Сър Алекс Фъргюсън, мениджърът на Манчестър Юнайтед, днес има статута на жива легенда. Преди 50 години той се влюбва в КЕШ на терасите на стадион "Айброкс" в Глазгоу. Шотландецът може да е печелил купата два пъти, но за него това далеч не е достатъчно.

Едно сиво лятно утро в Карингтън, базата на Манчестър Юнайтед, интервюирах сър Алекс Фъргюсън за КЕШ. В онзи момент - края на 2005 г., той бе печелил трофея само веднъж.

"Казват, че не може да си наистина голям мениджър, преди да си спечелил КЕШ, така че беше хубаво да свърша тази работа", отбеляза той.

"Те" би трябвало да са медиите и останалите хора във футбола. По-късно обаче осъзнах, че това не е само "тяхно" мнение. Самият Фъргюсън също го вярваше. Миналия май Фъргюсън спечели КЕШ за втори път начело на Юнайтед. Еуфорията беше голяма, но поне за шотландеца продължи твърде кратко. "Направихме една стъпка към приличието, що се касае до успехи в Шампионската лига. Искаме още, за да се наредим до Ливърпул, Байерн (Мюнхен) и Аякс", обяснява той.

"Пък и нали апетитът идва с яденето. Реал (Мадрид) има 9 КЕШ и това е естествена цел. Може би е нереалистично да стане до края на живота ми, но си струва да опитаме." Фъргюсън е третият британски треньор (след Брайън Клъф и Боб Пейзли), спечелил КЕШ повече от веднъж. Пейзли остава единственият с три успеха. Сър Боби Чарлтън, носител на КЕШ с Манчестър Юн през 1968, веднъж каза, че постижението на Пейзли амбицира силно Фъргюсън: "Фактът, че Боб Пейзли и Ливърпул са печелили КЕШ повече пъти от него, вероятно го дразни донякъде".

Фъргюсън има повече КЕШ от ментора си - великия Джок Стийн, както и от сър Мат Бъзби, най-великия му предшественик на "Олд Трафорд". Но това не е достатъчно. Може дори да се каже, че за Фърги КЕШ е истинска мания. Корените й са заровени някъде през 50-те години, когато тийнейджърът Фъргюсън, почитател на Рейнджърс, започва да гледа мачове от евротурнирите.

Реал (Мадрид) - Айнтрахт (Франкфурт) 7:3
1960, финал за КЕШ, "Хемпдън Парк", Глазгоу
"Имах късмет да присъствам на финала през 1960", признава Фъргюсън през 2006. "Бях чирак в Куинс Парк (който играе на "Хемпдън"), така че влязох в сектора за ученици. В нощта преди финала ние тренирахме наблизо, докато Айнтрахт и Реал М бяха на "Хемпдън". Видяхме малко от тренировките им, а после гледахме самия финал. Беше като приказка. Бях на полуфинала между Айнтрахт и Рейнджърс. Немците биха с общ резултат 12:4. Тъй като бях фен на Рейнджърс, мислех, че играчите на Айнтрахт са богове и със сигурност ще бият на финала. Само че ги размазаха 3:7! Това беше олицетворение на всички мечти за евротурнирите."

Ференц Пушкаш бележи четири гола, а Алфредо ди Стефано - останалите три за мадридчани. През 1963/64, когато Фъргюсън е нападател в Сейнт Джонстън, той се връща на "Айброкс" да гледа Реал М в турнира за КЕШ. "Видях как Пушкаш вкара единствения гол. На реванша Реал заби 6 парчета, а той направи хеттрик."

След като бележи хеттрик срещу Рейнджърс (каква ирония), Фъргюсън е купен от Дънфърмлин, който по онова време е съперник на големите два клуба от Глазгоу (Селтик и Рейнджърс). Трансферът е осъщесвен по настояването на обещаващия млад мениджър Джок Стийн. Той обаче отива в Хибърниън преди сделката да бъде приключена. Въпреки това трансферът се оказва успешен за Фъргюсън. Три години поред той става водещ реализатор на тима. Това му носи мечтан трансфер в Рейнджърс. Там Фъргюсън прави удивителен дебют. Вкарва хеттрик... На кого мислите? На Айнтрахт (Франкфурт)!

Селтик - Интер 2:1
1967, финал за КЕШ, "Насионал", Лисабон
Докато Селтик играе в Лисабон, Фъргюсън и съотборниците му от Рейнджърс играят карти в хотел в Хонконг. Въпреки че двата големи клуба от Глазгоу са непримирими съперници, включително и на религиозна почва, всички играчи на Рейнджърс без един искат Детелините да бият. "Единственото шумно изключение беше англо-шотландецът Хари Томпсън, който обичаше да се присмива на шотландския футбол", уточнява Фъргюсън.

Убеден, че могъщият Интер ще спечели, Томпсън предизвиква съотборниците си да се обзаложат. Почти всички се навиват не толкова, защото са убедени в превъзходството на Селтик, колкото от патриотични подбуди. Дори Фъргюсън признава: "Дълбоко в себе си не мислех, че Селтик ще бие. Все пак ставаше дума за космополитния Интер на Еленио Ерера, който играеше срещу 11 момчета от региона на Глазгоу. Не беше ясно дали дори месията Джок Стийн ще може да се пребори".
Песимизмът изглежда оправдан, когато на почивката казват резултата по радиото: 1:0 за Интер. "Беше отвратително", спомня си Фъргюсън.

Играта на карти продължава до следващия информационен бюлетин, в който е оповестено, че Селтик е първият британски отбор, спечелил КЕШ. "Удавихме се в океан от еуфория - казва Фъргюсън. - Спортът не може да предложи нищо по-романтично от това."

Макар да се гордее с факта, че 11 шотландци, всичките родени най-много на 30 мили от "Селтик Парк", печелят КЕШ, славата на Лисабонските лъвове в същото време измъчва Фъргюсън. Самият той никога не постига подобно нещо като играч.

Абърдийн - Ливърпул 0:1
1980, II кръг за КЕШ, първи мач, "Питодри", Абърдийн
През 1960 г. Дънфърмлин на Джок Стийн застрашава монопола на Селтик и Рейнджърс. В края на 70-те години Абърдийн на Фъргюсън го разбива. След като печелят титлата през 1979 г., Доновете отстраняват Аустрия (Виена) с общ резултат 1:0 в двата мача и се изправят срещу Ливърпул.

Фъргюсън отива до Мидълзбро с колата си, за да гледа Ливърпул. Посреща го Бил Шенкли, оттеглилият се мениджър на червените. "Значи сте дошли да погледате великия ни тим?", пита Шенкли. Фъргюсън промърморва нещо в знак на съгласие. "Да, всички го опитват това!", добавя Шенкли.

Опитът обаче е неуспешен. Абърдийн губи 0:1 у дома и 0:4 на "Енфийлд". "При 0:4 единственото, което можехме да направим, беше да се поучим от болезнения опит срещу доказаните майстори в евротурнирите", пише Фърги в мемоарите си. Ливърпул печели турнира през 1981 г. и Пейзли става най-успешният треньор в историята на турнирите. За Фърги постижението му е голямо предизвикателство.

Абърдийн - Реал М 2:1
1983, финал за КНК, "Улеви", Гьотеборг
23 години след като се възхищава на играта на Ди Стефано на "Хемпдън Парк", Фъргюсън се изправя срещу легендата, който вече е треньор на мадридчани. Фъргюсън се притеснява, че играчите на Доновете ще се чувстват като абсолютни аматьори в първия си европейски финал заради ореола на Ди Стефано. Той пита наставника си Джок Стийн какво да прави. "Стийн ми каза да купя на Ди Стефано бутилка уиски, за да го накарам да се чувства важен. Аз трябваше да се преструвам, все едно съм щастлив само от ролята на статист."

Фъргюсън поднася подаръка в навечерието на мача и с удовлетворение отбелязва, че Ди Стефано остава слисан. Скоро обаче великият аржентинец разбира, че играчите на Абърдийн не са склонни да изпълняват ролята на статисти. При 1:1 в продълженията, когато и двата отбора са уморени от тежкия терен, резервата Джон Хюит се втурва в наказателното поле, докато Марк Макгий се кани да центрира. "Хюит тичаше по права линия, без никакво намерение да завие, както постоянно му казвах - спомня си Фърги. - Мърморех всякакви ругатни и обиди по адрес на Хюит. В този момент топката кацна на главата му и той спечели купата за нас."

Ди Стефано благородно хвали Абърдийн като отбор "със сърце и душа". Това е първият европейски трофей, който Фъргюсън печели. Оттогава шотландски тим не е триумфирал в Европа.