След националната конференция „проблеми и решения” за детско-юношеския футбол логично бе да потърсим авторитетно мнение за продължение на разговора по темата. Какъв по-подходящ събеседник от шефа на ДЮШ в Левски Руси Гочев, който бе един от участниците на кръглата маса в „Царско село”. С бившето дясно крило и легенда на „сините” разговаряме на стадион „Георги Аспарухов” в неговия кабинет.

- Г-н Гочев, кои бяха най-ценните изводи от националната конференция за детско-юношеския футбол?
- Коментираха се много въпроси. Но най-важното пак си остава материалната база. Само с декларации и желания нещата няма да се оправят. Казусите зависят от това г-н Борислав Михайлов да придвижи въпроса към премиера Сергей Станишев.

- Отново говорим за тази пуста материална база. Какво толкова зависи от нея детско-юношеският футбол?
- Ами връзката е голяма. Ако възможността за отдаване на спортните обекти на  концесия се окаже неприложима, всеки един от собствениците на клубове би могъл да инвестира в игрища, независимо дали ще са естествени, или изкуствени. При нас има сняг близо три месеца в годината и ако липсват изкуствените терени, подготовката е загубена.

- При децата в Левски има ли проблем с натиска на родителите?
- Претенции със сигурност има от страна на доста родители. Но за случаи, в които бащи и майки се налагат тяхното дете да играе, няма. Или аз поне не знам. Нормално е родителите да питат как се развиват децата им, но само толкова. На „Герена” и „Раковски” имаме подготвителни групи от 700 деца и не всички от тях стават за мъжкия тим.

- Вашето мнение за Живко Миланов. Много се говореше, че е с протекции?
- Винаги съм казвал, че основното качество за развитието на един футболист е характерът. Аз съм свидетел как момчето започна преди три години. Изобщо не помирисваше разширен състав и място в групата. Но с много тренировки усъвършенства неща, които не му бяха даденост. Компенсира с борбения дух. Първо на ниво футболист в Левски, а после и в националния тим. Мога да ви кажа, че никой не е ходатайствал за него.

- Как се получи така, че много добри юноши на Левски като Макриев, Ивелин Попов и Иван Бандаловски избягаха от отбора?
- Ръководството имаше доверие към Макриев и Бандаловски, но двамата злоупотребиха с него. При случая с Ивелин Попов според мен имаше и намеса на семейството както и на мениджъри, които му завъртяха главата.

- Пак ще се върна на случая с Миланов. Много хора казваха, че не е имало място за  Бандаловски заради Живко?
- Напротив! Категорично знам какво е мнението на Мъри Стоилов и треньорското ръководство. Идеята беше двама души на десния фланг да се борят за титулярно място. Ставаше въпрос точно за Живко и за Иван. Предполагам, че отиването на Бандаловски в Холандия и в Ловеч е подобно на Ивелин. Такъв път са си избрали двамата.

- На конференцията се спомена, че резултатите на Грузия не са случайни, защото техният национален треньор - германецът Топмьолер, е довел със себе си още петима специалисти, които ръководят националните им юношески гарнитури. В България виждате ли решение на проблема с детско юношеските формации, ако дойде чужденец и доведе със себе си наставници?
- Много зависи с какви функции ще бъдат натоварени тези чужденци. С какво могат да бъдат полезни. Тук не става въпрос за обучение на децата и юношите ни. В Грузия не се знае какъв е начинът на подготовка. Ако там има целогодишни лагери, е съвсем различно. В Сърбия поне е така. А ако ще идват при нас само за да водят на два-три месеца по някой мач, а в останалото време футболистите ни да бездействат, няма смисъл. Едно е инцидентно събиране, друго - целогодишно.

- Защо холандецът Яв Деркс не можа да вирее в Левски?
- Ян сигурно е бил полезен за Левски. Целта беше треньорите ни да бъдат обучени по нов метод на подготовка. Деркс превъзмогна езиковата бариера едва на втората година. На мен ми беше трудно в началото да играя ролята на преводач. И представете си - това трябваше да става ежедневно. За Ловеч не знам как е минал неговият престой, но в Левски проблемът беше именно трудността на ежедневния контакт. Холандецът не можеше да бъде треньор на 6 или 12 отбора едновременно. Въпросът беше треньорите ни да се научат на нещо, но то не става само като ги събираме веднъж месечно.

- Може ли да споменете някои имена на футболисти, които са в план 2009?
- Има много кадърни деца от набор 1990 година, които са част от близкия план. Мога да ви дам няколко имена, на които се разчита. Това са Симеон Иванов, Александър Киров, Боян Табаков, Борислав Балджийски, Емо Колев, който е и капитан. От предишния набор 1989 на прага на мъжкия тим вече са Георги Чакъров, Стефан Станчев, Георги Недялков, Иво Михайлов, Иван Цачев, Николай Кръстев, Радко Мутафчийски.

- За да има още повече такива дарования, какво още е нужно да се направи?
- Да се повиши нивото на детския футбол. Нямаме нужда от масовост на отбори, които нямат нито съблекални, нито терен, нито екипи. Има вреда и загуба от такива фантомни отбори. Неслучайно едни тимове имат голова разлика 143:5. Трябва да има пет- шест тима, които да играят повече мачове помежду си, но да са равностойни. Качествените състави от година на година намаляват. С тренировки стандартът на детския футлбол не може да се вдигне. Нужни са мачове. Затова моето предложение към БФС бе да намалят групите и да увеличат броя на срещите между равностойни отбори.