1. 2005: Ливърпул - Милан 3:3 след прод.,3:2 при дузпите
Как е възможно това да се случи? Преди мача английските медии шеговито отбелязаха, че ако червените спечелят петата си КЕШ, отборът ще е излетял от летище "Джон Ленън" и ще кацне на летище "Рафа Бенитес". При 3:0 за Милан на почивката, не изглеждаше, че паметта на великия бийтъл наистина е застрашена. Пауло Малдини и два гола на Ернан Креспо разрушиха английския тим преди починвката. След нея обаче Стивън Джерард, Владимир Шмицер и Шаби Алонсо реализираха незабравим обрат. Йежи Дудек спаси дузпите на Андреа Пирло и Андрий Шевченко в шутаута, за да донесе победата. "Коп"-ът най-после призна, че Бенитес може и да не е чак толкова лош мениджър. Летището в Ливърпул обаче все още се казва "Джон Ленън". Ако обаче испанецът спечели и титлата в Англия, кой знае...
2. 1968: Манчестър Ю - Бенфика 4:1
Джордж Бест доказа, че е достатъчно здрав, за да издържи и продължения, тласкайки Юнайтед към съдбата да стане първият английски отбор, който става европейски шампион. Боби Чарлтън даде преднина на червените дяволи в 53-ата минута, но Жайме Гарса изравни 10 минути преди края на редовното време.
Бест вдигна "Уембли" на крака във втората минута от продълженията, измъквайки се от шпагат на съперник и заобикаляйки Жозе Енрике, за да се разпише. Брайън Кид вкара третия гол с глава, преди Чарлтън да се разпише отново за епичната победа, която помогна на "червените дяволи" да изпълнят дълга си към загиналите Бебета на Бъзби в Мюнхен 10 години по-рано.
Джордж Бест ликува след успеха над Бенфика
3. 1967: Селтик - Интер 2:1
Селтик сложи край на британското очакване на европейската купа, когато Били Макнийл вдигна трофея в Лисабон. Това бе триумф на атакуващия футбол срещу катеначото, а детелините отправиха забележителните 42 удара към вратата на съперника, който мислеше само за защитата. Интер имаше пет опита за гол...
Удар на Сандро Мацола от дузпа даде преднина на италианците в 7-ата минута, но това само предизвика буря от атаки на Селтик. Шотландците изравниха чрез Томи Гемъл 30 минути преди края. Ударът на звездата бе от 20 метра. Интер се окопа в защита, но удар на Боби Мърдок рикошира в Стив Чалмърс и превърна португалската столица в бяло-зелено празнично море.
Капитанът на лисабонските лъвове Биби Макнийл, след като Интер е останал разочарован
4. 1999: Манчестър Ю - Байерн 2:1
На трибуните на "Камп Ноу" феновете на Байерн вече празнуваха. Имаше обаче един малък проблем. Последният съдийски сигнал още не бе прозвучал... След В 90-ата минута и 36-а секунда Теди Шерингам изравни за Юнайтед, слагайки край на преждевременното германско парти по трибуните. Всички очакваха продълженията, но на Оле Гунар Солскяер, още една резерва, не му се играеха още 30 минути. Така че, когато Шерингам свали топката с глава след корнер на Дейвид Бекъм, норвежецът вкара един от най-странните голове, за да донесе на Юнайтед една от най-великите му победи. Този гол падна в 92-ата минута и 17-а секунда и донесе на "червените дяволи" исторически требъл. Както и рицарското звание на Алекс Фъргюсън.
Оле Гунар Солскяер, Рони Йенсен и Теди Шерингам (отляво надясно) презнуват след драматичния успех в Барселона
5. 1960: Реал Мадрид - Айнтрахт Франкфурт 7:3
Това бе петата поредна КЕШ за Реал Мадрид. И най-великата победа на Белия балет! Ференц Пушкаш вкара четири гола, а Алфредо ди Стефано се отчете с хеттрик, докато Реал прегази германския си опонент на "Хемпдън Парк в Глазгоу пред 127 261 зрители, все още рекорд за европейски финал.
Архивният филм за двубоя е чернобял. Срамота е, че не можем наистина да се насладим на шоуто през 21 век!
Ди Стефано и Пушкаш празнуват сензационната победа над Айнтрахт
6. 1994: Милан - Барселона 4:0
Битка между брилянтната атака на Барса и непоколебимата защита на Милан. Дрийм тима на Кройф срещу прагматичната шампионска машина на Капело. Неутралните зрители очакваха головете от каталунците, които се бяха разписали 104 пъти в първенството и европейските си мачове същия сезон. Дон Фабио обаче не бе прочел сценария и златната селекция на Йохан Велики бе пометена в Атина.
Марсел Десаи с европейската купа в ръце
7. 1977: Ливърпул - Борусия М 3:1
Първия път, когато Боб Пейсли влезе в Рим бе с каска на глава, с карабина в ръце, подал главата си от танк по време на Втората световна война. Той с завърна 33 години по-късно и отново прегази германците. Този път на футболния терен.
Мениджърът на Ливърпул спечели първата от петте европейски корони за клуба. Головете бяха вкарани от Тери Макдермот, Томи Смит и Фил Нийл от дузпа, отсъдена за батално влизане на Берти Фогтс срещу Кевин Кигън. Емоциите бяха още по-големи, тъй като Смит изигра своя мач номер 600 за клуба, а Кигън каза своето сбогом, преди да премине в Хамбургер. Ордите от Копа празнуваха до късно през нощта. За пръв път английски отбор си тръгна като крал на континента от Рим. Забележи, Манчестър Юнайтед!
Емлин Хюз празнува след успеха над 'Гладбах
8. 1979: Нотингам - Малмьо 1:0
Дали това наистина се случи? Възможно ли е Форест, който играеше във втория ешелон само две години по-рано, наистина да е вдигнал европейската купа? Отговорът се побира в една дума: ДА! Причината се побира в едно име: БРАЙЪН КЛЪФ!
Големия Стар Тате вдъхнови Форест да надскочи нивото си и на терена и на трансферния пазар. Рискът да превърне Тревър Френсис в първия британски играч, струвал 1 млн. паунда се оказа успешен, но само на Острова. Уловката бе, че Френсис не можеше да играе в европейски мачове в рамките на три месеца след трансфера си от Бирмингам през 1979 г. Дебютът му за Нотингам в турнира за КЕШ беше едва на финала. Рискът да бъде пуснат като титуляр също проработи. Той вкара победния гол с глава. Форест е двукратен шампион на Европа, но само веднъж е печелил титлата в Англия...
Брайън Клъф - архитектът на успеха на Нотингам
9. 1982: Астън Вила - Байерн 1:0
Рон Сондърс напусна Вила в средата на европейската кампания и никой не очакваше наследникът му Тони Бартън да постигне нещо особено. Грешка! Изтънченият Тони изведе Вила до победа над големия фаворит Байерн на финала в Ротердам. Не лошо постижение, имайки предвид, че Вила загуби титулярния си вратар Джими Римър след само осем минути игра. Той бе заменен от Найджърл Спинк, който бе изиграл само един мач за мъжкия състав на тима преди това. Младежът обаче запази вратата си суха в Ротердам, въпреки натиска на който бе подложен. Питър Уит вкара победния гол и купата акостира на "Вила Парк".
Уит вкара победния гол за Вила срещу Байерн
10. 2008: Манчестър Юн - Челси 1:1 след прод., 6:5 при дузпите
50 години след Мюнхен и 30 години след първата си европейска купа, Юнайтед триумфира отново. Хората на сър Алекс Фъргюсън бяха готови да отдадат своя принос към историята. Кристиано Роналдо откри с глава в 26-ата минута и това бе 42-ият му гол за сезона. Франк Лампард изравни, а при шутаута Джон Тери удари гредата при дузпата, която трябваше да донесе победата на сините. След това Едвин ван дер Сар спаси удара на Никола Анелка. А, и Дидие Дрогба бе изгонен по-рано, след като зашлеви Неманя Видич.
Болка... Франк Лампард се опитва да успокои Джон Тери
m pokora
на 27.05.2009 в 16:21:22 #18"шутаута" няма такава дума в българския език или поне по мое време нямаше все още от финалите които съм гледал от края на 80-те до днес, номер едно за мен е от 1999-та. просто незабравими последни минути. цялата компания чакахме съдията да свири най-после, че се не издържаше вече. после изведнъж гол и докато разберем какво се случва и му се порадваме, взе че влезе и втори и настана едно голямо меле велики невелики, накрая само победата се помни. затова за всеки фен победата на любимия му отбор е най-велика, ако ще да е супер калитарска
Il Rosso
на 27.05.2009 в 16:19:12 #17Amerikanec, как така не виждаш 4 безответни гола и то на финал на ШЛ. Не знам на колко години си, но ако си го гледал, не може да не помниш Савичевич
stewie
на 27.05.2009 в 16:17:38 #16ЗА ИНФОРМАЦИЯ НА НЕВЕЖИТЕ ГОВЕДА 1982г. ЦСКА БЕШЕ НА КРАЧКА ОТ ФИНАЛА.НА ПОЛУФИНАЛА ОТПАДНАХА ОТ БАЙЕРН. КОГАТО ВИЕ ГОВЕЖДИ ПОДЛОГИ ПОСТИГНЕТЕ ТАКЪВ УСПЕХ ТОГАВА МУЧЕТЕ !!!
Maldini
на 27.05.2009 в 15:58:51 #15Според мен миналогодишния финал Манчестър - Челси не трябва да е в класацията. Двубоя не изпъкна с нищо особено!
OnTheKop
на 27.05.2009 в 15:23:29 #14Wsъщност като се замисля май класацията си е окей
OnTheKop
на 27.05.2009 в 15:22:02 #13Според мен Манчестър Ю - Байерн трябва да е на второ място.
Владо
на 27.05.2009 в 15:02:03 #12На трибуните на "Камп Ноу" феновете на Байерн вече празнуваха. Имаше обаче един малък проблем. Последният съдийски сигнал още не бе прозвучал... Уит вкара победния гол за Вила срещу Байерн Първия път, когато Боб Пейсли влезе в Рим бе с каска на глава, с карабина в ръце, подал главата си от танк по време на Втората световна война. Той с завърна 33 години по-късно и отново прегази германците. Този път на футболния терен. Мухахахахахахахахах, по стара традиция английските отбори се гаврят с немските и най-вече с анонимния слабак Бавария Мюнич...
partenkov
на 27.05.2009 в 14:57:44 #11Всеки си има своята класация от най-велики финали. Тази безспорно е класация за финали с английско участие (с малки изключения). Гледал съм всички финали от 1959 година насам (по-старите на двд). Интер-Реал, Милан-Аякс(1969), Аякс-Интер, Байерн-Лийдс ...има доста от които да се избере, преди да се направи класация като горната. Освен това във повечето случай най-добрият мач от турнира е някой полу или четвърт финал, а финалът по принцип не оправдава очакваният за зрелищност и класацията за най-скучен финал ще е още по-оспорвана.
aisogludingfioler
на 27.05.2009 в 14:47:09 #10Още преди да отворя статията си знаех, че на първо място ще е финала в Истанбул. YNWA
maldinho
на 27.05.2009 в 14:44:29 #9Американец, сложили са го ,защото и тогава прехваленото отборче на барселона беше тотално размазано ,докато всички са очаквали да стане обратното ;)
napoli
на 27.05.2009 в 14:37:58 #8Това като гледам е превод на някоя английска статия...80% са с британско участие...Нотингам -Малмьо цепи мрака просто..
waterwet
на 27.05.2009 в 14:37:42 #7За мене най-паметни са загубите на Б. Мюнхен от Вила, Порто и МЮ и победата на Стяуа на Барселона 1986-та. И драмата в Истанбул разбира се. На хейзъл като си спомня (освен трагедията) също имаше интрига. След измислената дузпа за Юве - пуул направиха доста пропуски и ги надиграха.
bateemo
на 27.05.2009 в 14:35:34 #6Само не разбирам защо са пуснали финала "Реал - Андерлехт", без него това си е една пълна класация на най-великите (спечелени от бринаски клубове) финали.. Шом и Манчо - Челси присъства, значи авторите са гледали общо 10 финала...
Велизарката
на 27.05.2009 в 14:05:14 #5Бахти смешната статия. Как пък прецениха, че точно това са най-паметните титли.
пиргос
на 27.05.2009 в 14:00:17 #4супер тъпа класация,като е велик мач нотингам-малмьо,да броим за велик и порто-монако а къде са порто-байерн 2-1,милан-ливърпул 2-1,марсилия-милан 1-0,дортмунд-юве 3-1,барса-сампдория,реал м-юве
Lyubaka
на 27.05.2009 в 13:56:51 #3Не знам защо ми се струва, е авторът на статията на всяко световно или европейско първенство рони сълзи, че Англия ПАК е отпаднала някъде по трасето(а, как забравих-на последното европейско Англия съвсем липсваше)..То бива пристрастност, бива, ама чак толкоз...
Chelsea_Fan
на 27.05.2009 в 13:52:10 #2МЮ имат мн късмет на финал в ШЛ,все още нямат загубен такъв.Не казвам,че успехите им се държът само на късмет,но определено го имат в повече от останалите отбори. Пример: с/у Байерн при 1-0 за тях Янкер удрая греда 10 мин преди края на мача ако това беше влязло мача свършваше а след това и онзи фамозен обрат за 2-3 мин.С/у нас в края на мача Дрогба удари греда,в продълженията Франки пак нацели гредата а след това и подхлъзването на JT.
Amerikanec
на 27.05.2009 в 13:51:09 #1Не знам за кво са го сложили финала от 94'та там - нищо велико не виждам!