкурентната "Енерго-Про", българската Future energy с индийска подкрепа, както и дори чешки милиардер. Имената им се въртяха в общественото пространство в продължение на година, откакто се разбра, че ЧЕЗ иска да напуска България.
Ето защо изборът на "Инерком" изненада всички - значително по-големи и по-познати играчи проявиха интерес към сделката, но бяха изпреварени от неизвестната доскоро българска компания. А това събуди твърде много въпроси.
Три въпроса без отговор
Въпроси, на които не само Гинка трябваше да отговаря, но и цялата политическа класа. Първо - тя ли е реалният купувач или зад нея прозират други интереси? Второ - как ще бъде финансирана сделката и откъде компанията й ще намери толкова пари? Трето - какъв бизнес план има и какво ще се случи след потенциалното успешно придобиване?
На първият въпрос дежурен отговор дойде бързо под формата на интервю, на който трудно обществото повярва. Съмненията бяха допълнително подсилени от оставката на ресорния министър Теменужка Петкова, която хем трябваше да следи сделката, хем се оказа в приятелски отношения с Гинка.
Въпросът с финансирането също остана недоизяснен, освен че ще се разчита на кредит. Чешки медии първи разкриха, благодарение на контактите си с централата в Прага, че Гинка ще разчита на пари от няколко места - български банки, офшорни компании и собствени средства. Самата тя обаче така и не потвърди точно как смята да осигури нужните средства.
Третият въпрос, който сам по себе си е най-важен, все още няма отговор.
След сделката и потоп
Липсата на информация по тези ключови въпроси принуди политическият елит да действа ad hoc, като задейства цялата държавна машина за проверки. ДАНС, КЕВР, КФН и БНБ бяха само част от ангажираните институции, които да се произнесат по сделката. Целта беше ясна - да се отговори на въпросите, на които Гинка не отговаря.
Това обаче създаде и конфузни ситуации на най-високо ниво. Като тази премиерите на България и Чехия Бойко Борисов и Андрей Бабиш да си разменят реплики през медиите кой какво знае за сделката и откъде.
Някъде между проверката на институциите се появи и идеята за участие на държавата в сделката. Как точно - още не е уточнено. Вариантите варират от само с контролираща функция до пълно придобиване на активите на ЧЕЗ. Междувременно обаче от Чехия идват ясни сигнали, че продажбата не е спирана и избраният купувач Гинка Върбакова и нейната "Инерком Груп" остава.
А тя самата като че ли подготвя обществото за придобиването с масирана рекламна кампания на компанията си в повечето интернет медии. За да свикваме с името на новия доставчик на ток в България.
