Страхил Попов е национал на България с 33 мача. Бивш играч на Литекс, а от 2015 година е неизменна част от футбола в Турция - първо в Касъмпаша, а вече повече от година носи екипа на Хатайспор. Шампион с тима от Ловеч през сезон 2010/11, както и носител на Суперкупата на България. През изминалата кампания спечели турската първа дивизия по пътя към елита. През настоящия сезон Попов е със статут на твърд титуляр за тима от град Антакия и вече три пъти бе избиран в идеалния отбор на кръга. За силните си изяви, сблъсъка с големите имена и предстоящите квалификации за Мондиал 2022, десният бранител говори пред Владимир Иванов от "Труд".
Привет, Страхил. Да започнем от мача с Фенерахче, загубен с 1:2. Отстрани изглеждаше така, сякаш надигравате лидера, но изпускате победата. Как видя ти двубоя?
- Подобно на мача с Трабзонспор, сега също загубихме мач, в който бяхме по-добрият отбор. С едно положение ни вкараха две попадения, тъй като второто бе нелеп автогол. Радващото е, че се представяме много добре през този сезон и се надявам да продължаваме по същия начин.
Точно в този мач дойде и дебютът на Месут Йозил за гостите. Какво си помисли, когато го видя на страничната линия, готов да влезе в игра?
- Имал съм и други мачове с големи футболисти, сред които и Кристиано Роналдо. Да, Йозил е достатъчно популярно име, но тепърва ще трябва да наваксва с формата, тъй като не е играл отдавна. Но това е голяма реклама за Фенербахче и Турция. Ако заиграе на познатото ниво, ще бъде много добре и за имиджа на първенството.
Говорим за Йозил, но в турския футбол играят все повече големи имена. Можем ли да правим аналог с китайското първенство, където в един момент имаше бум на трансфери на именити футболисти?
- Не можем да говорим за аналог, защото турското първенство е доста по-силно от китайското. В Китай имат право на трима чужденци и в отбор са по една, максимум две звезди. Тук известни имена са много повече, а останалите също са с добри визитки и са играли в топ първенства. Освен това в Турция идват известни играчи в разцвета на възрастта си, а не в края на кариерата.
Сега предстои мач с бившия ти тим Касъмпаша. Има ли някакво по-специално усещане у теб преди срещата с отбора, с който заигра за пръв път зад граница?
- Няма как да не го усещам. Изкарах 4 години там, а това бе и първият му отбор в чужбина. Всичко в Касъмпаша беше идеално - градът, отношението на хората, отборът. Сега ни очаква тежък и важен мач. Няма да е лесно, те направиха няколко много силни трансфера. Надявам се да победим, защото гоним по-горно класиране, а не само да участваме в първенството.
Източник: Twitter
Хатайспор е новак в Сюпер лиг, но се представяте впечатляващо. Имате ли амбиции за Европа?
- И аз съм изненадан много от отбора и от начина, по който играем. В началото имаше една несигурност, тъй като това е първа година на клуба в елита. Привлякохме добри футболисти, но това не е гаранция, че нещата ще се получат. Играем един от най-добрия футбол в турското първенство, може да звучи малко надменно, но е факт. Дори загубихме нелепи точки, с които щяхме да сме в топ 3 в класирането. Рано е да говорим за амбиции, има още цял полусезон. Надявам се да продължим по този начин, защото, когато играеш добре, футболистите се наслаждаваме и излизаме с кеф на терена. Тук всички изпитваме удоволствие от играта. Цяла Турция говори, че сме заслужавали да бием Фенербахче.
Преди година преминаването ти в тима бе прието като изненада и дори крачка назад, тъй като отиде във второто ниво на турския футбол. С какво те спечели тогава Хатайспор и имаше ли други опции пред теб?
- Да, беше странно за много хора, но аз добре си бях направил сметката и бях разучил нещата за Хатай. Отборът бе първи с голяма разлика, а клубът има високи амбиции, които се припокриват. Тази година се доказва, че не са били само на думи. Имаше варианти, но в България не исках да се връщам, в това бях убеден. Имаше и оферти от елита на Турция, но отборите не бяха такива, които да си заслужаваше. Затова предпочетох 6 месеца да играя в долната дивизия, за да може нещата после да са по-добре. За съжаление тази година няма публика, а това е голяма загуба за нас. Имаме страшно много фенове, цялата област е за нашия отбор. Само един голям тим има в региона и всички подкрепят нас. Имаме чисто нов стадион, на който все още не играем, тъй като няма публика и прецениха, че няма смисъл за момента. Това е голям минус, но се надявам до края на този полусезон хората да се върнат по трибуните.
От Истанбул в Антакия - два различни свята. Какъв е градът, тъй като е на границата със Сирия. Има ли нещо, което ти липсва?
- Да, разбира се, че има много голяма разлика между двата града, но не мога да кажа, че има нещо, което ми липсва. Градът е хубав, около 600 хил. души живеят тук. Има летище и в почивните дни може да се отскача до Истанбул. Мястото е интересно, от цяла Турция тук живеят най-много християни. Има и евреи, а и мюсюлмани. Разликата с Истанбул е огромна, все пак говорим за мегаполис, но нищо не ми липсва в момента.
Вече три пъти бе в отбора на кръга. Това ли е най-силният ти сезон в турския футбол?
- Да, може би един от най-добрите ми сезони. Имах и един полусезон с Касамъпаша, в който завършихме втори през първия дял от кампанията. Тогава също ми бе силен период, но впоследствие резултатите се влошиха. Надявам се тази година това да не се повтаря. Според мен имаме сили за нещо повече, но да не говорим предварително.
Трансферният пазар затвори преди дни, имаше ли вариант пред теб да смениш клубната принадлежност?
- Не, нямаше вариант, не съм и мислил за смяна на отбора. Всички футболисти са в много добро настроение и си мисля, че на никой не му минава през главата в момента за трансфер. Имаме нападател с 16 гола през сезона, към когото имаше голям интерес от Галатасарай и Фенербахче. Офертите бяха отказани, а и той самият не искаше да бъде продаван в момента.
В Касъмпаша бе съотборник с Васил Божиков. Липсва ли ти сега сънародник в съблекалнята и имало ли е вариант Хатайспор да привлече друг роден футболист или все по-трудно ще е за наши футболисти да пробиват в Турция?
- Хубаво би било да имам сънародник в отбора. Много по-добре би било и за обстановката, когато не си сам. За български футболист не знам да е имало интерес. Надявам се искрено някой роден играч да може да дойде в Турция, независимо дали в Хатайспор или в друг клуб. Би било добра стъпка за него. Ако имаме повече футболисти навън и нивото на националния отбор ще се вдигне.
Източник: Twitter
Отрази ли се кризата покрай пандемията на турския футбол и по какъв начин?
- На пръв поглед явно не се е отразила. Миналата година имаше неприятен период, когато всичко бе спряло. Тогава март и април имаше забавяне на заплати, но всичко е наред сега и нещата се нормализираха. Отборите взеха много футболисти тази зима и всичко изглежда се нормализира. Телевизионните права тук са много сериозни откъм финанси и може би затова не се отразява толкова на клубовете.
Успоредно с големите имена, водещите клубове имат нови стадиони. Планът е до няколко години да има 30 модерни съоръжения в 27 града. Като че ли това тук основна роля играе държавата, а не клубовете?
- Това за тук е ясно. Дори и в третите лиги стадионите са уникални. Държавата доста инвестира в спорта и футбола, но може би самата културата на хората е много различна. Има много голямо уважение към спорта и футбола. У нас гледаме по различен начин на играчите, докато тук уважението е на много високо ниво. Пример за това е трансферът на Жедсон Фернандеш, който дойде от Бенфика в Галатасарай. Беше с коронавирус, а правителството отпусна специален самолет, с който да пристигне в Турция. Тук пък го чакаше линейка на летището. Това в България не си го представям. В Турция футболът е много важен за самото общество.
Освен с парите, с какво друго се различава българският от турския футбол?
- Точно това казах, че уважението към всичко, свързано със спорта, е от друго измерение. Не може да се сравнява. Не знам защо се получава така, но у нас много негативно се гледа върху футбола, футболистите и отборите. Все се изкарва отрицателното на преден план и това е най-голямата разлика. Въпрос на манталитет и култура е.
Това ли пречи и на националния отбор? Тази омраза и напрежение? - Ще е глупаво като оправдание, но със сигурност влияе. Няма как да не се усеща. В отбора не четем коментари, но се случва да погледнеш - 99 от 100 мнения са негативни.
България има нов селекционер в лицето на Ясен Петров. Успя ли да се чуеш вече с него и какво мислиш за рокадата?
- Чух се с него. Доста положителен човек. Много се надявам точно този позитивизъм да повлияе на отбора и да постигнем добри резултати, защото каквото и да си говорим, през последната година те бяха недопустими. Да, нямаме футболисти от топ първенства, но можеше да се представим по-прилично. Надявам се в негово лице да сме намерили точния човек, който да запали тази искра. Допреди 2-3 години имахме нелоши резултати и показахме, че можем да се надиграваме с по-големи отбори. Значи можем. Не сме толкова далече, има малки детайли, които ни пречат.
Влияе ли липсата на постоянно ръководство в БФС?
- Това на футболистите не би трябвало да влияе по никакъв начин, тъй като нямаме допирни точки с ръководството на футболния съюз. Има треньори, които са над нас. Процесите, които стават в БФС, не би трябвало да ни касаят. Нашата работа е друга.
За финал, предстоят мачове с Италия и Швейцария, на какво можем да се надяваме от тях в старта на световните квалификации?
- На пръв поглед са доста сериозни противници, но играем вкъщи, така че със себераздаване и концентрация можем да се противопоставим. Не сме обречени срещу тях, футболът е доста изравнен. Групата е нелека, но трябва да се представим добре, защото действително миналата година резултатите ни не бяха добри.
Източник: Twitter
pirin-ss
на 06.02.2021 в 10:20:58 #1Браво на Страхо ! Наше си благоевградско чедо отличен футбалер и треба да е капитан на национало.Тоа от први коментар да фане и да се гръмне тъпио злобар.