Виктор Димитров е един от най-обещаващите млади специалисти у нас. Преди две години, синът на Херо, получава възможност да навлезе в мъжкия футбол като помощник треньор на Тодор Янчев в Царско село, а след това и на Никола Спасов. Сега, 24-годишният бивш нападател е изправен пред едно ново приключение - работа в Казахстан в отбора на Кизил Жар, който вече е сред конкурентите си в елита, където ще продължи съвместната си работа с Никола Спасов.
Какви са амбициите на Виктор, върви ли по стъпките на именития си баща и докъде, според него, ще достигне Лудогорец през този сезон, може да прочетете в интервюто му специално за ТОПСПОРТ.
Здравей, Викторе. Разкажи за читатели на ТОПСПОРТ откъде дойде предложението да започнеш работа в Казахстан.
- Предложението за Казахстан лично към мен дойде от Никола Спасов. Доста неочаквано беше наистина, имайки предвид все пак колко малко опит имам все още в треньорската професия. Явно той е останал доволен от мен, което само може много да ме радва, че е преценил, че може да ми гласува такова доверие. Все пак ние вече близо година и половина работим доста успешно в Царско село.
Това е огромна възможност за мен. Разбира се, че се вълнувам. Става въпрос за нов отбор, нова държава. Очаквам го с нетърпение.
Предстои ми тепърва да се запозная със самия клуб, с футболистите. Това е отбор, който е новак в елита. Там дори играе от легендите на казахстанския футбол - Али Али.
Градът е хубав, намира се в най-северната част на Казахстан, близо до Русия. Хората там обичат много футбола, подкрепят местните отбори, така че очаквам много позитивни неща.
Страната не ти е никак чужда, футбола също...
- Да, определено това ще ми помогне. Докато баща ми беше треньор там съм гледал почти всички негови мачове. Имам една добра основа, да кажем, за казахстанския футбол, за самата обстановка. Надявам се да постигнем успехи. С труд и работа, а и малко късмет, нещата се получават.
Ще те върна малко назад. Започваш кариерата си като футболист, но много тежки поредни контузии те вадят от терена...
- Да, точно така. Наложи ми се да спра с футбола, тъй като претърпях три поредни тежки операции заради скъсани кръстни връзки. Определено това беше най-трудният период в живота ми. Преживях го доста тежко. Любовта ми към футбола обаче надделя.
Източник: Личен архив
Това ли беше причината да се насочиш към треньорство? И труден ли беше преходът?
- Да, треньорството се оказа моя лек в случая (смее се). Определено преходът беше труден, но с времето всичко отминава.
Имат ли сравнение двете неща - да си футболист и да си треньор?
- Честно казано, очаквах треньорството да е далеч по-лесно... Така поне изглежда отстрани (смее се). Когато обаче вече се захванеш с тази работа, виждаш колко отговорна професия е. Трябва да се обръща повече внимание на детайлите, започваш да гледаш на играта по-различен начин.
Ти си треньор и на деца. Кое би определил като по-трудно - ръководенето на мъжки отбор или този на млади таланти?
- Работата с деца е истинско удоволствие, но изисква далеч по-голямо внимание от тази с мъжете. Отговорността също е далеч по-голяма. Няма обаче как да ги сравня. И двете имат нужда от цялото ти себеотдаване.
Дебютът ти в мъжкия футбол беше през 2016 година, когато начело на Царско село беше Тодор Янчев, който те взе за негов помощник. Каква беше работата с него?
- Да, точно преди две години започнах да работя с Тошко Янчев, за което искам да му благодаря - за дадения шанс и че повярва в мен. За мен бе истинска чест да бъда редом до такъв човек. Той е легенда както за ЦСКА, така и за българския футбол и е огромно удоволствие да се работи с него. Стараех се да попивам колкото се може повече от него, защото винаги има на какво да те научи. Разбира се, имам още много какво да уча, но кариерата ми е пред мен.
След напускането на Тошко Янчев, начело на отбора застана Никола Спасов, който отново ти гласува доверие и ти остана като негов помощник. С него очевидно се сработвате доста добре...
- Никола Спасов е много опитен треньор, от който също само мога да се уча. Радвам се, че до този момент съм имал възможността да работя с такива специалисти.
Все пак Царско село се представя доста добре във Втора лига. Дели първото място с Ботев (Враца)...
- Да, надявам се да постигнем същите резултати и в Казахстан, тъй като за доста кратък период отборът върви само нагоре.
Какви са очакванията ти за представянето на Царско село оттук нататък?
- Надявам се отборът да се пребори за така желаната промоция за елита.
Веселин Великов застана начело на отбора...
- Той е доказал, че има способността да издига отбора, който ръководи. Всички видяхме какво постигна с Дунав. Силно се надявам и му пожелавам да продължи тази серия и в Царско село.
Баща ти ли беше причината да се насочиш именно към футбола?
- До голяма степен той е човекът, който ме е запалил по футбола. Важна роля имат и първите ми треньори още като дете.
Той помага ли ти със съвети, посочва ли ти грешките?
- Винаги ме е оставял да вземам сам важните решения в живота ми. Да, подкрепя ме, но държи сам да избирам пътя, по който да вървя. Разбира се, никога не ми е отказал съвет, ако имам нужда от такъв.
Тъй като баща ти е треньор на Лудогорец в момента, няма как да не те попитам, ще успее ли да направи "орлите" отново шампиони и през тази година?
- Аз съм оптимист, така че силно се надявам да изведе Лудогорец до шампионската титла. Наистина вярвам, че формата на отбора е красноречива и в края на сезона ще се поздравят с успеха. Все пак времето ще покаже. Има още доста мачове.
Предстоят и два много важни двубоя в Лига Европа с Милан... Има ли Лудогорец своя шанс срещу такъв гранд?
- Естествено Лудогорец в аутсайдер в този двубой, това е напълно нормално. Независимо в какво състояние е отборът на Милан в момента, както се казва, Милан си е Милан. Всички знаят каква селекция имат. Въпреки това, във футбола всичко се случва и винаги има изненади. Вярвам, че и Лудогорец има своя шанс.
Посещаваш ли техни мачове?
- Когато имам възможност, винаги се старая да съм на стадиона, за да подкрепя баща ми. Присъствах и на трите сблъсъка от груповата фаза на турнира.
Лудогорец отново ни предложи доста инфарктни сблъсъци...
- Да, наистина бяха такива (смее се).
Източник: Личен архив
Човек никога не знае какво му готви бъдещето, но ще продължиш ли да се занимаваш с деца или ще се насочиш изцяло към мъжкия футбол?
- Моята амбиция е да се развивам с мъжкия футбол, но съм на мнение, че всеки треньор трябва да премине през всички гарнитури.
За мое огромно съжаление, ще трябва да се разделя с отбора, който водя на Царско село. Благодаря на моите момчета от набор 2002, които проявяват разбиране към ситуацията. Имали сме прекрасни моменти заедно, много успехи и наистина съм им благодарен за всичко преживяно. Не ми беше лесно да взема това решение. Емоционално съм свързан с този отбор и наистина беше много трудно. Но все пак пред мен се открива една възможност, която не бива да бъде изпусната.
Какво си пожелаваш за в бъдеще?
- Здраве и много успехи. Надявам се да постигне позитивни резултати в Казахстан.
Източник: Личен архив
