ЦСКА вече е продаден! Горещата новина бе потвърдена за "Топспорт.бг" от два независими един от друг източника. Вчера по обяд Васил Божков и Прамод Митал са подписали в Лондон договора по прехвърлянето на контролния пакет акции.
Малко по-късно всички футболисти са били уведомени, че в понеделник сутринта трябва да се явят в Борисовата градина, за да сключат контракти с новия собственик - индийския бизнесмен Митал. Те също така ще подпишат декларации, че са получили всичките си заплати и премии от вече бившото ръководство на 30-кратните шампиони.
Новината за тъй дългоочакваната рокада ще бъде оповестена пред медиите днес след обяд. Прамод Митал притежава 100% от акциите на клуба.
Пламен Марков твърдо остава в ЦСКА поне до 30 юни 2007 година. Очаква се в спортно-техническото ръководство на "армейците" да влезе Стойчо Младенов.
Има голяма вероятност шефът на Надзорния съвет Стефан Орманджиев да остане в клуба, но не като началник, а само като член на съвета. За негов заместник се спряга бившият вицепремиер Александър Томов, който е много близък до Митал.
След смяната на властта на "Армията" в клуба ще бъде назначен спортно-технически директор. Този пост най-вероятно ще бъде заеман от легендата Димитър Пенев, който сега отговаря за селекцията на "червените". Близки до новия собсвеник споделиха, че в ЦСКА най-вероятно ще дойде и Христо Бонев.
CSKA__FАN
на 03.12.2006 в 22:21:26 #126NASKO SIRAKOVx4 ако си от златоград си го закъсал да знаеш
Starea
на 03.12.2006 в 22:21:25 #125Честито на всички армейци! Да се надяваме на едно честно първенство. Качеството ще дойде в последствие. Аз лично съм умерен оптимист. Най-голямата ми мечта е за постигане на извратеното у нас понятие "феърплей". САМО ЦСКА
CESEKAR4E
на 03.12.2006 в 22:20:09 #124СИН ФЕН blue fan СИГУРНО МНОГО ТЕ Е ЯД НАЛИ,И ДРУГИТЕ МАЛОУМНИЦИ КАТ ТЕБЕ УМИРАТ ОТ ЗЛОБА НАЛИ БЕ!!!! ЕМИ ТАКА Е ПРОСТО СТЕ ЦИРК И ЗА ТВА НИКОИ НЯМА ДА ВИ КУПИ!!!трупа
umen_ vlad
на 03.12.2006 в 22:19:59 #123ЦСКА ще бъде преименувана ...така е казал Митал -знам това от достоверени източници
CSKA__FАN
на 03.12.2006 в 22:19:35 #122NASKO SIRAKOVx4 от златоград ли си бе пич там има доста помаци и турци се намират да не си един от тях
Saso
на 03.12.2006 в 22:19:29 #121ПРЕСТАНИ ДА СПАМИШ БЕ...
NASKO SIRAKOVx4
на 03.12.2006 в 22:19:27 #120Караибрахим изкачи превала и спря коня си. Пред краката му се простираше долината. Вдясно от нас слизаше пропаст с червеникави, сякаш ръждясали скали, а в дъното й растяха смърчове. И най-високите дървета не стигаха дори до една трета на каменната стена. Като се наведох от коня, видях отгоре крилата на два орела, които се виеха над гората. Насреща, на много километри разстояние, се издигаше другият склон на планините, и той стръмен като стената на пропаст, синьочерен от борови гори. Само там ивица снегове разделяше черните гори от сивото небе, а подножието им се губеше в мъгла. Горите се гънеха по склоновете и идеха към нас, като ставаха по-светли, докато се разтопяваха в най-близките смърчове, които имаха зелени клони, съвсем бледи по върховете на младите вейки. Гледах ги и не можех да повярвам, че ако приближа оная черна пропаст насреща, ще видя същите зелени дървета. Зад Караибрахим и мене спряха мулетата на двамата ходжи - шейха Шабан Шебил - едноръкия - и молла Сулфикар Софта - дебелия. - Тук ли е? - шепнешком попита дебелият. Караибрахим не се обърна да му отговори. Тогава аз откъснах поглед от планината пред мене и видях лицето му. Пристигнали бяхме. Далеч долу, в дъното на долината, течеше река, която бавно се издигаше към върховете, колкото повече се отдалечаваше от нас, а двата стръмни склона на планината се приближаваха един към друг. Три села се виждаха край реката, всяко все по-нависоко и все по-надалеч. Те приличаха на купища скали, защото къщите бяха изградени от камък и покрити с каманни плочи. А грдите, които обковаваха плевните, бяха посивели и придобили баграта на камъка. Около първото село зеленееха ливади, пожълтели от цветя. Пръстта на малкото изорани ниви беше светла, с по-тъмни петна, които се разливаха като сенки на облаци. На едно възвишение край първото село белееха стените на замък. Всичко наоколо беше зелено и черно от гори. Те стигаха до самите върхове и назъбваха с остри дребни зъби очертанията на планините. Горите спяха. Близките дървета бяха толкова неподвижни, че биха изглеждали вкаменени, ако човек не чувстваше, че те не са мъртви, а само задрямали. Върховете на огромните ели тънко се очертаваха по сивото небе, нежни като ледените цветя, които мразът оставя по стъклата. Много нежни и много тънки бяха те, и дори дъх на дете би ги раздвижил, но дъх нямаше. Имаше само едно бяло прозрачно облаче, замръзнал дъх, коеото висеше неподвижно над долината. Тясна ивица мъгла се извиваше по склоновете пред нас, опъната по върховете на дърветата, но и тя не мърдаше. Отзад, откъм дългата редица конници, се чуваха гласове и тропот на копита, но те не нарушаваха околното спокойствие, както хвърлена шепа камъчета не би раздвижила дълбината на огромно зелено езеро. Караибрахим все гледаше долината. Слънцето се показа за миг на самия снежен ръб отсреща и освети лицето на Караибрахим. Тогава аз видях, че планината живее, и нейният трепет ме прониза като внезапен мраз. Зад Караибрахим се вдигаше скала. По нея се стичаше вода, нотечението не се забелязваше. Тънката прозрачна струя намяташе скалата със стъклена дреха, която се гънеше невидимо върху бръчките на черния камък. А когато слънцето светна, скалата започна да трепере с безброй ситни блясъци, сякаш цялата планина се тресеше. Трепкаше и тръпнеше прозрачната дреха с ослепителна златна нишка върху всяка гънка и всеки блясък не течеше надолу, а звънеше като струна на едно и също място. Лицето на Караибрахим стоеше неподвижно и съсредоточено всред сиянието на разтреперената планина. Слънцето огасна. На запад, към него, изведнъж се срути сякаш стена и ние видяхме десет, двадесет ката планини, пронизани от невидими лъчи, прозрачни, леки, преплетени една в друга, една зад друга, една върху друга, ту по-тъмни, ту по-светли, докато в дъното не се разбираше къде свършват планините и къде почва небето. Ние бяхме в сърцето на Родопа. Два дни бяхме вървели дотук и най-малко два дена път имаше до върховете на ония призрачни планини, които читаеха пред нас. И целият конен отряд - Караибрахим, аз, двамата ходжи, двадесетте спахии и стоте конни оръженосци - слязохме от конете и коленичихме върху черните разкъртени плочи на древния римски път, за да възхвалим аллаха с вечерна молитва. И тъкмо едноръкият ходжа издигна глас, над планината се разнесе ехото на камбана. Някъде в горите имаше манастир монасите като нас изпращаха деня и слънцето. Звънът се носеше над планината , чист и прозрачен като далечните върхове, диплеше се като тях, ту по-тъмен, ту по-светъл. Звън срещаше ехото си и ехото се връщаше към нов звън, а елите се издигаха нагоре като шпиловете на църковен събор и върховете им се очертаваха на небето като черни, тънки кръстове. Плач се надигна в гърдите ми и аз наведох по-ниско глава, докато устните ми поватаряха думите на мохамеданската молитва. Ни подигравката, ни отчаянието, ни смирението не успяха да изкоренят старата вяра. Звънът на камбаната и припяването на ходжата отекнаха и се стопиха почти едновременно. Караибрахим се изправи и подсвирна тихо на коня си. Арабският жребец коленичи, Караибрахим прекрачи през седлото и конят без усилие се изправи, като метна назад благородната си, чудесна глава, с меки устни, разширени червени ноздри и блестящи очи. Отрядът започна да се спуска към долината. Слънцето се беше скрило, но денят в планината не си отиваше. - Трябва да попитаме някого - обади се пак дебелият ходжа. Нашият водач избяга още вчера. Отляво, откъм стръмния склон, се разнесе биене на звънец. Две дребни червени крави пасяха на жълта поляна над скалите, а до тях беше коленичило малко говедарче и гледаше надолу към нас. - Кажи му да слезе - обърна се по турски Караибрахим към мене. - Слез! - викнах аз. Говедарчето измъкна отнякъде дълга свирка и я наду. - Слез! - викнах аз отново. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно че свиреше на невидима свирка. Ходжата изруга, Караибрахим бръкна в червените дисаги отдясно на седлото и извади пищов. Овчарчето стана, свирна на кравите и хукна нагоре по жълтата поляна. Червените кравки скачаха след него като кози, звинците им често биеха, говедарчето се смееше. Караибрахим прегъна лявата си ръка в лакътя, вдигна я пред гърдите си и отпусна върху китката й дясната ръка с пищова. Дребното говедарче тичаше върху широкото дуло, обковано със сребърни цветя. Жълтозелена торба с цвета на поляната се мяташе на рамото му. Дълго бягаше говедарчето върху дулото, докато се скри между правите, могъщи ели. Караибрахим свали пищова си. От гората долиташе смеха на говедарчето, по
excel
на 03.12.2006 в 22:18:02 #119Този път новината е истинска. Но са пропуснали да напишат че Александър Томов става шеф на клуба. Да им е честито на феновете на ЦСКА
Saso
на 03.12.2006 в 22:18:02 #118Срам ме е вече... 0 победи, 0 равни и 6 загуби, голова разлика 1:20!!!
NASKO SIRAKOVx4
на 03.12.2006 в 22:18:01 #117Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г. Тези новомъченици се родили в българомохамеданското семейство Хакъеви в гр. Даръдере (дн. Златоград, Смолянска област). Къщата им се намирала в махалата „Голяма река” до църквата „Св. Георги”. Най-големият от тримата братя Хакъеви, Енвер, се родил около 1870 г. От малък се проявил като буден и ученолюбив. В спомените на съвременниците си е останал като „висококултурен и образован българин”, „надарен с богат ум и голямо сърце”, запасен офицер, търговец, адвокат и виден общественик с голямо влияние”. Завършил турския правен факултет в Солун, завърнал се в Даръдере с юридическо образование. През 1902 г. бил назначен за секретар на общината и още в първите месеци след заемането на този пост проявил своя патриотизъм. През с. г. в града бил създаден революционен комитет с председател свещ. Ангел Инджов и секретар учителката Евгения Пачилова. Комитетът събирал средства, закупувал оръжие и усилено се готвел за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Тази дейност обаче била разкрита от турците. Енвер Хакъев тайно се срещнал с членове на комитета и предупредил секретарката Пачилова за грозящата ги опасност. Благодарение на това тя успяла да изгори комитетския архив, но членовете на комитета били заловени и заточени в Мала Азия. Синът на Енвер Хакъев, Иван Родопски, си спомня за него: „След Хюриета 1908 г. той бе кмет на Златоград, длъжност, която изпълняваше чак до идването на българските войски през 1912 г. Адвокат по професия, той познаваше много добре законите в тогавашна Турция и пред него се откриваше голяма перспектива за издигане до върховете на властващата турска йерархия. Но него не го блазнеха високи длъжности.” През време на кметуването на Енвер, в сем. Хакъеви се случват две знаменателни събития, за които той разказва на 26 януари 1913 г. пред прот. Ной Ангелов. Най-малкият брат Ешреф „боледувал и всяка надежда за оздравяване била загубена. Обаче, една страшна изненада... сред нощ ги смутила. Болният Ешреф завикал: „Аз оздравях и вече не съм Ешреф, а Серафим! След три години България ще дойде и всички ахряни-помаци ще се кръстят!... Съмна се... Серафим излиза вън и говори същото. Закарали го в управлението, заплашвали го, но нищо не било в състояние да го принуди да измени името Серафим, защото човек му се явил и му казал, че ще бъде здрав, ако си промени името от Ешреф на Серафим. И от шест години болен, моментално станал здрав и читав и тъкмо след три години, както било казано на Серафим, България... дойде” (има се предвид освобождението на Златоградския край от турско робство през ноември 1912 г. през Балканската война).
CSKA__FАN
на 03.12.2006 в 22:16:48 #116NASKO SIRAKOVx4 от къде си
CSKA__FАN
на 03.12.2006 в 22:16:09 #115NASKO SIRAKOVx4 помак ли си бате кажи си го
NASKO SIRAKOVx4
на 03.12.2006 в 22:16:00 #114АЗ СЕ ГОРДЕЯ ЧЕ КАПИТАНЪТ НА ЛЕВСКИ Е БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИН, ТОВА СА ХОРА КОИТО СА СЕ БОРИЛИ ЗА ВЯРАТА СИ ДО ПОСЛЕДНО
Saso
на 03.12.2006 в 22:15:51 #113БАРАБОН, ДЕДО БОРЕ, ДВАТА КРАКА, ПЕЛЕТО, РОМ ОТ ЛОМ, ГОНЗЕТО, БИЖУТЕРА, ПЕРУЦИ, УРСУЛА, СЪРМАТА, МЕЧО ПУХ, БАБАНГИДА, ТИП-ТОПЧО... ВТОРНИК, ПРЯКО ПО БТВ ОТ 21:45!!! ПОРЕДНИЯТ ЕПИЗОД ОТ АНИМАЦИОННИЯ СЕРИАЛ!!!
Saso
на 03.12.2006 в 22:15:23 #112A, Бергкамп е най-импотентния играч в света някога раждал се!!!
Xa-x@v
на 03.12.2006 в 22:14:44 #111Евроуспех
на 03.12.2006 в 22:14:35 #110Привет Сонорче, интересна им е темата,бих го нарекъл СТРАХ!!!
УмеренЦСКА
на 03.12.2006 в 22:13:11 #109Аха, "беркгамп" със своите копирания от Спорт1 е пак тука...
NASKO SIRAKOVx4
на 03.12.2006 в 22:12:57 #108CSKA__FАN Регистриран на: 17.07.2006, 22:35 ПРАСЕ НЕЩАСТНО И АЗ ТЕБ ТЕ СЪЖАЛЯВАМ, СЕЩАШ ЛИ СЕ ПРЕЗ 2004 ПРОЛЕТТА КАК ВИ ОБЪРНАХМЕ С 2 ГОЛА В ПОСЛЕДНИТЕ 5 МИНУТИ НА АРМИЯТА ЗА 90-ГОДИНИ ЛЕВСКИ, ТОГАВА БЯХТЕ ЖАЛКИ СЕДЯХТЕ ПРЕД СТАДИОНА ИЗПОТЕНИ И СИ ПСУВАХТЕ ИГРАЧИТЕ И СИ БЯХТЕ НАБИЛИ ПАРИТЕ В ЕВРОФУТБОЛА, А ПРЕЗ 1998 ПРАСЕ СМОТАНО ТОГАВА ПЪК КАК ВИ СЪЖАЛЯВАХ НАПРАВО НЕ Е ИСТИНА, БИХМЕ ВИ С 5:0 НА ВРЪХ ПОЛОВИНВЕКОВНИЯТ ВИ ЮБИЛЕЙ И ТАКА ВИ СЪЖАЛЯВАХМЕ ЧЕ ПОЧНАХМЕ ДА ВИКАМЕ "ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА" 5 МИНУТИ СЛЕД МАЧА ЦЕЛИЯ СТАДИОН, ВИЕ СЕ БЯХТЕ ИЗНЕСЛИ И НИЕ В ЗНАК НА УВАЖЕНИЕ КЪМ ВАС СКАНДИРАХМЕ ИМЕТО ВИ
CSKA__FАN
на 03.12.2006 в 22:12:56 #107NASKO SIRAKOVx4 освен че си глупав си и неграмотен престани да пишеш във форума че почнаха и твойте хора да се срамуват от теб, ако си помак признай го никой няма да ти се сърди