В началото бе Копа Америка Част III

Хаосът, който довежда до провеждането на два турнира в една година, принуждава КОНМЕБОЛ към по-строга организация и следващото решение е цикълът да бъде разреден на 4 години.

През 1963 г. Боливия за пръв път е домакин и още в първия мач дава знаци, че ще опита да се възползва от специфичните условия в Кочабамба и Ла Пас, където мачовете се играят при твърде голяма надморска височина. В първия мач домакините губят с 0:3 от Еквадор, но умората на съперника им помага да се доберат до равенство 4:4. Най-слабият отбор на турнира е Колумбия, който от 6 мача допуска 5 загуби и завършва наравно един. Тимът, който наистина хваща окото, обаче е Парагвай. На старта "гуараните" надиграват Бразилия (2:0), която отново участва без звездите си. Парагвай побеждава последователно Еквадор с 3:1, Колумбия с 3:2 и Перу с 4:1, преди да завърши наравно с Аржентина (1:1) и да загуби в Кочабамба от Боливия (0:2).

Силният състав на Парагвай е олицетворяван от Виктор Бобадия, Инсфран, Армабуло и великият голмайстор Еладио Сарате.
В същото време Бразилия и Аржентина, повлияни от височината, не успяват да демонстрират обичайната си класа. След равенството 2:2 с Еквадор, Бразилия губи с 0:2 от Парагвай и с 4:5 от Боливия. Домакините на турнира наистина докосват небето. Те надиграват и Аржентина с 3:2, а за "гаучосите" това е единствената Копа Америка, от която си тръгват без спечелен мач.
Впрочем загубата им от Боливия е един от скандалните моменти в историята на турнира. При 2:2 реферът Артуро Ямасаки от Перу отсъжда спорна дузпа в полза на домакините. Вратарят на Аржентина „Гато" (бел. ред. - „Котката") Андрада спасява удара на Макс Рамирес. Докато аржентинските играчи още поздравяват стража за спасената дузпа обаче, Фортунато Кастийо бързо изпълнява корнера и Вилфредо Камачо използва объркването на съперника, за да вкара победния гол. За Боливия следва победата с 5:4 над Бразилия и единственият им досега шампионски триумф. Важно е да се подчертае, че Националният конгрес на Боливия учредява пенсия за шампионите от 1963 г., която се изплаща и до днес.

Четири години по-късно КОНМЕБОЛ за пръв път организира квалификационен турнир, в който Чили отстранява Колумбия, а Парагвай се справя с Еквадор. Бразилия и Перу отказват участие, а към Чили и Парагвай в турнира се присъединяват Аржентина, Боливия, домакинът Уругвай и дебютантът Венецуела. В първия си мач Венецуела надиграва шампиона Боливия (3:0) и досега това остава единствената победа на отбора за Копа Америка. В ключовия мач с Аржентина Уругвай печели с 1:0 с гол на Педро Роча, който е най-добрият играч на турнира, а "урусите" печелят титлата. По това време текат строителни работи по модернизирането на легендарния стадион „Сентенарио" в Монтевидео, но така и до края на турнира работата не е приключила и отборът не успява да освети новия си храм.

Следващите години са критични в историята на Копа Америка. Турнирът не се провежда осем години след триумфа на Уругвай през 1967-а. Интересът към стартиралата през 1960 г. Копа Либертадорес е много по-голям и националният континентален шампионат е заплашен от изчезване. За да спаси състезанието, КОНМЕБОЛ решава да промени структурата му, за да го направи по-конкурентно и в същото време по-удобно за най-добрите отбори. Отборите са разделени на три групи по три отбора, в които съставите си разменят по два мача при разменено гостуване. Трите отбора победители се класират на полуфиналите, където към тях се присъединява и шампионът от предишния турнир, в случая Уругвай.

Полуфиналите и финалът също са при разменено гостуване, а турнирът няма домакин. Колумбия побеждава с 3:0 Уругвай в Богота и губи само с 0:1 в Монтевидео, за да достигне финала. Драмата обаче е отпадането на 1/2-финалите на Бразилия. "Селесао" губи с 1:3 от Перу у дома, след два гола на Теофило Кубиляс, след което печели с 2:0 реванша в Лима. По това време правилото за головете на чужд терен не важи, така че изходът от двубоя се решава с жребий, който е в полза на Перу.
Драмата продължава и на финала.

Перу губи първия мач в Богота с 0:1 и печели в Лима с 2:0, но правилата по онова време не зачитат и головата разлика в елиминационните двубои, така че се играе трети мач на неутрална територия в Каракас, Венецуела. Перу го печели с гол на Уго Сотил, а Кубиляс е най-добрият играч на турнира.

Схемата на провеждане на състезанието остава същата в следващите 8 години.
1979-а несъмнено е най-великата година за парагвайския футбол. Страната спечели за втори път в историята си Копа Америка, а най-големият клуб Олимпия (Асунсион) триумфира с Копа Либертадорес. В историческия 1/2-финал срещу Бразилия Парагвай печели с 2:1 след голове на Морел и Уго Тавалеро, а в реванша на „Маракана" Хулио Сесар Ромеро вкарва в последните секунди за 2:2, за да класира "гуараните" напред.

На финала с Чили Ромеро вкарва два гола, а Морел един за победата с 3:0 в Асунсион. Чили печели с 1:0 в Сантяго и на неутрална територия, на стадион „Хосе Амалфитани" в Буенос Айрес плейофът завърши 0:0, след което вече по-добрата голова разлика на Парагвай от финалните мачове е решаваща.

През 1983 г. за последен път Копа Америка се играе без страна домакин. Този път победителят е Уругвай. След като печелят група с Чили и Венецуела, "урусите" се изправят на 1/2-финалите срещу Перу. В първия мач в Лима дебюта си за Уругвай прави изключителният Енцо Франческоли. Агилера вкарва единствения гол за победата на гостите, но героят е вратарят Родригес, който спасява дузпа на Наваро от Перу. Отборът от Андите прави 1:1 в Монтевидео, но Уругвай е на финал.
Въпреки звезди като Жоржиньо, Ренато, Карека и Елдер, Бразилия отново трябва да се класира на финала с жребий, след 1:1 като гост на шампиона Парагвай и 0:0 в реванша.

На 27 октомври на легендарния „Сентенарио" Угурвай надиграва с 2:0 Бразилия след голове на Франческоли и Диого. В реванша на 11 ноември в Салвадор, щата Бая, пред статуята на Пеле, "селесао" повежда чрез Жоржиньо, но Агилера изравнява и Уругвай печели титлата.

Четири години по-късно значимите решения на КОНМЕБОЛ са две. Копа Америка отново има домакин, а след този турнир цикълът отново ще бъде сгъстен на две години. След триумфа си през 1983 г., Уругвай пристига като фаворит, въпреки че регионалният съперник Аржентина организира състезанието за пръв път от 28 години. Предвождани от Марадона, "гаучосите" безпроблемно печелят групата си.

Със звезди като Валдерама и Редин, Колумбия също безпроблемно достига 1/2-финалите, а шокът на турнира е отпадането на Бразилия за сметка на Чили (0:4) в груповата фаза. Цялата класа на Жулио Сезар, Раи, Карека, Валдо, Мюлер и Ромарио се оказва недостатъчна за едно от най-талантливите поколения на "селесао". За пореден път през 80-те бразилските фенове трябва да преглътнат разочарованието. Изненадите не спират дотук. С гол на Алсаменди Уругвай изхвърля Марадона, Каниджа и сие на 1/2-финалите, а Аржентина губи с 1:2 дори мача за трето място с Колумбия, отстранена в другия полуфинал от Чили. Бенгоечея е героят за Уругвай на финала, в който отборът защитава титлата си.

50-годишното чакане за трофей на Бразилия приключва през 1989 г. след обновяването на състава и със звезди като Тафарел, Бранко, Дунга, Бебето, Ромарио и Рикардо. Във финалната група Бразилия печели и трите си мача, без да допусне гол, а изненадата е лошото представяне на Аржентина, който с Буручага, Каниджа и Марадона дори не се разписва. Бразилия е шампион за четвърти път и както при всички предишни три триумфа става шампион на своя територия.
През 1995 г. Уругвай печели последния си досега трофей. Домакините печелят с 5:3 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията), което е първият прецедент спорът за купата да се решава от бялата точка.

През 2001 Колумбия по впечатляващ начин се възползва от първото си домакинство. "Лос Кафетерос" записаха 6 поредни победи, без да допуснат гол! Епичният им поход към единствения им трофей започва в групата с 2:0 срещу Венецуела, 1:0 срещу Еквадор, 2:0 срещу Чили, после на 1/4-финала 3:0 срещу Перу, на 1/2-финала 2:0 срещу Хондурас и на финала 1:0 срещу Мексико. Колумбия за сега е 7-ият и последен представител на Южна Америка, който е ликувал с трофея.