Най-вълнуващият футболен дуел в утрешния финал в Шампионската лига между действащия носител на трофея Манчестър Юнайтед (Анг) и Барселона (Исп) може би ще се състои извън терена. На скамейките задочно един срещу друг ще бъдат доайенът сред специалистите в световния футбол Алекс Фъргюсън и новобранецът Пеп Гуардиола, който ръководи Барселона само от една година.

Ако шотландецът триумфира, това ще бъде успех на опита и рутината срещу идеите на новото време. Евентуална победа за младия Гуардиола обаче може да постави началото на края за Фърги и да символизира времето за своеобразна смяна на караула пред треньорския връх.

67-годишният Алекс пое Юнайтед през 1986-а и е мениджър от 1974-а, когато получи първата си работа в Източен Стърлингшър. Той мина през Сейнт Мирън и Абърдийн, преди да се появи на "Олд Трафорд". 38-годишният Гуардиола имаше само едно предишно назначение - начело на Б-отбора на Барселона. За един сезон...

В първата си година като професионален мениджър Пеп се класира на финал в Шампионската лига. Това може и да се случва за пръв път от 2000 г., но определено не е нещо уникално. Висенте дел Боске започна службата си на Реал Мадрид още през 60-те като играч, а веднага след края на кариерата си през 1984 г., започна работа в школата и с Б-отборите. На два пъти през 90-те той поемаше отбора при треньорски рокади по за мач-два, но в първата година, в която подписа постоянен договор като треньор на тима, наследявайки Джон Тошак, достигна и спечели финала в Шампионската лига.

Рекордьорът по мачове в историята на Бенфика, Антонио Жозе Консейсао Оливейра или просто Тони, прекрати кариерата си в началото на 80-те. Когато през 87-а започна в родния си клуб треньорска кариера, изпратила го по-късно в Бордо и Севиля, той достигна финала за КЕШ в дебютния си сезон, но загуби от ПСВ Айндховен.

През 1983-а оттеглянето на Боб Пейсли от Ливърпул по традиция бе последвано от промоцията на асистент мениджъра в мениджър. Джо Фейгън остана само две години, но в първата от тях спечели европейската купа в Рим. Той остава в историята като единствения, който е бил на финал за най-ценното международно клубно отличие в единствените си две години на треньорски пост. Никога по-късно Фейгън не прие подобно предизвикателство в Ливърпул, или някъде другаде. За съжаление втория му финал се помни с трагедията на "Хейзел", след която подаде оставката си и бе наследен от Кени Далглиш.

Мястото сред тези специалисти на Тони Бартън е специално, защото той имаше зад себе си по-малко от половин сезон като мениджър, когато стана европейски шампион. Назначен в хода на кампанията той донесе КЕШ на "Вила Парк" през 1981-а. Със същото може да се похвали Детмар Крамер, който наследи Удо Латек през януари '75 и в края на сезона триумфира с европейската купа, повтаряйки обаче триумфа година след това.

Абдула Гегич бе ръководил младежите на Югославия и съвсем за кратко мъжкия национален тим на "плавите", преди да поеме Партизан през 1965 г. Първият му ангажимент като клубен треньор завърши с финал за КЕШ през 1966-а, загубен от Реал Мадрид, тогава с треньор Мигел Муньос. По ирония на съдбата тъкмо Муньос е човекът поставил традицията за късмета на специалиста новобранец в турнира за КЕШ. След като спечели като играч европейската купа през 1956 и 1957 г., той бе назначен за треньор на отбора през 1959-а и властването му до 1974-а е един от най-успешните периоди на клуба, съпътствано от 9 национални титли, две купи на Европа и една междуконтинентална купа. В първия си сезон той изведе Белия балет до незабравимата победа със 7:3 над Айнтрахт Франкфурт на финала за КЕШ.

Докато Пеп ще разчита на късмета на новобранеца, сър Алекс е на европейски финал за пети път, нареждайки се в отбрана група от осем специалисти. Джовани Трапатони държи рекорда със седем финала начело на Ювентус, Интер и Милан. Той е и човекът спечелил пет европейски финала. Сър Алекс може да го догони утре.

ДОСИЕ

Най-много европейски финали като треньор

7              Джовани Трапатони (Ит): КЕШ 1983, 1985; КНК 1974, 1984; УЕФА 1977, 1992, 1993

5              Мигел Муньос (Исп): КЕШ 1960, 1962, 1964, 1966; КНК 1971

5              Ернст Хапел (Ав): КЕШ 1970, 1978, 1983; УЕФА 1976, 1982

5              Удо Латек (Гер): КЕШ 1974, 1977, 1987; КНК 1982; УЕФА 1979

5              Раймонд Гьоталс (Бел): КЕШ 1991, 1993; КНК 1977, 1978, 1982

5              Йохан Кройф (Хол): КЕШ 1992, 1994; КНК 1987, 1989, 1991

5              Свен Горан Ериксон (Шв): КЕШ 1990; КНК 1999; УЕФА 1982, 1983, 1998

5              Марчело Липи (Ит): КЕШ 1996, 1997, 1998, 2003; УЕФА 1995

5              Алекс Фъргюсън (Шот): КЕШ 1999, 2008, 2009; КНК 1983, 1991

4              Ходе Виялонга (Исп): КЕШ 1956, 1957; КНК 1962, 1963

4              Хелинио Херера (Исп): КЕШ 1964, 1965, 1967; УЕФА 1960

4              Дон Реви (Анг): КНК 1973; УЕФА 1967, 1968, 1971

4              Нерео Роко (Ит): КЕШ 1963, 1969; КНК 1968, 1973

4              Боб Пейсли (Анг): КЕШ 1977, 1978, 1981; УЕФА 1976

4              Вуядин Бошков (Юг): КЕШ 1981, 1992; КНК 1989, 1990

4              Отмар Хицфелд (Гер): КЕШ 1997, 1999, 2001; УЕФА 1993