Дните се изнизват, а финалът за Купата на България е все по-близо на хоризонта. Напрежението започва да расте, а от двата лагера са готови на всичко, за да зарадват многобройните си фенове със значимото отличие. И докато едните използват отдавна забравени похвати за натиск спрямо съдията, а другите отвръщат с декларации и лични нападки, някак си имаме нужда да погледнем чисто футболно върху задаващото се неделно дерби.
Макар и силно раздалечени като класа в началото на сезона, сега силите между ЦСКА и Левски изглеждат изравнени. Доказват го мачовете помежду им през пролетта. Трудно е да говорим за фаворит, а както гласи клишето - "малките детайли ще решат финала".
Нека обърнем внимание на по-любопитните индивидуални битки по терена, които биха могли да насочат развоя на събитията към "червената" или "синя" посока:
УЕЛТЪН vs. ТУРИЦОВ
Съперничеството между двамата датира едва от началото на календарната 2022 година, но вече предложи много битка по крилото. Ако може да го кажем по този начин, резултатът към този момент е 1:1. Първият сблъсък беше изцяло за бразилската звезда на Левски. В "снежното дерби" през март, Уелтън се оказа "мисия невъзможна" за "червения" бранител. Българският национал буквално бедстваше срещу техничаря, като често дори биваше подсигуряван от свой съотборник, за да може някак си да бъде спрян латиноамериканецът.
Източник: LAP.bg
Любопитно е, че точно този двубой сякаш преобърна нещо в Турицов и оттам насетне той е един от най-стабилно представящите се футболисти на ЦСКА. Беше си научил урока за нулевото реми между "сини" и "червени" на Цветница, когато почти не загуби надиграване с Уелтън. Умело затваряше желанието на бразилеца да влиза навътре към терена, винаги избутвайки го към корнера, с което убиваше каквато и да е острота в неговите действия.
Така интригата за сблъсък №3 между тях е налице. Този път залогът е голям и всеки един ще иска да се представи на върхово ниво.
ЙОМОВ vs. ЦУНАМИ
Идентично съревнование на това по-горе, но този път с мисъл за "армейската" атака. Левски винаги е бил дразнител за Георги Йомов, а срещу "сините" крилото често прави добри мачове. Такъв беше и този, когато за първи път трябваше да води битка по фланга с Цунами. Явно силно превъзбуден от първото си дерби тогава, бразилският защитник на Левски си изработи два жълти картона, които определено спряха "сините" от победа в мача.
Вендерсон де Фрейташ Соареш е от крайните бранители, които имат афинитет към офанзивните действия, отколкото дефанзивните. От една страна това е добре за Левски, но от друга е и сериозна опасност. Георги Йомов, благодарение на скоростта си, е от футболистите, които умеят да се възползват от получените празни пространства.
Източник: startphoto.bg
А колкото по-често пробива през зоната на Цунами, толкова повече центрирания би трябвало да има към Жорди Кайседо. Едва ли обаче Станимир Стоилов ще остави нещата така, а личното ми очакване е, че поне в неделния сблъсък, Цунами ще бъде идея по-консервативен с включванията си в предни позиции. Формата и на двамата е доста добра, като в последния кръг бяха от ключово значение за успехите на своите отбори.
КОРДОБА и СУНДБЕРГ vs. КАЙСЕДО
За финала Левски би трябвало да се върне към традиционната си схема на игра 4-2-3-1. Това означава, че Келиан ван дер Каап ще седне на пейката, а в сърцето на отбраната пак ще си партнират Хосе Кордоба и Ноа Сонко Сундберг. Освен с полагането на основните на всяко "синьо" нападение, далеч по-голяма отговорност легионерите ще имат с опазването на Жорди Кайседо.
Еквадорецът има два гола на сметката си срещу Левски, а последното от тях падна през есента за победата с 2:1. Тогава в друга формация, "синята" отбрана просто губеше във физически и игрови аспект спрямо Овена. Точно затова ключът към успеха може да се реши от тази на пръв поглед неравна битка. Кордоба и Сундберг ще са с различни задачи по охраната на Жорди. От първия ще се очаква скорост, когато таранът традиционно опитва да избяга зад отбраната след извеждащо подаване. От шведския гамбиец Сонко пък ще идва физиката, когато неминуемо дойдат моментите за тежка битка тяло в тяло.
Източник: startphoto.bg
Шансът на Кайседо се крие в добрата игра на халфовата линия зад гърба му и начините, по които крилата ще съумяват да завършват пробивите си с пасове за еквадореца. Бъдете сигурни, че всяка една центрирана топка към него ще вещае трудности за младия Пламен Андреев.
МУХАР (ЖЕФЕРСОН) и АМОС ЮГА vs. ФИЛИП КРЪСТЕВ
Силата на Левски, воден от Станимир Стоилов, произтича основно от класата на халфовата линия. Отдавна "сините" не са разполагали с толкова качество в средата на терена. Често именно полузащитниците са тези, които накланят везните в полза на вековниците. Въпросните изковаха и отстраняването на Лудогорец в полуфиналите за Купата на България. Акцентът обаче пада върху представянето на Филип Кръстев. Скритият плеймейкър в "синьо".
Юношата на Славия е гара "Разпределителна" в центъра, като умее да напипва пулса на всяка атака, придавайки ѝ нужната острота или леко намаляване на темпото. Всички тези позитиви в играта на Кръстев със сигурност са забелязани от Алън Пардю. Няма да е празнословие, ако кажем, че "убият" ли креативността на младежкия национал, от ЦСКА ще си набавят огромно предимство за развоя на целия финал.
Източник: startphoto.bg
И тук важната задача пада върху опорните халфове Амос Юга и Карло Мухар. Титулярното място на последния е дискусионно, а като опция добавяме и Жеферсон. Двойката полузащитници ще трябва да ограничи до минимум действията с топка в крака на Кръстев. Рискът обаче е голям, защото и тримата изброени "червени" често са по ръба на бръснача, което е предпоставка за картони.
БИЛАЛ БАРИ vs. МЕНО КОХ
Мнозина са се вгледали в головата статистика на Билал Бари, но сякаш не оценяват реално цялата "черна" работа, която мароканецът върши за просперитета на Левски. Непрестанното му движение в атака отваря пространства за неговите съотборници, за които дори по-често остава и головата слава. Бари може би е и най-добре подготвеният кондиционно футболист на "сините". Доказателство за това е, че започва като титуляр във всеки един от двубоите през сезона, а освен това умее да пресира дълбоко в противниковата половина, дори когато игровото време отдавна е надминало 75/80 минута.
Източник: startphoto.bg
Заради това на Мено Кох се пада важната задача да "отреже" крилете на африканеца. Макар и не чак толкова повратлив, нидерландецът разполага с доста добро позициониране. А с едно добро заставане, Бари ще бъде неутрализиран на 50%. Прибавете и Томас Лам, който винаги умее да доминира в борбата за първа топка, и ще получите всичко необходимо за обезличаването на левскарския централен нападател.
ПАРДЮ vs. СТОИЛОВ
Последната, но най-важна индивидуална битка е тази между треньорите на ЦСКА и Левски. Всеки един от тях ще трябва да взема важни решения в ключови игрови моменти, а от степента на тяхната точност, ще зависи и новият носител на Купата. В друг материал вече споменах, че Стоилов води с 13:1 отличия на британеца.
За едни трофеи от България и Казахстан не са мерило, бидейки на мнение, че два финала за ФА Къп и дългогодишна кариера във Висшата лига на Англия са нещо далеч по значимо.
Мнения всякакви.
Важна е тяхната треньорска акуратност в неделното надлъгване на националния стадион. А кой ще бъде аплодиран от феновете след края на финала, предстои да разберем.
lacoste
на 11.05.2022 в 22:11:25 #49mreji_gur_gur
на 11.05.2022 в 22:03:53 #48Мдамм - помня че го пусках но все пак ако за новите читатели да го припомня. Ето и следващата глава: 8 Глава: МАХМУРЛУК И КYРВЕНСКИ НОМЕРА Събудих се към шест часа следобед. Главата ме цепеше невероятно – сякаш вътре имаше един куп малки джуджета и налагаха с чукове и брадви като луди. Сигурно си правеха кенeф_, реших аз. Иначе защо им е да стържат и цепят така яко? Станах с мъка от леглото и почти веднага се изтърсих на пода. Всичко се въртеше. Станах, ръмжейки, и попипах наоколо. Едвам си обух старите дънки и с охкания и псувни се добрах до кухнята, подкрепяйки се о стените. Намерих половин кофичка кисело мляко, допълних го с вода и започнах да разбърквам. Получи се нещо като айрян, което започнах да пия на малки глътки. Този айрян съставляваше единственото нещо, което успях да погълна до единайсет, преди да си легна пак и да заспя. Но по-бавно, едно по едно. Изведнъж дъртата нахълта в кухнята. - Пак ли си пиян бе, маймуно! – изграчи тя. - Бях – уточних аз. – Вече ми мина. - Да, ама махмурлука ти не е минал! Ти кога ще станеш човек, бе? Кога най-после ще порастнеш? Снощи направи двайсет и една, голям мъж си вече станал, момък за женене, а какви глупости правиш… Не, няма да стане човек от тебе. - То пък от тебе много ще стане – не й останах длъжен и отпих от айряна. - Моля? – ококори се тя. – Е що? Как така? - Ми така. Понеже нямаш *** – отвърнах й олимпийски и се изнесох от кухнята с айряна в ръка. Оставих баба Мара да размишлява над казаното от мен – по-точно, да се опита да го смели в годен за изсъхналия й мозък вид, преди да го проумее. Излязох на улицата, облечен в старите окъсани дънки и с джапанки, стискайки полупразната кофичка. До кръста бях гoл, но не ме интересуваше – по-важното бе, че ония противни джуджета вече майсторяха покрива на кенeфа_ в главата ми и това хич не ми се нравеше. Навън времето беше хубаво – сиреч сравнително топло, без превалявания, духаше слаб до умерен северозападен вятър и имаше купеста облачност. Малки деца караха колелета, врещяха цигaнчета, някакви дъртаци кряскаха пияни от близкия хоремаг. Една баба си простираше прането, две други злъчно клюкарстваха на една пейка през няколко къщи. Свърших с огледа на околната среда и се затътрих към шосето. Мярнах Мимето недалеч от мен. Беше се оправила – не й личеше, че снощи се омота като кирка, още по-малко, че й пръснах шyтето от eбaне. Беше прегърнала някакъв гaщник – пуберче, бъдещ абитуриент след 2-3 години с хилави рамене и зализан бретон. Хилеше се с него на някакъв глупав виц навярно. Изведнъж ме съзря, спря да се хили и се ококори, а после наведе глава и започна да си оправя косата. Явно нещо подобно на чувство за вина се промъкна в кyрвенската й душица. Пет пари не давах по тоя повод, затова преместих млякото в лявата ръка и й посочих срeден пръст с дясната – да види по-хубаво. Видя. Видя го и смешникът до нея, но не посмя да се прави на мъж, какъвто не беше, а я хвана за зaдникa_ и я отведе. Фактът, че бях грозен, с бръсната глава, по-висок с двайсет сантиметра и по-тежък с трийсет килограма от него вероятно уби всякакви доблестни чувства в душата му. А така, а така. Бегайте оттук, дечица. Че следващия път ще ви чyкам_ и двамата. Честно казано, не ми пукаше изобщо. Вярно, нaeбах я снощи яко, но това не събуди в мен чувства към нея. Тя си беше кypве и такова ще си остане. Любовта е слабост, характерна само за глупаците и съм доволен, че досега не съм изпитвал подобно чувство. Да се беше събудила най-много час-два преди мене – нали в седем без нещо я оставих у тях и глей сега – снощи пияна и наeбaна, а сега с първото момченце, което й се изпречи пред очите. Как да го уважаваш таквоз. Само бой и eбaн. И сръбска музика. Допих си айряна и го метнах в един от новите гюмове за боклук, само че без да вдигам му капака. Кофичката отскочи от гюма и се затъркаля по асфалта нанякъде. Прибрах се вкъщи, тръшнах се пред телевизора и четири часа зяпах каквото ми падне, без да обръщам внимание на жалните вопли на дъртата, че й се гледал сериал. Ми няма да гледаш. Аре.
mreji_gur_gur
на 11.05.2022 в 21:52:01 #47Пиех от пластмасовата чашчица вече третата ракия и ми беше много тъпо/кухо/скофтено/скучно/лaйняно. Ръчках с някаква пръчка загасващия огън и плюeх през зъби отвреме-навреме. Минаваше полунощ и скапаният лунен сърп грееше в черното небе, заобиколен от звезди като разгонена кучкa от загорели песове. Не усетих кога Мимето си беше домъкнала путeто до мен. - Сам ли си – попита ме тя в опит да завърже разговор. - Да виждаш някой около мене? – реторично попитах аз. Тя млъкна. Продължих: - Не, не съм сам. Ония маймуни там куфеят. Но иначе мястото до огъня е обитавано само от мен. - А сега и от мен – допълни с усмивка тя. Хвърлих празната чашка в огъня и надигнах шишето с ракия, което се търкаляше наблизо. После кимнах утвърдително: - Да, а сега и от теб. Помълчахме. Много ги мразя тия гадни моменти: когато си с едно момиче и се опитвате да водите разговор, а то нищо не излиза и се получават скапани дълги паузи, пълни с мълчание. Очевидно мацето се стесняваше или не знаеше какво да каже. Реших отново да я заговоря. Прехвърлих наум възможностите – да я питам за училище, има ли си гадже, харесва ли й на купона, каква зодия е, ходи ли по дискотеки и още няколко подобни стандартни простотии. Накрая избрах последната възможност – тази, която остава в резерв и се прилага само когато всичко друго е изчерпано и положението трябва да се спасява с радикални мерки. Отпих една яка глътка от ракията и изтърсих: - Хайде да вървим по-надолу в онези храсти и да се опънeм. Тя ме изгледа, отворила широко уста като шаран на сухо, а очите й станаха големи като гъзaa на носорог. - Моля? – успя да каже тя. - Без молби – допълних аз, станах и я хванах под ръка. Няма какво да дрънкаш: действай! С другата ръка държах шишето. Тръгнах по пътечката и скоро се скрихме от купонясващата компания. Чувахме ги ясно, но това не беше от значение. Спрях до едни храсти и я бутнах на земята. Тя се опита да се противи. Отблъснах й ръцете, наведох се и й разкопчах панталончето. Отдолу носеше бели бикини. - Сега ще те eeба – оповестих аз и дръпнах ципа на дънките си. - Не! – понечи да стане тя. Хванах я за ръката и я бутнах отново на земята. - Путкoo, ела тука – власно й наредих и клекнах до нея, докато й събувах панталоните. Тя повече не се противи. Дръпнах й блузката и остана по цицkи – не много големи, но готини. Стиснах й здраво дантелените бикини и ги разкъсах с едно мощно движение. Сега лежеше в храстите чисто голa, само с обувките. Разкопчах копчето на дънките си и курaa ми надигна глава. Разкрачих я, вкарах й го с усилие в тясното пyте и направих няколко измъчени движения. После започнах да клатя. Тя започна да стене, да пъшка, да охка и да се моли. - Без молби, казах – напомних й, наведох се и си заврях езика в устата й. Вече се беше възбудила доста. С лявата ръка я държах за баджака, а с дясната я барах по цицитeе. Пуснах й бедрото и с кеф започнах да я чеша по руното. Набарах клитoра и го разтрих. Тя измуча в устата ми. Спрях да я целувам, стиснах й баджаците и започна яко клeцане. Ръгам, ръгам, ръгам… Надигнах ракията и отпих здрава глътка. Аааах…Гел, кефим, гел…Полях малко ракия по шуткaта й – яко я загрях. Ония от компанията се усетиха и някои от тях започнаха да се приближават полека. Ако се приближаха още малко, щяха да станат жертва на любопитството си. - Пийте си там, нямате работа тука – полугласно изломотих аз. Вместо да ме подкрепи, Мимето изохка силно. Северина се обади отнякъде: - Ей, какво правиш със сестра ми! Тук нервите на Локо не издържаха и той грабна Северина на ръце. - Същото, което ей сега и аз ще направя с тебе – обеща й и се понесе към виличката, в която се чешеха Скелета и неговата. Аз си клeцах. По едно време почувствах някаква обилна влага около члeна и Мима въздъхна блажено: беше си пуснала мазгите. Беше ми време и на мене вече. Заклатих яко, зверски, с ръмжене. Дойде ми и го извадих. Изхвърлих се с рев по корема и цициtте й. Ревът ми се превърна в сподавено ръмжене, а аз вече й разчесвах космите със спадащия хyй. Прибрах го се изправих. Оная лежеше в храстите във пълен безпорядък – рошава, полепена с тревички, миришеше на ***, а омачканите й дрехи се валяха наоколо. Оставих я да се оправя и се върнах при останалите. Бяха се смълчали всичките – и беснеещите метъли, и Грухтача с неговите истории, както и останалите около масата. Дори Бастуна и Ерчо не пееха вече. Сега обаче пък Северина изнемогваше под Локо на втория етаж във вилата и виеше като куче по луната. - Какво сте се умълчали, бе? – попитах аз. – Купонът тече! Всичко си тръгна по старому. Ония пак се разскачаха – разбеснях се и аз със тях. По едно време паднахме в пепелта на угасналия огън и като се изцапахме обилно решихме да спрем с глупостите и да се хванем с нещо по-сериозно, сиреч – да пием. След малко Мима дойде, що-годе приведена в ред и седна до мене. - Избърсах се със бикините, които ми скъса – нацупено отвърна тя. – Сега съм без бикини отдолу. - Не се тревожи, миличко – полигавих се аз и преметнах лявата си ръка през раменете й. Лепнах й една целувка по бузката и добавих: - Тази нощ бикини няма да ти трябват, повярвай ми. - Ще го направим ли пак? – възкликна тя и ме погледна с блеснали очи. Аз само се изхилих и довърших чашата. Докато стане три часа сутринта я опънaх още два пъти – веднъж в храстите и веднъж в някаква друга вила – онази наблизо не приличаше на нищо след оргиите на Данчо Скелета с Бица и на Локо със Северина. В промеждутъците между ебaaнетата дрънках простотии с останалите овце, смучех ракия и бърках из гащите и пазвата на Мимето, а тя се кефеше. Беше опитала за пръв път ракия и се кикотеше – явно огнената течност й бе харесала. Собственоръчно си разбих вратата на ебaнвилата (т.е. вила за ебaaне) с ритник, подобно на Грухтача. Той изгрухтя доволно и изръкопляска на изпълнението ми. Е, не беше добро като неговото – чак да вкарам вратата барабар с касата на два метра навътре в къщата, но се получи добре и ебането беше спасено. Гoвнян-Лайнян и Осран-Пресран си заминаха около два и половина – явно простотията около рождения ми ден беше прекалена дори и за техните привикнали на какво ли не души. Още по-рано – към два часа си отиде и Ицо. Той си падаше малко по-културен и мисля, че е чиста проба геройство от негова страна, дето изтърпя цели четири часа натурални идиотщини. Към пет и половина сутринта се изнесохме от лозето – аз и Мима, Локо и Северина, Данчо Скелета и Бица плюс Гошо. Оставихме Говнимир и останалите кретени да си пият кротко – вече нямаха сили за куфеене, а само колкото да надигат чашите. Гошо не беше с пyтка, но усърдно ни разправяше истории за своите сексуални преживявания, които бяха извършвани с момичета между тринайсет и двайсет и девет години. Ако всичките тези истории бяха верни, то се падаха средно около двайсет наeбани момичета на всеки десет хиляди души население в страната ни. Щом можете, сметнете го, на мене математиката не ми върви много. Май излиза към хиляда-две хиляди жени. Самият Гошо беше на двадесет и четири – поне така казваше. Кольо Бастуна и Ерчо Гривата упорито твърдяха, че бил по-дърт и от Грухтача. Казваха, че когато влизал в IRC да чати (ей, така и не се научих да разбирам от компютри – таман взех да се оправям що-годе с Правец 8-Ц и Правец 16 взеха, че измислиха едни такива умни и сложни – с цветен монитор, мишка, тонколони и други там. Ама карай). Така. Малко се отклоних. А, да. Та разправяха ми ония две травеститчета, че когато влизал в чата, Гошо казвал, че е на двайсет - ако мацето, което зарибява е под шестнайсет години, и че е на двайсет и четири - ако мацето има навършени шестнайсет години. Говнимир ми довери един път, когато беше пиян (то един път ли е било, то бяха хиляди), че Гошо скоро щял да чукне трийсетака. На кого да вярвам… Няма значение. По пътя всички се разделихме – Гошо се прибра да спи, а другите две двойки отидоха в апартамента на Скелета, за да продължат с пиенето и ебaнето. Аз нещо нямах сили и желание за такива неща, така че продължих напред. Накрая с мъка се добрах до дома на Северина и сестра й, влачейки пияната, дремеща, нaeебана, добре начесана Мима. Тя ме погледна с овча преданост и ми лепна една целувка. И на двама ни устите миришеха на ракия. - Утре ще ти се обадя – измърка тя. - Добре – изломотих аз. Отворих й портата. Със залитане тя се отправи към къщата. Не успя да стигне, щото й се додрайфа и започна да се освобождава от съдържанието на стомаха си върху цветята на майка й – някакви рози ли, невени ли, божури там. Бе не ме ебee за цветята. Оставих я да си драйфа кротко и се залутах към моята си къща. Минаваше седем часа сутринта. Освободих се в движение от обувки, чорапи, дънки и тениска, метнах ги на простора и чисто гол се намъкнах в къщата. Хвърлих се на леглото и с падането заспах.
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 21:51:34 #46Уважаеми фоумци, спомнете си колко пъти през последните години финалът за купата беше чак такава истерия! И още ще има... Преди няколко години време всичко мина между другото, сега всичко се раздира всякакви емоции... Не ща да си припопомня какво беше в Пловдив когато купата я спечелиха...
mreji_gur_gur
на 11.05.2022 в 21:47:49 #45По желание на читателите и специално г-на Кучев - да си припомним докъде бяхме стигнали в историята на Гъгнимир Клесиков - Гъгнята! 7 Глава: РОЖДЕНИЯТ ДЕН Като ни освободиха от разкопките, отидохме си вкъщи и се преоблякохме. Аз обух едни стари сини дънки, които не бяха скъсани и черна тениска, която си купих с петте лева премия. Облякохме си и отидохме при Говнимир. Няма да описвам събитията, когато той погребваше кенeфа си. Бяха такива чудесии, вестниците седмици наред само за това пишеха. А и Говнимир го е описал подробно в своя дневник, който впоследствие кръсти “Изказано по начин, по който не заслужава”. Който е любопитен, да го намери и да го прочете. Седмицата измина и дойде големият ден – рожденият ми ден. Денят, в който навършвах 21. Трябваше да се отпразнува подобаващо, да. Имаше нужда от брутални изцепки, много алкохол и съпътстващите всяко голямо празненство събития – яко напиване, падане под масата, крясъци, хилене, блъскане, мучене, скришно ебане, чупене на бутилки и зъби, повръщане, пикаeне на обществени места, проблясъци на гениални мисли, спане на ясна поляна, събаряне на кофи за боклук, събличане на дрехите, хвърляне на камъни по кучета и котки, пеене, псуване, сранe в храстите и много други. За целта взех десет лева и купих от магазина две еднолитрови бутилки водка, семки и фъстъци, свих едно шише ракия от дъртата и натиках всичко в една чанта. Разбрахме се с маймуните да направим купона на лозето на Говнимир. Звънях телефони като луд целия ден и накрая всички се събрахме към осем и половина пред къщата на Говнимир. Тръгнахме в нестройна колона към лозето, което беше на десетина километра от вкъщи. Вместо подаръци всички бяха помъкнали пиене и мезета със себе си – всеки беше награбил я шише водка, я бутилка ракия, безалкохолно за разредител, Боби и Кольо Бастуна мъкнеха каса с бира, а Говнимир размахваше пълна кофа с домати. Бяхме много и все отбрана пасмина, голяма сгaн – аз, Говнимир, Гошо, Боби, Кольо Бастуна, Ерчо Гривата, Дако, Помияра, Данчо Скелета с гаджето си Бица, Компира, Говнян-Лайнян, Осран-Пресран, Северина и сестра й Мима (курвенца – да има нещо за ебaне, няма как), Локо, Ицо и Грухтача – всичко осемнайсет човека. Накрая, изморени, потни и измъчвани от комарите стигнахме към десет часа до лозето, дружно псувайки притежателя му.
mavistchibota
на 11.05.2022 в 21:42:31 #44Литекс Юнайтед(Етрополе)-Левски София 2-1
waterloo
на 11.05.2022 в 21:31:36 #43Дроидче, дай го по-спокойно бе малоумнико!
Почти няма твой пост в който да не отваряш дума за духане на чепове. Нещо на което си явно голямо майсторче. Нямам представа кой те е развратил толкова, но не е тайна за никого че си обърнал яко резбата. 
Разбирам яроста ти от факта, че където и да те докопам ти *** яко в устата! Но ти си свикнал да предъвкваш какви ли не лай.на, така че едва ли имаш някакъв проблем в това отошение. 
ДСУ Дроидче! 
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 21:25:36 #42...Все чаках някои Левскари да анализират главната статия на Топспорт, ама по предлаганата от автора идея "да погледнем чисто футболно"... Много съжалявам, но реакциите в нашия форум могат да послужат за анализи какво значи футболът за блългарските граждани. Не ми е работа, но ако някой успее да направи едно истинско допитване до гражданите, ще трябва да отчете, че на огромното болшинство българи футболът изобщо не им пука... ...Няма никакъв начин да се организира някакво всенародно преброяване на левскари и цесекари! Едно време организираха преброяване на религиозните пристрастия на българите. Когато пристигнаха при мен "преброителите" се оказа, че такова понятие като "свободомислещ" изобщо го няма в анкетата. Наложи се да се поскарам с комшийката, която се беше хванала да прави анкетата. Вика ми да ме пише "християнин", защото няма друга графа. Аз и викам, че съм "свободомислещ" и не ме интересува за "графите" в анкетата, комшийката си събра бумагите и се измете... ПП Всички тия работи, които преди няколко десетилетия ги експлоатираха без мярка, вече умряха! Сега вече всичко се свежда до парите, които баламите внасят за футбола (едно време същите ги внасяха за разни "коалиции" и "профсъюзи")...
waterloo
на 11.05.2022 в 21:25:08 #41Умерен, твоята комунистическа закваска ли те накара да извадиш от прахуляка името на McCarthy, който в ония блажени социалистически години беше нещо нарицателно за империалист-злодей в тогавашната ни преса. Хайде сега прочети още веднъж поста ми и покажи къде и как съм "разследвал" някаква си там "антилевскарска дейност" във форума. Аз цитирам само впечетленията си от многобройните закани а в последно време вайкания на оранжевите ти събратя и твоя милост. Нямам нищо против всеки тук да се "поупражнява" на тема футболисти и качествата им, ама твоя пост # 56 няма нищо общо с това "упражняване". Той е нещо като предварителна индулгенция за оранжевите в случай че не вземат купата! А бе не се познаваме от вчера! Отдавна ми е известна комунистическката ти закваска и си тук само за да подклаждаш тихо и кротко омраза и ненавист сред форумците с един уж наивен но насъскващ тон!
vladang
на 11.05.2022 в 21:07:00 #40Започна се парадът на тъпаците
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 21:02:42 #39Ватерлоо, пусни нещо положително, ве! Не е актуално да играеш ролята на сенатора Маккарти и да раследваш "антилевскарската дейност" в нашия форум. Топспорт съвсем лоялно предоставя на г-дата да се поупражняват на тема превъзходството на селекцията на Левски спрямо тази на ЦСКА...
chubtireaka
на 11.05.2022 в 20:53:46 #38Кучев
ти ли шамариш на касите 
Може ли да биете чорбарчета, бре 
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 20:52:49 #37...Преди доста десетилетия бях на един мач (ЦСКА играеше, но не помня срещу кого). Треньорът така командваше играта, когато ЦСКА се отбраняваше. Викаше или "Топката!" или "Човека!". Напълно нормално нещо при центриране или пробив, но още тогава си помислих какво е нивото на нашенските футболисти... В тия години, когато отборът на Белгия беше съществен световен и евроучастник, писаха за един мач, че легендарният треньор Ги Тис се бил скарал с футболистите си защото искал той да определи състава, а не те помежду си... Още тогава (много отдавна беше, но и аз съм стар човек) си изградих мнение за "ролята на треньора в историята". Тогава в националния отбор на Белгия играеха Кулеманс, Веркаутерен, Геретс, Шифо... Ролята на Ги Тис тогава... ...Нещо като ролята на Д. Пенев в САЩ94, ама нейсе...
waterloo
на 11.05.2022 в 20:41:21 #36"За Левски мачът е въпрос на "живот и смърт", за ЦСКА не е, защото ЦСКА вече си осигури и сребърните медали и участието в евротурнира" реди поучително УмеренЦСКА!
Тоя малоумен дрисльо обърна палачинката в последно време. Преди, когато оранжевите зурли бяха на 2 точки от шалварите, същия този бунак ни поучаваше как било дошло времето преименуваното депесарско фирмено клубче да вземе титлата. После дойде голямото осиране, унижението с 5 : 0 от резаците и сега им остана утеха само купата. И докато останалите оранжеви зурли подгряват и настройват предварително остатъците от Ганчевите ибрикчии на тема лош съдия, пореден заговор на БФС, вече уреден мач и прочее, Умереният слага точно обратната теза на масата - на Ганчевия клуб не му трябвала купата!!! 
Аман от серсеми, ама тоя форумен кютук обира с глупостите си изпражненията във форума.. 
..
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 20:36:43 #35...И съвсем не съм съгласен да се сравняват треньорите на ЦСКА и Левски в настоящия момент! И то по "исторически" данни. По мое скромно мнение всеки треньор е функция на играчите, с които разполага! Колко зависи от треньора съставът на отбора е отделен въпрос и то конкретен за всеки клуб и за всяко време. Не ща да споря в какви именно клубове Стоилов си спечели авторитета у нас и къде изобщо не успя. А Пардю е просто една временна фигура в ЦСКА. Понякога треньорите изиграват някаква съществена роля в конкретни мачове, като успеят да направят в подходящ момент подходящи смени. Или от скамейката дирижират успешно "нападение" или "отбрана". Всичко това е просто някаква тактика, която може и да се окаже успешна, а може и да не се окаже. В този смисъл едва ли може да се сравняват треньорите за някакъв конкретен мач.
mreji_gur_gur
на 11.05.2022 в 20:36:00 #34Четат ли ви се простотии таз вечер ?
mreji_gur_gur
на 11.05.2022 в 20:35:20 #33Добра вечер г-да академици!
vladang
на 11.05.2022 в 20:33:39 #32Даже и незаконното чаве на ганчов речи Иска да върне отбора сред най-големите, които са ЦСКА и след него Левски. Е какво можем да добавим?
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 20:12:16 #31Допълнение... Някои от предсказаните "индивидуални сбъсъци" ги гледахме по време на последния мач между двата отбора. Мен лично хич не ме интересуват чужденците, играещи в ЦСКА и Левски. За националния отбор не броя и Миланов. Ако има някакви перспективни играчи за националния отбор на България това са Турицов и Кръстев. Йомов го слагам с известни резерви, но и той може да стане нещо малко повече от примерно Спас Делев като национал, кой знае... За вратарския пост в националния отбор достатъчно сме писали. Там Перуци Джуниърс е непоклатим.
УмеренЦСКА
на 11.05.2022 в 20:01:00 #30"...някак си имаме нужда да погледнем чисто футболно върху задаващото се неделно дерби..." Съгласен съм, има такава нужда, но дали мачът ще се решава "чисто футболно", това ще го видим... За Левски мачът е въпрос на "живот и смърт", за ЦСКА не е, защото ЦСКА вече си осигури и сребърните медали и участието в евротурнира . Основните футболисти на ЦСКА вече гледат "навън", докато колегите им от Левски са на друга вълна, въпреки че и те, може би се надяват на някакво "отлитане" към по-добрите, а най-важното по- сигурните, заплати. Точно като футболистите на ЦСКА, вече друг е въпросът кой как ще се "пласира"... ПП Футболистите, на които предстои да изиграят тоя "исторически" мач са хора като всички, всеки със своите си лични интереси, които никак не съвпадат ни с "историята", ни с "феновете" и най- малко с "перспективите" на своя си клуб. Това важи както за играещите у нас чужденци, така и за българите, особено за тези българи, които са помирисали вече еврокариера, някаква...