Андрей Гълъбинов говори пред медиите в Италия. Ето какво каза нападателят на Специя:
Гълъбинов, съжалявате ли за избора, който направихте?
- Не се шегувам, на тригодишна възраст прегърнах футболната топка и никога не я оставих. Но аз харесвам волейбола, това е страст, родена, кога то бях момче и подавах топките в залите, където баща ми играеше.
Таткото Асен разбира ли футбола?
- След толкова години той стана ценител. Както и майка ми Паулина. Опитват се да следят всичките ми мачове, живеят в Гротамаре, близо до Сан Бенедето дел Тронто, но сега са в България, защото при завръщането си в Италия трябва да изкарат 14-дневна карантина.
А вие разбирате ли от волейбол?
- Разбира се, научих всичко за играта като дете, когато баща ми играеше в Кипър. И сега, щом мога, отивам да гледам брат си Йордан (б.р. - преминал във втородивизионния Валтромпия).
Какво полезно взехте от волейбола?
- Скоковете и координацията. Аз привидно съм бавен и знам как да се възползвам от въздушните двубои.
Имате и няколко прякора - Танка, после Звяра и последно Хълк. Позеленявате ли, когато се ядосате?
- Не, но в сравнението има нещо вярно. Бързо обаче ми минава...
Вярно ли е, че владеете шест езика?
- Да - български, италиански, английски, руски, гръцки и сръбски. И сега уча испански.
Твърди се, че сте твърде сдържан.
- Повече от всичко друго се стремя да не преувеличавам в ликуването след гол. Определено съм резервиран тип.
Замисляли ли сте се някога да играете на вратата като дядо си Йордан?
- Опитвал съм навсякъде, само не и вратар.
Виждали ли сте го да играе по телевизията?
- Той почина, когато бях на 8. Знам, че в България го смятат за легенда.
А другият ви дядо Андрей?
- Фундаментална личност в живота ми, страдах много, когато почина.
Играхте в осем отбора за 7 години, преди да рестартирате кариерата си в Авелино...
- Началото беше много трудно, пристигнах в Италия 16-годищшен с баща ми, който бе поканен за треньор на Модена. Но един сезон останах извън терена - не можеше да бъда картотекиран като гражданин извън Европейския съюз. След това играх в Серия Д, примаверата на Болоня и една безкрайна поредица от наеми. В Авелино в Серия Б нещата се промениха, при треньора Масимо Растели поставих головия си рекорд за един сезон от попадения.
Миналият сезон обаче не ви беше изключителен.
- Така е, но бях извън терена за 4 месеца поради контузия на коляното, а след това дойде прекъсването заради пандемията от коронавирус...
Какви цели сте си поставили със Специя за новата кампания?
- Да вкарам двуцифрена бройка голове. Поне 10...
Отново ще играете в Серия А и пак в Лигурия - този регион явно ви носи късмет.
- През 2018 годи на с Дженоа се спасихме няколко кръга преди края, но със Специя ще бъде далече по трудно. Малко от съотборниците ми имат опит на това ниво - освен мен другите са Терци и Мора. От значение е също и че първите няколко домакинства ще ги играем в Чезена, докато ремонтът на "Дино Мануци" приключи. Не трябва да се пренебрегва, че липсата на публика също е негативен фактор за нас.
По какво си приличат треньорът ви в Дженоа Юрич и настоящият Италиано в Специя?
- Те са двама страстни треньори и имат една и съща идея за целенасочена игра.
А какви са разликите между генуезците и орлите?
- Бих казал, че не са големи. И двата клуба имат взискателни и горещи тифози.
Обиколили сте много отбори - къде никога не бихте се върнали?
- В Ливорно. Там ме принудиха да остана против волята си. Играх много малко, сезонът се разви доста лудо и накрая се доближихме до плейофите.
Вашият съотборник и треньор в Лумедзане - Давиде Никола, беше уволнен, след като Дженоа оцеля в елита, какво мислите по този повод?
- Това бе решение, което определено ме изненада. Сигурно е повлияно от факта, че целта бе постигната едва в последния кръг.
